Нови правила на ЕС за секретни данни ще улеснят налагането на санкции

Европейският съюз се очаква да приеме законодателни промени, които биха усилили легалните основания за налагане на санкции върху Иран, Сирия и Русия, предоставяйки на страните членки процедура за предаване на конфиденциална информация на съдиите. За това съобщава американският в. "Уолстрийт джърнал" и уточнява, че промените ще бъдат одобрени през февруари. Консултациите за тях започнаха преди повече от година, след серия изгубени дела в европейските върховни съдилища. САЩ също настояват ЕС да предприеме действия за засилване на санкциите.

През последната година и половина ирански, сирийски и други представители успешно оспориха наложените от ЕС санкции за замразяване на активи и забрани за пътуване. Причината е, че някои страни членки не са пожелали да споделят чувствителна разузнавателна информация, изискана от съдилищата. Този вторник ЕС загуби още едно дело, когато Общият съд на ЕС (General Court) уважи иска на иранската "Bank Tejarat" срещу замразяване на активите ѝ.

Действащите съдебни правила изискват всички съответстващи доказателства по дадено дело да бъдат предоставени на адвокатите на оспорващата страна, за да могат те адекватно да реагират.

Четирима европейски дипломати са заявили, че новите правила най-вероятно ще бъдат одобрени идния месец. На 11 декември предложенията са получили подкрепа от високопоставени представители на европейските правителства. По план е трябвало да бъдат приети на 27 януари, но Великобритания е поискала повече време, тъй като имала резерви към текстовете.

Общият съд на ЕС, който предложи промени в правилата през пролетта на 2014 г., трябва да ги подпише. Той също така ще има ключова роля при интерпретацията на новите разпоредби и гарантирането, че информацията ще се съхранява конфиденциално в изключителни случаи, когато има заплаха за националната сигурност на страни членки в ЕС.

"Ние признаваме ценността на този вид процедура. Но ще бъде важно да се гарантира, че са налице адекватни предпазни мерки за конфиденциалната информация, споделена със съда", коментира британски дипломат, цитиран от "Уолстрийт джърнал".

Изгубените дела провокираха не само безпокойство, че последните решения могат да бъдат отменени. Те освен това принудиха ЕС да действа бавно по време на кризата в Украйна, за да е сигурно, че представителите на Русия и на украинските сепаратисти, срещу които бяха приети санкции, няма да могат успешно да ги отхвърлят в съда.

Новите правила обаче могат да се натъкнат на критики, тъй като човешките права са важен приоритет в Европа. Адвокати и правозащитници предупредиха, че всяко действие за ограничаване на достъпа до доказателства на хора, оспорващи решенията за наложени санкции, може да предреши съдебните шансове в полза на правителствата. Те смятат, че ЕС вече притежава извънредни правомощия в областта на санкциите, тъй като дори съдилищата да разпоредят отмяна на наказания спрямо лица и фирми, правителствата могат бързо да възобновят санкциите върху същите субекти, но на нови основания, с което съдебното им оспорване да започне повторно от нулата.

В резултат на това, независимо от множеството съдебни поражения през последните две години, санкциите са отпаднали при много малка част от случаите.

Съгласно предложението, ЕС ще предоставя материали, които съдиите ще имат известно време да преценят. Ако смятат, че доказателствата нямат отношение към казуса или няма основания да бъдат държани в тайна, ЕС може или да разреши тяхното споделяне или да ги оттегли с ясното съзнание, че съдиите няма да ги вземат под внимание при взимане на решението си.

Ако обаче съдиите преценят, че информацията е съотносима и има основания да бъде засекретена, те ще могат да се опрат на тези доказателства, при условие, че страните членки представят "неконфиденциално резюме" на секретния материал с колкото е възможно повече информация.

В изключителни случаи, когато информацията е от изключително значение за решаването на присъдата и когато има основания да е засекретена, съдиите ще могат да я вземат под внимание, без никаква част от нея да бъде споделяна с адвокатите на засегнатите от санкциите.

При всички случаи съдиите ще бъдат задължени да балансират интересите на националната сигурност спрямо юридическия принцип, че защитата обикновено има пълен достъп до доказателствата.

Отказът да се предоставя чувствителна разузнавателна информация не е единствената причина за съдебните поражения на ЕС по дела за санкции. Такива са решенията на Общия съд на ЕС за изваждането на палестинската групировка Хамас и на Тамилските тигри от списъка на съюза с терористични организации – решения, които ЕС обжалва.

Независимо от това, липсата на поверителна процедура беше фактор при много дела, включително това на иранската "Bank Tejarat". Съдът даде на ЕС два месеца и десет дни, за да обжалва решението или да санкционира банката на други основания. ЕС засега не е коментирал какво ще направи.

Сарош Зайвала, старши партньор в кантората "Zaiwalla & Co Solicitors", която представляваше иранската банка на съдебния процес във вторник, предупреди, че "секретните съдилища", както той се изрази, би трябвало да бъдат използвани само в случаи на екстремни заплахи като тероризъм, но не при "политически" решения като санкциите.

Той каза, че е по-добре ЕС да възприеме британската система, която позволява на адвокати със специален достъп до класифицирана информация да имат достъп до такива доказателства, които да си остават секретни, вместо решението за това да бъде оставяно на съдиите. Мисля, че с предпазни мерки системата може да работи, но това трябва да е в изключителни случаи, добави адвокатът.