Промяна в правилата за пренос на природен газ по мрежата на държавния газов оператор "Булгартрансгаз" ще освободи от 2013 г. пазара за нови играчи в търговията със суровината и страната ни ще отговори на изискванията на Третия енергиен пакет на Европейския съюз.
Сегашният модел "пощенска марка", при който общественият доставчик "Булгаргаз" и частните "Овергаз" и "Мелроуз" снабдяват своите клиенти срещу една такса за пренос на 1000 куб. м, се заменя от четирикомпонентна тарифа, изчислявана в мегаватчас според калоричността на доставяните чрез системата горива. Размерът ѝ ще зависи и от мястото, откъдето е влязло горивото и от крайната точка на доставката. Потребителите не би трябвало да усетят разликата и не се очаква поскъпване на цената на газа за бита и промишлеността.
Това стана ясно при представянето на проект на новите правила за пренос на "Булгартрансгаз", който до края на годината ще бъде внесен в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за одобрение. Очаква се те да влязат в сила от началото на 2013 г., каза пред журналисти в петък директорът на газовия оператор Кирил Темелков.
Сега за пренос на природния газ се плаща такса от 19.73 лв. за 1000 куб. м без ДДС. Този модел е най-опростеният и лесно проследим, но не отговаря на европейските изисквания и не разпределя справедливо разходите за ползване на мрежата, посочи шефът на "Булгартрансгаз".
Усложнен модел, просто администриране
В бъдеще тарифата ще се раздроби и за достъп до мрежата, за използване на по-малко от заявените за транспортиране количества – т.нар. дисбаланс, и за надвишени от поръчаните обеми. Цените ще се определят от ДКЕВР и тъй като разходите за тях са сравнително постоянни, промяната им ще се прави вероятно на три години. Дори и да има повишаване на таксата спрямо сегашния ѝ размер, то ефектът върху крайната цена на газа ще е минимално, тъй като влиянието ѝ е 2.5-3 на сто от плащаната от потребителите цени.
За достъпа до мрежата ще се плаща цена според входната точка, от която търговецът иска да вкара газа, и според изходната, която е крайната цел на доставката.
В момента три са входните точки на газовата ни преносна мрежа – газоизмервателните станции "Провадия" и "Плевен" и "Негру вода" на румънската граница, която е и изходна точка. След въвеждането в експлоатация на газовите връзки с Румъния, Гърция, а в бъдеще и с Турция и Сърбия, както и на газопроводите "Нобуко" и "Южен поток", входно-изходните точки ще се увеличат, обясни Темелков. Изходните точки на преносната мрежа са 74, а в тях пунктовете за доставка на суровината за предприятия и топлофикации са над 200.
Газохранилището в Чирен също е входно-изходна точка, но е обект на комбинирани договори за складиране и ползване на количества.
Въвеждането на входно-изходния модел за пренос ще позволява на търговците да си съставят най-евтин маршрут за доставка, а и ще отвори пазара за нови играчи, посочи Темелков. Вече дори имало потенциален интерес от нови търговци, но без конкретно да са заявени количества за следващата година. Според Темелков новият модел е по-сложен като замисъл, но веднъж разработен е лесен за администриране.
По думите му цените за вход и изход от мрежата ще са изготвени така, че да не са ощетени потребителите на газ, намиращи се далеч от входните точки.
Доставчиците на газ ще могат да заявяват твърди количества (капацитет), когато са сигурни в тяхното ползване, тъй като те ще са най-скъпите, но пък осигуряват предимство при обслужването. Ако обаче не успеят да ползват част от твърдия капацитет, неусвоените от тях количества ще се пускат от газовия оператор като прекъсваем капацитет за появили се краткосрочни заявки, а първоначалният титуляр на твърдия капацитет запазва правата си. Виртуален капацитет пък ще позволява на търговците да заявят внос на газ от "Негру вода" в момент, в който се изнася макар физически това да не е възможно, да получат обеми от резерви в системата на "Булгартрансгаз" или на румънския оператор. Принципът ще важи и при въвеждането в експлоатация с междусистемните връзки със съседните държави и затова са подготвени споразумения с газовите оператори на съседките ни.
Пръв заявил – пръв получил
Заявки за пренос на газ ще могат да се правят за срок до една година и съответно месечни и тримесечни и за срок от една до три години. Принципът за разпределение на общия капацитет на тръбите на "Булгартрансгаз" от 8 млрд. куб. м ще е "пръв заявил- пръв получил". Според Темелков няма опасност от поръчка на по-големи от възможните обеми на мрежата, тъй като в момента годишното потребление на природен газ в страната ни е около 3 млрд. куб. м. В случай обаче, че заявките надхвърлят 8 млрд. куб. м, ще се обслужват по реда на подаването им, а ако по едно и също време се заявят обеми предимство ще се дава на по-дългосрочната. При едновременни заявки с абсолютно еднакви параметри и липса на достатъчно капацитет на мрежата ще има пропорционално орязване на обемите, предвиждат новите правила.
Премахва се изчисляването на газовите тарифи за 1000 куб. м, тъй като европейската практика е да са в мегаватчаса. "Булгартрансгаз" ще преизчислява вкараните в мрежата му количества природен газ, който е различен по качество и калоричност, в енергийната единица. Всеки търговец ще получава сертификат за калоричността на вкараното гориво и на изхода цената ще се смята в мегаватчас. Това се прави, защото са различни параметрите на руския газ, на добивания у нас и евентуално внасяния в бъдеще от терминали за втечнен газ или пък компресиран газ и за да няма оплаквания от рода на "аз вкарах по-качествен газ, а получих по-лош", обясни Темелков. На ползвателите на преносната мрежа ща се поставят и изисквания за минимални показатели, които трябва да покриват техните обеми синьо гориво.
Друг момент от новите правила за пренос е, че на всеки от сегашните над 200 пункта от мрежата на "Булгартрансгаз", които се ползват от различни получатели, трябва да има по един "гарантиращ клиент", който да удосторевява, че ще се консумират доставените до пункта количества. Ако предприятие или топлофикационно дружество не си е направило добре сметката и е поръчало повече количества газ, а потреби по-малко, ще плаща цена за дисбаланс. Обратно, ако вземе повече от заявените обеми, ще плаща цена за надвишен капацитет. Целта е да се правят по-точни заявки, за да се използва по-ефективно капацитетът на мрежата.
При недостиг на газ в определен пункт заради поръчани по-малко, а нужда от повече количества, "гарантиращият клиент" ще може да купува експресно гориво от балансьора на мрежата. Балансьорът ще бъде избран от ДКЕВР и се очаква това да е "Булгартрансгаз". Дружеството ще продава вече тази балансиращи количества по свободни цени, по такива ще ги търгува и "гарантиращият клиент" на останалите в пункта.
В бъдеще
Плановете на "Булгартрансгаз" са до 2-3 години да разработи и електронна платформа за търговия на газ от виртуална точка. От нея всеки ще може да доставя наличните на територията на страната количества суровина. Ще се развиват и заявките и договорите и се предвижда до една-две години да могат да се правят и еднодневни контракти. Сегашното еднодневно балансиране на поръчките пък до 2-3 години да стане почасово, каза още Темелков.
"Булгартрансгаз" ще приема до 11 декември становищата по изготвения проект за правила за пренос, след което съветът на директорите на дружеството ще одобри вариант преди внасянето му за окончателно приемане от ДКЕВР.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
9 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Нъойския договор предвижда коридор за България до Бяло Море, с шосе пристанище и т.н. Това трябва да се направи, не само защото ни се полага, но защото ни е крайно необходимо! Наше пристанище на Бяло Море, означава освен транспортен коридор за стоки, и директно внасяне на газ, което ще ни избави от руския непосилен енергиен /а и всякакъв/монопол!
Абе, от 22 г все едно и също се дъвчи по медиите - диверсификация на доставките. Никой обаче не казва каква ще е цената от другите източници. Дайте да видим и да сравним. А Алексиев, си гледа съвестно работата, като служител на ЦРУ. Той е типичен пример за поговорката: Заради кум Ивана, намразил свети Ивана.
http://zhelyazkov.blogspot.com/ - за държавата
Пич, това е Европейски Регламент от 2009, до 2013г. влиза в сила в по-голямата си част и за "Булгартрансгаз". Всички тези понятия за режима, акумолацията и за баланса на газопровода са разписани там. Регламент (ЕО)номер 715/2009/ http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2009:211:0036:0054:BG:PDF Булгартрансгаз да не са луди сами да си усложняват живота?
Пак има нещо гнило в Дания. Първо руския газ е по-калоричен от този на Мерлоуз. В Чирен пък кой знае какво има нагнетено. Как точно се гарантира да не се случи: "аз вкарах по-качествен газ, а получих по-лош"? Никой не можа да разбере. Разбрахме, че преноса от вносителите се плаща на оператора(Булгартрансгаз) на киловат. Значи тези, които внасят по-добър газ ще плащат повече от вносителите на по-ниско калоричен, но клиентите на първите и вторите ще ползват смесено гориво? Къде е логиката?
„Всеки търговец …
ще получава сертификат за калоричността на вкараното гориво и на изхода цената ще се смята в мегаватчас“????? Аз съм търговец, намирам газ с калоричност Х, но „получавам“ сертификат от Булгартансгаз(които си нямат хабер какъв газ ще докарам) за моя газ? И на изхода плащам за транзита за мегават, при положение, че крайната суровина газ, която продавам на крайния си клиент(за мен като търговец това е най-важния субект) е смесена съставка от боклуците в Чирен, Провадия и Галата! И аз имам „сертификат“ от собственика на тръбите, по които минава газа. Все едно да докарам един камион телевизори, а шофьорът да издава сертификатите им.
Или тъпия филм за „гарантиращ клиент“? Кой тъпоумен държавен служител го измисли? Няма по-голяма глупост от това да либерализираш даден пазар и в същото време да слагаш окови на контрагентите. Защо се допускат повече търговци на пазара? Ами нали точно те ще гарантират продажбата на газа. Като не може някой търговец да си намери клиенти или залага на куци коне, да си плаща. Защо не се вменява тази отговорност на търговеца, ами пак се набутва някой си „гарантиращ клинет“?
Първо, всичко това не важи за т.нар. "транзитна" система от газопроводи, а само за "националната", въпреки че третия енергиен пакет на Евросъюза категорично забранява "транзит" на газ в Евросъюза (всичко, което влезе в страна-член, подрежи на едни и същи правила). Това е видно от изявленията на Булгартрансгаз, че максималният капацитет бил 8 млрд. куб. м. годошно - това са само най-старите газопроводи с диаметър 700 мм, проектирани с работно налягане до 49 атм и посроени като "пръстен" в Северна …
и Южна България. А всички други? Ами дадени са на Газпром. От Р. Овч. и с-е, до 2030 година. Сега и Бойко даде едно рамо в тая посока с Южен Поток - също правилата за него не важат.
Между другото, към номер 3 долу - много грешки в превода. Капитализация на Газпром от 1 000 000 долара (че то автомобили има по-скъпи...), цената на газа 1000 долара на милиард кубометра (баси евтинията), 365 билиона (кво е това, да не са милиарди), "Карчуомкин" - Корчемкин... иначе Алекс Алексиев е прав, обаче с тази неграмотност го изкарвате и него невежа, а той не заслужава такъв "превод".
Алекс Алексиев: Южен поток е новият гаф на кабинета
Алекс Алексиев, председател на Центъра за Балкански и Черноморски изследвания в София, пред Агенция “Фокус”
Фокус: Господин Алексиев, договорът на България с „Газпром” за „Южен поток” вече е факт. Какво е вашето мнение?
Алекс Алексиев: „Южен поток” е нов гаф на правителството в енергийната сфера, след мораториума за шистов газ. Въпросът е дали е гаф, който носи дългосрочни вреди на България, или е едно сравнително временно явление, без особено …
стратегическо значение. Отговорът на този въпрос зависи от по-нататъшните действия на правителството.
Фокус: Как може да е временно явление, ако е дългосрочен договор с ясно дефинирани задължения за двете страни?
Алекс Алексиев: Съвсем лесно. България може утре да се отрече от договора в момента, когато влезе в сила Третият Енергиен Пакет на ЕС (очакван през март 2013 г.) като се мотивира, че договорът с „Газпром” противоречи на европейски закон, задължителен за страната. Русия може да ни заплашва с даване под съд, но няма да стигне до никъде. Защо например, не желаят да съдят Украйна, която открито нарушава всички клаузи на договора си с „Газпром” от 2009 г.? Между другото, договор, който е почти същия като българския.
Фокус: Каква полза ще има България от подобен отказ?
Алекс Алексиев: Ползата за нас би била - евентуален отказ на Русия от монопола върху „Южен поток” под европейски натиск и даване възможност на други производители да използват тръбата за износ в Европа, след като се построи. Тогава тази тръба може да стане звено от системата за пренос на каспийски газ до Европа. Това би било добро решение за България, тъй като ние ще имаме и нови снабдители и допълнителни транзитни такси.
Фокус: Но не смятате ли, че това е малко вероятно, като се има предвид как ревностно „Газпром” защитава монополните си позиции?
Алекс Алексиев: Не вярвам, че подобен обрат на нещата е чак толкова немислим за „Газпром”. Те, разбира се, се репчат, и се правят на неподатливи, но практиката показва друго. Напоследък няколко европейски държави получиха от тях сериозни отстъпки в цената на газ, някои чрез Арбитражен съд, други тихомълком. Правят компромиси, защото са в доста уязвимо положение.
Да Ви дам само един пример. Всичките тръби на руснаците за износ в Европа имат капацитет около 255 милиарда кубически метра. Като прибавим 63 милиарда кубически метра за „Южен поток”, стават 318 милиарда кубически метра. Сравнете този капацитет с възможните годишни доставки от 158 милиарда кубически метра, които те са обявили за периода 2010 – 2025 г. и ще видите, че те нямат достатъчно газ и за половината от капацитета. И това може да видите лесно на практика.
Преди броени дни Путин откри с големи фанфари втората тръба на „Северен поток”, който общо има капацитет от 55 милиарда кубически метра. Това, което никой не посмя да каже по време на тържеството е, че първата тръба, която работи вече година, досега използва само 34 % от капацитета си. Досега няма случаи газопровод на „Газпром” да използва повече от 65 % от капацитета си. Същото ще стане и с „Южен поток”. Аз Ви гарантирам, че руснаците няма да могат да напълнят и половината от тези 63 милиарда кубически метра. Това, разбира се, значи, че ние ще останем с пръст в устата, от гледна точка на обещаните транзитни такси. Но също значи, че те вероятно ще клекнат, ако Европа ги натисне да пуснат други снабдители в полупразната тръба. Имайте предвид, че колкото и да се правят на велики, Путин и неговото обкръжение реагираха така остро на анти-монополното разследване срещу „Газпром” в ЕС, не защото са невинни, а защото ги е страх.
Фокус: Защо тогава правителството не изчака още няколко месеца да подпише, след като влезе в сила Третият пакет?
Алекс Алексиев: Това трябва да питате правителството, а не мен. По принцип, фактът, че ние, като че ли се подаваме на руски диктат по-лесно от много други, вреди доста на страната. „Газпром”, например употреби голям натиск и над Хърватия да подпишат „Южен поток” преди влизането на анти-монополния пакет, но хърватите, за разлика от нас, не се подадоха. Най-неприятното в цялата тази история е, че много хора на Запад вече ни смятат едва ли не - за руски васал. Преди няколко дни, шефът на ОМВ – Герхард Ройс, който агитира за построяването на „Транс Адриатик Пайплайн” (ТАП), използва като един от доводите си, че ТАП не минава през страни, които са „100% зависими от една страна”. Не е трудно да се сетим за кои страни говори той.
Фокус: Какви по-конкретно се ползите и възможните вреди от „Южен поток”?
Алекс Алексиев: За какви ползи може да говорим от един договор, който осъжда най-бедния народ в ЕС да плаща най-високите цени за газ и парно? Материални ползи, и то огромни, има само за руската газова мафия, нейните български лакеи и господарите им в Кремъл.
Фокус: За какво говорите?
Алекс Алексиев: Вместо отговор, ще Ви дам цитат от човек, който е отлично запознат с нещата – Евгени Шмал, отговорен за строителството на газопроводи в миналото и сега председател на Нефтогазовите индустриалисти в Русия: „Аз съм построил всички тези газопроводи, много хиляди километри, и си залагам главата, че при всякакви условия, тръбопровод не струва повече от 2 000 000 долара на километър, разбира се, ако не се смята корупционната част”. Но, тя се смята и тръбопроводите на „Газпром”, редовно са два или повече пъти, по-скъпи, от тези, които са построени на Запад, въпреки значително по-евтината работна ръка в Русия. Според мой колега-специалист, 412-километров участък на „Южен поток” у нас, трябва да струва 1.5 милиарда евро или 8.5 милиона евро на километър от „Газпром”. Само за тази отсечка отиват 2 милиарда евро в нечии джоб, директно от джоба на изстрадалия руски и български данъкоплатец. Ето защо, господата от „Газпром” много обичат да строят газопроводи, макар и да нямат газ за тях.
Фокус: Какви политически последствия може да има за България от „Южен поток”?
Алекс Алексиев: Първо, трябва ясно да се разбере, че мотивацията за този проект е изцяло политическа от страна на Путин, който взима всички важни решения на „Газпром”. Той цели да изолира Украйна и да я накара да се подчинява безропотно на по-големия брат. Второ, „Южен поток” има за цел да предотврати построяването на алтернативен газопровод от Каспийския басейн до Европа, през територии, неконтролирани от Русия.
Интересно е, че Украйна, ръководена от Янукович, един комунист, не по-малко скаран с демокрацията от Путин, взе много по-твърда позиция в защита на националните си интереси от нас. От гледна точка на политиката, съюзяването ни с Русия срещу Украйна не може да не повлияе лошо на отношенията ни с Киев за години напред. Също така, фактът, че с „Южен поток” ние отрязваме досегашните газови доставки на турските ни съседи, надали ще се интерпретира от тях, като приятелски акт.
Фокус: Има ли възможни последствия и в по-едър геополитически план?
Алекс Алексиев: Да, и то много важни. Фактът, че ние подписахме с „Газпром” преди да изчакаме Третият енергиен пакет да влезе в сила, говори съвсем ясно на Брюксел, че Русия ни е по-важна от законите на Съюза, и то точно, когато Европа започна да разследва грубите монополистични прийоми на „Газпром”.
Второ, и не по-малко важно за България е фактът, че ние, като че ли отново сме решили да тръгнем напред с руската гемия, в момент, в който тя бързо се пълни с вода, и е пред потъване.
Съвсем накратко, перспективите на руската газова индустрия, която е основен стожер, не само на руските финанси и икономиката, но и на самата власт на Путин, рядко са били по-нерадостни. Само преди четири години, през 2008 г., Путин се хвалеше на всеослушание, че цената на газта ще стигне 1000 долара на милиард кубически метра, че „Газпром” ще стане най-голямата компания в света с капитализация от 1 000 000 долара, че Русия ще превземе 10 – 15 % от американския пазар с износ на втечнен газ, както и китайския пазар с 68 милиарда кубически метра, годишен експорт и т.н. А каква е реалността днес?
Пазарната капитализация на „Газпром” в момента (158 милиарда долара) е повече от два пъти по-ниска, от тази през 2008 г. (365 билиона), акциите им се котират 60% по-ниско от 2008 г., „Газпром” не е изнесъл нито един варел за Америка, която междувременно стана най-големият производител на газ в света със своята шистова революция и Русия, въобще не е играч в бурно-развиващия се световен бизнес с втечнен газ. Китай отказва да работи с този огромен пазар изглежда безвъзвратно изгубен за Русия.
Не по-добри са новините от Европа, която остава главният пазар на „Газпром”. Само за няколко години доставките на втечнен газ стигнаха 30 % от общия внос и постоянно се увеличават за сметка на газпромските дългогодишни договори, индексирани на петрол, които са обречени. Нищо чудно, че руският експорт на газ тази година е около 24 % по-нисък от миналата, докато печалбите им през първите шест месеца са 34 % по-ниски.
А какво ще стане в следващите няколко години, когато Америка и Австралия се появят на пазара със силно конкурентни цени за втечнен газ, а страни като Полша, Украйна, Китай и Индия започнат масово производство на шистов газ? Всички тези необратими трендове карат известни специалисти като Михаил Карчуомкин от East European Gas Analysis да мислят, че „Газпром” има не повече от три - четири години преди банкрута.
Фокус: Можете ли да резюмирате накрая какво значи всичко това за България?
Алекс Алексиев: Правителството на ГЕРБ направи две кардинални грешки за една година с мораториума на шистовия газ и сега с подписването на „Южен поток”. То може лесно да ги коригира, като незабавно премахне мораториума, и се откаже от този пагубен договор с „Газпром” в момента, в който Третият енергиен пакет влезе в сила. Ако не го направи, страхувам се, че тази две абсолютно погрешни и анти-български инициативи ще останат в историята, като главното наследство на това правителство дълго след като ГЕРБ и Борисов са се оттеглили от сцената. Това ще бъде жалко, тъй като това правителство има не малко заслуги за разумната си фискална политика и финансовата стабилност, която то успя да постигне.
Скоро ще ще излязат на сцената новите новите газови играчи,а оттам и мъглата ще падне по отношение на изграждането на интерконекторните връзки.
Такси за пренос, за достъп, за ..., за ... и последният да затвори капака! Така ни прекараха и с тока, и с водата, и с каквото се досетите.