Нови предизборни схватки около безплатното саниране

Цяла година ГЕРБ са манипулирали данните за програмата за безплатно саниране на панелките, довеждайки до "лавинообразно" нарастване на желаещите държавата да им ремонтира блока в условията на реална липса на парите, принуждавайки едва ли не парламента да осигури финансирането. Това стана ясно при представянето на служебното ръководство на регионалното министерство в понеделник.

Реално вторият милиард за финансиране на програмата, който бе одобрен от Народното събрание в края на 2016 г., но все още не е физически осигурен, е бил договорен още в началото на миналата година. Фалшивите сигнали към обществото довели до подаването на над 4000 заявления от етажни собствености за саниране на имотите, което обаче към момента няма как да се случи.

Освен това няма яснота за вече направените от изпълнителите разходи и системите за контрол не са достатъчно ефективни, посочиха от регионалното ведомство.

В отговор бившият регионален министър на ГЕРБ Лиляна Павлова заяви, че "служебният кабинет дава удобно тези за говорене на нашите опоненти в кампанията, които да атакуват най-успешните дейности в правителството на Бойко Борисов – инфраструктура и саниране". Според нея там резултатите от предишното управление са видими и хората са доволни.

Според нея служебният кабинет прави неверни внушения и се заиграва със страховете на хората. "Твърдения и внушения, които доста приличат на предизборните спекулации още по времето на стартирането на програмата. Тогава от БСП, "Атака” и други партии твърдяха, че на хората ще им вземат жилищата, че ще плащат за санирането”, заяви Павлова, цитирана от пресцентъра на ГЕРБ.

Тя не е съгласна и с твърденията за недостатъчен контрол върху програмата за саниране на жилищата. По думите ѝ за сметка на програмата се извършвал допълнителен инвеститорски контрол и петгодишната гаранция за качество е в полза на етажната собственост.

Средно ремонтът на блок струва милион

Според равносметката на сегашния екип на Министерството на регионалното развитие и благоустройството с близо 2 млрд. лв. могат да бъдат обновени 2022 блока в цялата страна с обща разгърната застроена площ от около 10 млн. кв. м на "необосновано висока" цена. Средно ремонтът на общите части на един блок излиза по 1 млн. лв.

До момента са санирани 266 жилищни сгради за около половин милиард лева при средна цена от 290 лв./кв.м. За сравнение блоковете, санирани с европари, са излезли средно по 100 лв./кв.м, сочат данните на ведомството.

Българска банка за развитие вече е изплатила на строителите около 500 млн. лв., но държавата все още не ѝ е върнала и лев заради недопустими разходи, стана ясно по време на официалното представяне на служебния министър на регионалното развитие Спас Попниколов и екипа му.

Като цяло той даде положителна оценка на Националната програма за енергийна ефективност, защото намалява енергопотреблението с 30 – 40% и има принос за растежа на икономиката, понеже участват стотици фирми в процеса и създава работа.

Недостатък е слабата информираност на гражданите и липсата на информация за изразходвания ресурс, отчете Попниколов.

Нито той, нито ресорният зам.-министър арх. Виолета Комитова пожелаха да посочат поименно кой е трябвало да информира обществото, че 2 млрд. лв. за санирането са били изчерпани още в началото на 2016 г.

Необосновано скъпо саниране

Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради стартира през февруари 2015 г. на базата на натрупания опит от програмата "Регионално развитие", която се финансира с европари. По тази програма референтната стойност на строително-монтажните дейности е 100 лв./кв. м, каза арх. Комитова.

Въпреки това първоначално националната програма стартира с тройно по-високи цени от 290 лв./кв.м. Комитова ги нарече "необсновано високи референтни стойности". В последствие те са намалени на два пъти и към момента са 140 лв./кв. м. Затова смятаме, че този проблем донякъде е решен, каза арх. Комитова.

На цени от близо 300 лв./кв.м са обновени 257 блока до момента, уточни експерт от МРРБ, към когото политическото ръководство на министерството препращаше зададените към тях въпроси.

Въпреки че нарече референтните стойности на строително-монтажните дейности "необосновано високи", арх. Комитова и регионалният министър Попниколов не пожелаха да кажат дали санирането е излязло "златно" на българските данъкоплатци.

"Такъв въпрос не може да съществува – много или малко са 2 млрд. лв. за 2000 сгради", каза Комитова. Попниколов си замълча и не отрони дума по въпроса.

Дефектите на програмата – липса на контрол и недопустими разходи

Липсата на контрол от страна на регионалното министерство е довело до недопустими разходи по програмата, е установила проверката до момента на новото ръководство на МРРБ.

Като недопустими дейности арх. Комитова посочи озеленяването на градинките пред блока, подмяната на тротоарните плочки, ВиК-щрангове, асансьори, звънци и т.н. Това обаче вече е платено от Банката за развитие на строителите за първите 257 въведени сгради в експлоатация.

В момента МРРБ чака указания от Министерството на финансите какво да прави в тази ситуация, каза Попниколов. Той увери, че собствениците на апартаменти в тези блокове няма да плащат за извършените "недопустими" дейности.

Павлова: Пазарът определя цените

Лиляна Павлова реагира и на тази атака като обясни, че пазарът определя цените в пазарната икономика. "В бума на строителството през 2015 година цените бяха наистина много високи, но те бяха актуализирани“, каза тя. По отношение на недопустимите разходи бившият регионален министър заяви, че те не са за сметка на живеещите в сградите. "Ако кметът на общината е преценил, че иска да направи допълнителни разходи като например домофони, плочки пред входа и пр. - тези разходи са за сметка на общината. Има ясни методически указания, подписани от мен, изпратени до всички 265 общини в страната“, заяви Павлова.

Авансово усвоеният допълнителен милиард

През януари 2016 г. тя като министър на регионалното развитие разпореди на Българската банка за развитие да не подписва повече договори за финансиране за саниране на блокове с мотива, че вече са подписани договори за 2022 блока на обща стойност около 2 млрд. лв.

Към януари 2016 г. обаче правителството имаше разрешение да отпусне пари само за един милиард лева. Едва в края на ноември Лиляна Павлова разпореди публично спирането на програмата за саниране, а един от аргументите ѝ беше, че е изчерпан първият милиард.

Така се наложи спешно парламентът да одобри втори милиард, който според думите на Комитова, вече е бил договорен още към януари 2016 г.

В същото време през цялата 2016 година, включително и по време на кандидат- президентската кампания, премиерът Бойко Борисов и министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова се постараха да не пропуснат рязането на ленти пред обновените блокове, придружено обикновено с музикална програма. Стигна се дори до престрелка с "Патриотите", които обвиниха Борисов, че купува ромски гласове със санирането.

Правителствената реклама на санирането води до "лавина от искания", по думите на арх. Комитова. След януари 2016 г. са подадени още 2000 искания за финансиране към Банката за развитие, по които до момента няма отговор. Отделно са създадени още 2000 сдружения на етажната собственост, които също искат блоковете им да бъдат санирани безплатно от държавата, каза Комитова.

Към момента това не е възможно да се случи, защото пари няма. За отпускането на още средства е необходимо решение на парламент, какъвто в момента също няма, обясни Спас Попниколов.