Нови съмнения, че прокуратурата компрометира разследването около тефтера на Златанов

Оповестяването на подбрани части от скандалното тефтерче на отстранения шеф на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, преди самото производство да е стигнало до съд, може да попречи да се разкрие докрай истината. Такова мнение изрази правният експерт Иванка Иванова от Институт "Отворено общество" по повод разкрития от прокуратурата таен бележник на Златанов, от който става ясно, че уж независимата комисия е работила по спуснати ѝ политически директиви от ГЕРБ.

Първият ефект от внимателно подбраните разкрития беше политически - доскорошният стожер на ГЕРБ Искра Фидосова напуска парламента и ръководството на партията, макар да не се разпознава в инициалите "И.Ф." от тефтера на Златанов.

Висши прокурори показаха на пресконференция предварителна подборка на страници от бележника с определени имена, но не е ясно какво още съдържат записките и дали публичното предупреждение към висши политици, магистрати и пр., замесени по един или друг начин в казуса, няма да компрометира цялостното разследване.

Иванка Иванова, както преди това и други анализатори, напомни друг подобен случай от последните години - с тефтерчето, разкриващо търговия с влияние във Висшия съдебен съвет (ВСС) чрез бизнесмена Красимир Георгиев (Красьо Черния), считан за "брокер" в съдебната власт.

Тогавашният главен прокурор Борис Велчев "излезе и каза, че самият факт, че член от съвета, г-н Иван Колев, оповести публично съмненията за наличието на такъв вид посредничество при кариерното развитие на магистратите, е попречило на провеждането на обективно и всестранно разследване по случая, защото от момента, в който станат известни тези обстоятелства, трябва вече да започне използването на специални разузнавателни средства и
така, а тяхното ранно оповестяване на практика попречи наразследването", припомни Иванка Иванова пред БНР.

"Боя се, че в момента с тефтерчето на г-н Златанов сме в абсолютно същата хипотеза. Това минира и неговото право на справедлив процес", допълни тя.

Президентът Росен Плевнелиев, чието име бе първото, показано от прокуратурата в записките на Златанов, сравни оповестяването на това тефтерче с четенето на СРС-та в парламента от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, което също беше обяснено в полза на обществения интерес.

Съдия Мирослава Тодорова, бивш председател на Съюза на съдиите, известна като един от активните критици на нагласената кадрова политика в системата и вмешателството на изпълнителната власт в съдебната, напомни, че "прокуратурата изнася данни пред обществеността, когато вече е сигурна, че тези данни, ако бъдат изнесени, няма да попречат на разкриване на всичките възможни престъпления, от които те са част".

"Едва тогава вече тя сама за себе си е убедена, че има надежден факт, който съобщава, а, от друга страна, убедена е, че няма да попречи на разследването, защото всички
тайни способи, например, за събиране на доказателства са били изчерпани, проверени са връзките между всички споменати лица и така нататък. Дали в конкретния случай става въпрос за такова нещо или не, това ще видим от хода на процеса нататък", коментира Тодорова пред БНР.

"Това са безпрецедентни отношения, в този смисъл и институциите се учат. При всички положения обаче би било много жалко да бъде компрометиран един бъдещ съдебен
процес, а пък още по-жалко би било да бъде компрометирана възможността на прокуратурата да разкрие огромна схема за търговия с влияние и натиск", допълни Мирослава Тодорова.

На въпрос дали изборът на новия председател на ДАНС Владимир Писанчев е под въпрос, след като авторитетни неправителствени организации оспориха процедурата като непрозрачна, Иванка Иванова коментира, че парламентът не разреши големия проблем, изплувал и покрай скандала с избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

"Няма формална процедура, по която Народното събрание да упражнява правомощията си да избира не само председател на ДАНС, а редица ключови фигури при упражняването на държавната власт", каза експертът от Институт "Отворено общество". В тази позиция е не само шефът на ДАНС, шефът на Комисията за конфликт на интереси, но и омбудсманът, членове на ВСС от квотата на парламента, съставът на Съвета за електронни медии, антидискриминационната комисия.

Неправителствени организации поне два пъти са се обръщали писмено към ръководствата и на предишното, и на сегашното НС да се направи отделна глава в правилника за организацията и дейността на парламента, където такава процедура да бъде разписана.

"Такава процедура трябва да съдържа задължително няколко принципа, които в момента не се изпълняват", каза Иванка Иванова. Първият принцип е кандидатурите да бъдат внесени в НС с ясни мотиви и с писмо за представянето им, от което да личи кой и с какви мотиви ги предлага.

"Второ, трябва да има време, преди да бъде направен изборът, за да може, ако има в общественото пространство някакви съмнения за тези лица, те да излязат, или за да може компетентни служби да направят проверки. Такъв случай ние нямаме в момента. Трето, всяко едно от тези лица трябва да бъде изслушвано в открита процедура пред НС или пред съответна компетентна комисия на НС. Там трябва да му бъдат задавани въпроси, които да показват, че народните представители са наясно каква е длъжностната характеристика на
съответната длъжност и какви качества трябва да притежава лицето, за да заеме тази позиция", посочи Иванова.

"Всичко това са един набор от елементарни стъпки, които на този етап са донякъде разписани само по отношение на избора на членове на ВСС от парламентарната квота, защото по време на предишното правителство беше направена промяна в Закона за съдебната власт, но принципът трябва да бъде прилаган ...и по отношение на всички други длъжности", допълни тя.

"Нашият проблем е институционален. Искам много дебело да подчертая, че вече 37-и
ден има десетки хиляди хора на улицата, които имат проблем с начина, по който се управлява държавата, и решението на проблема, който тези хора имаме, не е създаването на нов
политически субект, а е отговор, свързан с институциите, защото диагнозата, която поставят тези хора, е за целенасочена частна употреба на институциите против това, което е заложено в обществения интерес, в конституцията", подчерта Иванка Иванова.