Въпреки убеденото искане на прокуратурата за присъди от по 7 и 6 г. затвор

Нови съмнения за манипулации белязаха края на делото за подкуп срещу Цонев

Защитата оспори реалното съществуване на плик с 20 000 евро и законността на СРС-тата

Скандалният арест на Цонев. Снимка: МВР

Подобно на самото начало на разследването на корупционната афера, в която преди две години и половина бяха забъркани бившият военен министър Николай Цонев, финансистът Тенчо Попов и съдия Петър Сантиров краят на делото срещу тях на първа инстанция бе белязан от поредните съмнения за манипулации от страна на МВР и прокуратурата.

Оспорвайки законността на всички използвани по случая специални разузнавателни средства (СРС) заради нарушения на закона, защитата на подсъдимите постави под сериозно съмнение дори реалното съществуване на 20-те хиляди евро. За тях прокуратурата твърди, че Попов ги е предал от името на Цонев на следователя и основен свидетел Петьо Петров, за да саботира разследване за изграждането на комуникационната система за армията „Странджа 2”.

Причината, заради която адвокатът на ексминистъра – Васил Василев, допусна, че е възможно МВР и държавното обвинение да са манипулирали едно от основните доказателства по делото – парите, е, че на видео-записа от въпросната среща се вижда как Попов дава на Петров сгънат бял плик, чието съдържание е уточнено чак час и половина по-късно в присъствието само на друг следовател – Красимир Кръстев, работещ по случая.

По повърхността на плика личат само два отпечатъка, собственост на следователите. Следи от Попов липсват, макар че на кадрите от СРС-тата ясно личи, че и той и Петров го пипат с голи ръце. Още по-съмнително е, че отпечатъкът на Петров е на място, което се пада от вътрешната страна на сгънатия плик, въпреки че след като го взима, той не го разгъва, а и според показанията му го е предал на Кръстев без изобщо да го вади от джоба си и да го разглежда.

Протоколът от предаването на плика пък бил разписан само от Петров и Кръстев без да има свидетели, които да гарантират, че съдържанието му коректно е отразено в документа. Василев добави и, че дори подписите на следователите фигурират само на една от трите страници в протокола.

От друга страна подсъдимият финансист заяви в обясненията си пред Софийския градски съд (СГС) в сряда, че всъщност в плика бил сложил 20 неденоминирани лева от колекцията си, за да се подиграе с Петров и да му даде да разбере, че няма да получи подкуп от Цонев.

Съдът обаче прочете показанията на Попов, дадени от него в досъдебната фаза, според които той е водел комуникация с Цонев и впоследствие чрез непознат посредник е получил запечатан плик с 20 хиляди евро, който отворил, а след това предал на следователя. Разминаването в думите си, той обясни със страх от образуване на нови дела и добави, че умишлено излъгал разследващите.

Въпреки това показанията му от досъдебната фаза са били напълно възприети от прокуратурата в обвинителния акт. Именно по тази причина от защитата посочиха, че няма обяснение защо пликът по делото никога не е бил запечатван. В четвъртък съдия Иван Коев го предяви на двете страни и констатира, че лентата, предпазваща лепилото, все още стои на мястото си.

Този необясним факт бе отбелязан от адвокат Василев, като още един довод в полза на хипотезата, че разследващите са подменили основното доказателство по делото. Друг аргумент в тази посока са показанията на Попов от досъдебната фаза, в които той твърди, че Цонев едва е събрал парите за подкупа, като ги е набавил от три различни места. Тези негови думи са записани и със СРС.

В тотално противоречие на това твърдение обаче е фактът, че всички 100 банкноти от по 200 евро са от серия Х, като първите 7 от общо 11-те цифри на всяка от тях са напълно еднакви – 0205264. Това според Василев е безспорно доказателство, че парите са набавени от едно място. Освен това съдът констатира, че видимо всички банкноти са „съвсем нови”, което също навежда на мисълта, че не са събирани от различни места.

Адвокатът на Цонев обобщи ситуацията около парите с обстоятелството, че около 20.30 часа на 1 април, когато МВР задържа тримата подсъдими и, когато по данни от прокуратурата всички първоначални следствени действия са били извършени, наблюдаващият прокурор по това време Роман Василев е повдигнал обвинение на ексминистъра за даване на подкуп от 30 000 евро и 20 000 лева. И добави, че очевидно самите обвинители не са били наясно какво точно има в сгънатия плик.

СРС-тата – искани и разпореждани от Роман Василев

По отношение на събраните със СРС-та доказателства по делото – аудио и видеозаписи на разговори между Тенчо Попов, Петър Сантиров и Петьо Петров, Василев бе категоричен, че те са незаконосъобразни заради множеството нарушения на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), които са допуснали разследващите.

Според адвоката доказателствата по делото показват, че Роман Василев си е позволявал нееднократно да подготвя освен исканията и мотивите за разрешенията за СРС-та от името на председателя на Бургаския апелативен съд Емилия Нашева, която впоследствие ги е одобрявала.

„Нашева е позволила Роман Василев да напише мотивите и диспозитива на съдебен акт. Това опорочава всички разрешения”, заключи юристът, уточнявайки, че визира СРС-тата, експлоатирани по отношение на Цонев, Сантиров и следователя Петров.

Както Mediapool вече неведнъж писа, фактът, че Василев в нарушение на закона лично е разпореждал подслушване по това дело вместо вътрешния министър, привлече вниманието и на парламентарната подкомисия за контрол на СРС-тата. Прокурорът обаче категорично отрече, обяснявайки, че просто била използвана грешна бланка, но в това нямало проблем. Последствия за него нямаше.

Адвокатът на Цонев цитира някои от тези разпореждания, в които личи единствено подписа на прокурора, отбелязвайки иронично, че „Роман Василев иска и Роман Василев разпорежда подслушване”.

„Никъде в НПК и ЗСРС няма уредена възможност прокурорът, даже и да се казва Роман Василев, да разпорежда СРС-та”, каза още юристът, добавяйки, че сред многобройните нарушения личи и искане на обвинителя до министър Цветан Цветанов по телефона, въпреки че „не става въпрос за поръчка на пица”.

Не бе подминат и комичният гаф на МВР - да мотивира искането за подслушване на Петров с данни, че той смята да даде, а не да получи подкуп.

Като несъответстващо на закона Васил Василев посочи и обстоятелството, че всички спешни подслушвания на Цонев, Сантиров и Петров са одобрени впоследствие от съдия Нашева, въпреки че по компетентност е трябвало да бъдат прегледани от председателя на Апелативния съд, съответстващ на съда, в който към онзи момент е работел подсъдимия Сантиров – СГС.

Колкото до СРС-тата, разпоредени за Тенчо Попов и одобрени от шефа на Пловдивския окръжен съд, често даван за пример от Цветанов – Сотир Цацаров, адвокатът на Цонев отбеляза, че тук Роман Василев си е позволил откровено да излъже в мотивировката си към искането. В нея е записано, че е получена оперативна информация, че Попов възнамерява да предаде подкупа на Петров в Пловдив. В МВР и ДАНС обаче няма никакви подобни данни, което личи от специална справка, изискана от СГС по делото.

Не бе подмината и темата за влачената месеци наред експертиза на видео-записите от СРС-тата, чийто окончателен вид бе представен от зам.-шефа на БАН проф. Евгений Николов чак в последното заседание преди началото на пледоариите в сряда. Васил Василев припомни, че въпреки всичките усилия на съдията по казуса Иван Коев да осигури възможно най-независим от МВР експерт, в крайна сметка с изследването е бил ангажиран член на междуведомствена комисия по СРС-тата, сформирана в службите, което поставя под сериозно съмнение обективността му.

Юристът аргументира мнението си и с факта, че проф. Николов категорично отказа да отговори на повечето въпроси на защитата и съда, свързани с техниката на записване, тъй като еднолично преценил, че това е класифицирана информация. Подобно на шефа на ДАНС Константин Казаков, който си позволи да изпрати безпрецедентно писмо до СГС, в което разкритикува съдия Коев, че въпросите, които поставя на експерта изместват предмета на делото и застрашават националната сигурност и живота на агентите му.

Единственият конкретен отговор на зам.-шефа на БАН бе по отношение на липсващите кадри от разговор между Сантиров и Петров, на които да се вижда как сервитьор маха и слага чаши на масата. Експертът заяви в залата, че това „се обяснява с наличието на оператор, който стартира и спира записа”.

„Това разяснение на професора категорично оборва всичките му твърдения за хомогенност на записа”, заключи адвокатът, визирайки първото заключение на Николов, в което той заявяваше, че няма никакви следи от манипулация в кадрите от СРС-тата

Петьо Петров незаконно бил ползван като агент под прикритие

Васил Василев отдели сериозно внимание и на основния свидетел по делото Петьо Петров, който според него всъщност е ползван като агент под прикритие без да има надлежно разрешение затова, като още през февруари 2010 г. е бил командирован от столичното в националното следствие, за да работи по случая „Странджа 2”.

Това обаче е станало без той да бъде включван в задължителната система за случайно разпределение, която още през юли 2009 г. вече е определила за следовател по разследването Таня Георгиева. Адвокат Василев обясни, че по делото срещу клиента му безспорно е установено, че шефът на отдел Трети в Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров е командировал Петров, като невярно се е мотивирал със заповед на главния прокурор.

Всъщност заповедта на Борис Велчев визира единствено командироването на Петров в НСлС, което е поискано преди това от Александров, тъй като точно този следовател му бил нужен по делото „Странджа 2”. Тук адвокатът на Цонев цитира решение на Върховния касационен съд (ВКС) от 2009 г., според което командироването на конкретен магистрат по конкретно дело е незаконно.

Оттук-нататък започва същинската работа на Петров по корупционния случай, като според защитата той лично инициира повечето от срещите с двамата подсъдими Попов и Сантиров. Това личи и от думите му, записани със СРС по време на първия разговор със Сантиров, в който следователят казва, че ще му трябват поне 15 минути, за да говори със съдията, докато вторият бърза и се интересува за какво става въпрос.

Адвокат Василев цитира няколко решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург за нарушено право на справедлив процес. В тях европейските магистрати изрично приемат, че има провокация, когато полицията „не се ограничава да разследва по пасивен начин, а за да започне дело, показва такова влияние върху разследването, без което лицето не би извършило престъпление”.

Въпреки това юристът посочи, че дори и съдът да не възприеме изобщо тезата му и да приеме становището на прокуратурата, че всички доказателства са годни, няма никакви данни за вината на клиента му Цонев. Той посочи, че след като в началото на делото прокуратурата се отказа от обвинението за предлагане на подкуп, той остава подсъдим само за даване, в каквото всъщност не го уличава нищо.

От друга страна, след като самата прокуратура се отказва да доказва предлагане, посочи още Василев, не става ясно като помагач в каво е обвинен Сантиров, чието деяние според обвинителния акт е извършено в периода 12 – 26 март 2010 г. А тогава е в ход именно предлагането на предполагаемия подкуп, добави юристът.

Посочи и, че за Цонев няма нито телефонни, нито видео или аудиозаписи, нито проследяване, което да го свързва по някакъв начин с Попов, който се твърди, че е предал от негово име пари на Петров. „За разлика от Попов, за Цонев няма и протокол за унищожаване на СРС-та”, заключи адвокатът.

Следователят – свидетел традиционно се радвал на „особена грижа”

Коментирайки ролята на Петьо Петров в целия казус, адвокат Василев не пропусна да припомни няколко от скандалните случаи, с които е било замесвано името му в миналото.

Започна с образуването на няколко преписки срещу нотариуса Борис Янков през 2003 г., който бил изнудван чрез посредник от Петров за 50 000 лева. Потърпевшият обаче подал сигнал във Върховната касационна прокуратура (ВКП), след което е образувано разследване, което е поверено на столичното следствие. Междувременно зам.-шеф на тази служба става именно Петров, а прокурорът по делото срещу него е отстранен за бездействие и случаят е „заметен”.

През 2004 г. името на Петров отново е замесено в съмнителни схеми с магистрат от Пловдив. И тогата прокуратурата отказва да образува дело. По-късно същата година следователят се оказва набъркан в нов скандал – този път редом със смятания за контрабандист №1 Николай Методиев-Пилето и Иван Мишев-Шефа. Във връзка с този случай следователят Влади Цанков подава сигнали за натиск върху него от Ангел Александров и Петров. Сигналите са били разгледани само от ВСС, но не и от прокуратурата.

Защитата припомни и пресконференция на бившия шеф на „Булгартабак” Христо Лачев, който преди години също обвини Петров в изнудване за 150 000 лева, след което срещу Лачев започнаха няколко дела за данъчни престъпления.

През 1999 г., когато Петьо Петров е бил прокурор в Софийската районна прокуратура (СРП) оттам изчезва дело за обсебване, по което обвиняем е неговият братовчед Ивайло Диманов. Любопитното в този случай е, че официално с разследването за изчезналото дело се заема тогавашният прокурор и настоящ председател на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, но фактически случаят е поет от Цветомир Йосифов, близък приятел на Петров, работещ в същия кабинет.

Точно 20 дни след шумните арести на Цонев, Сантиров и Попов през април 2010 г. въпросното дело срещу Диманов се появява във ВКП, след като е намерено от тъста в бившия семеен апартамент на Петров и съпругата му, с която вече са разделени. Тогава е изготвен и план за издирването на „неизвестния извършител, който е откраднал делото от кабинета на Петьо Петров и го е оставил в жилището на Петьо Петров”, обясни иронично адвокат Василев, посочвайки, че следователят системно се радва на „особена грижа” от страна на колегите си.

Не бе подминат и най-пресният случай отпреди две години, когато следователят катастрофира след употреба на алкохол. Но кръвната проба бе взета чак 4 часа след инцидента и за Петров нямаше сериозни последици. Впоследствие той заведе дело за клевета срещу журналистка от в. „Труд”, написала, че катастрофирал пиян, което обаче загуби в СГС.

Разследването „Странджа 2” не би могло да е мотив за корупция

По повод сочения от прокуратурата мотив на Цонев да търси начин да корумпира Петьо Петров – делото „Странджа 2”, адвокат Василев отбеляза, че всъщност клиентът му нямал никакъв интерес да го прави, тъй като изобщо не е обвиняем по него, а е разпитван само като свидетел.

Цитира и писмо от военния министър Аню Ангелов, с което той моли НСлС на 30 март 2010 г. за становище дали в процедурата по покупка на комуникационната система са допуснати нарушения на Закона за обществените поръчки, тъй като му предстои да подпише договори за нови компоненти.

Питането му е препратено в Софийската градска прокуратура (СГП), откъдето отговарят, че това все още това не може да се установи, тъй като се чакат заключенията на две експертизи.

През декември 2010 г. пък следовател Таня Георгиева пише до наблюдаващия прокурор по казуса Русинов от СГП, че по делото безуспешно са ползвани и СРС-та, като отбелязва, че военното министерство „системно и упорито” отказва да съдейства на разследването.

Като аргумент в полза на тезата си, че Цонев не е имал никакви поводи за притеснения от това дело, Васил Василев посочи и факта, че въпросния договор за закупуването на „Странджа 2” е подписан в изпълнение на ангажименти към НАТО, поети от парламента и Министерския съвет „години преди Цонев изобщо да си е помислял, че може да стане министър”.

Въпреки всички тези доводи на защитата зам.-шефът на СГП Божидар Джамбазов убедено поиска в пледоарията си по 7 години затвор за Цонев и Попов и 6 години за Сантиров. Без да анализира подробно доказателствата, той отбеляза, че всички данни, събрани по делото, водят до извода, че тримата подсъдими са участвали в корупционната схема. Макар и по отношение на Цонев доказателствата да са само косвени според прокуратурата.

„Не става въпрос за изолирани действия, провокирани от едно или друго лице. Тук става въпрос за целенасочена дейност за избягване на наказателно преследване”, заяви Джамбазов, добавяйки, че и тримата са заемали отговорни държавни постове, които ги задължават да служат за пример на обществото. Обвинителят поиска и глоби от по 15 000 лева, както и подкупът да бъде конфискуван в полза на държавата.

Цонев, Сантиров и Попов бяха зрелищно арестувани на 1 април 2010 г., като ексвоенният министър бе закопчан лично от Роман Василев с думите: „Вие сте абсолютен престъпник”. Тази реплика стана повод ВСС да накаже обвинителя с формално порицание.

Съветът прие, че прокурорът категорично е нарушил етичните правила, но е бил провокиран за това от Цонев. Как - не стана ясно. Василев се извини публично за поведението си, а главният прокурор Борис Велчев го защити и заяви, че кариерата на Василев, както и на всеки друг прокурор, няма да бъде провалена заради подобен случай. Така казусът с излагането на зам.-шефа на СГП приключи изненадващо кротко за него, а по-късно дори бе награден с пистолет от МВР за добре свършената работа.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как си обяснявате акцията на прокуратурата с обиски и арести в президентството?