Нови собственици в ЕРП-ата през ноември-декември

В периода ноември-декември 2011 г. ще приключат борсовите продажби на миноритарните държавни дялове в трите електроразпределителни дружества, управлявани мажоритарно от ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН. Това заяви пред Mediapool изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) Емил Караниколов.
Инвестиционните посредници за листването на държавните 33 на сто от електроразпределителните предприятия (ЕРП) на Българската фондова борса бяха избрани в средата на юни. От тях се очаква да изготвят профили на потенциалните инвеститори, проспектите на дружествата, а също така и да очертаят перспективите пред енергийния пазар в България, за да може кандидатите да купят акции от енергийните фирми да се ориентират как ще се развиват бъдещите им активи, стана ясно от думите на Караниколов. В изготвянето на този анализ ще участва и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Според енергийни експерти обаче перспективите за развитието на ЕРП-ата са твърде неясни с оглед на демонстрираната от ДКЕВР политика на натиск върху растежа на цените на тока и зависимостта на комисията от правителството. При последното обсъждане на цените на електроенергията ДКЕВР до последно даваше различни сигнали и към гражданите, и към бизнеса, и към ЕРП-ата за предстоящата промяна в тарифите на електроенергията до 1 юли 2012 г.

Проблем с регулаторната рамка на сектора

Именно невъзможността да се гарантира стабилна регулаторна среда за потенциалните инвеститори, които е естествено да търсят печалба от вложенията си, ще отблъсне сериозните компании и може да доведе до ниски цени за държавните дялове, коментираха пред Mediapool експерти от бранша. А целта на правителството е да постигне възможно най-висока цена на активите си, които да вкара в хазната, чийто дефицит е 650 млн. лв. само за първата половина на 2011 г. Затова и приватизацията на държавните дялове става през борсата.

Според представители на мажоритарните собственици в ЕРП-ата, не би се появил сериозен кандидат за малките дялове, ако ДКЕВР не излезе с поне петгодишен анализ за развитието на цените на тока. Без такава прогноза биха участвали по-скоро български и чужди финансови инвеститори, които ще дадат ниска цена и после според решенията на регулатора за цените на тока да търгуват акциите си, смятат чуждестранните компании.

Независими експерти припомнят, че преди приватизацията на 67 на сто от трите ЕРП-та през 2004 г. имаше тригодишен график за повишаване на цените на тока, за да се направят активите по-привлекателни. Освен това на купувачите бе гарантирана печалба от 15 процента за първите три години, която след това бе намалена на 12 на сто, за да стигне до нула през 2010 г. Това, че е поставил ЕРП-ата на нула, бе отбелязано от премиера Бойко Борисов като голямо негово постижение.

Караниколов обясни, че тогава повишението на цените на тока е било необходимо защото са се продавали мажоритарни пакети и собствениците им имат следприватизационни задължения, докато сега това не се налага.

Според него е грешна тезата, че заради натиска на цените на тока бъдещите купувачи ще дадат ниски цени за държавните дялове. “Ако мажоритарните собственици наистина са реинвестирали печалбата си в мрежата, както те твърдят, това ще означава, че дружествата са в прекрасно състояние и правителството ще постигне по-висока цена от тази през 2004 г.“, посочи приватизационият шеф.

Гарантиран интерес на купувачи и стабилни печалби

Инвестиционните посредници за продажбата на държавните дялове в Е.ОН, ЕВН и ЧЕЗ ще направят анализ на активите на трите дружества, за да се определи началната тръжна цена на акциите, допълни Караниколов. Той е убеден, че ще има голям интерес към енергийните дружества, тъй като секторът по принцип гарантира сигурни печалби.

Приватизацията не е тази, която ще реши проблемите на мажоритарните собственици с ДКЕВР, каквито надежди явно те имат. Ние не може да се бъркаме в работата на комисията“, заяви Караниколов. Той обаче увери, че изготвяните в момента проспекти на дружеството, които ще се представят пред Комисията за финансов надзор преди старта на борсовата търговия, ще има прогнози за перспективите на пазара.

“Освен цена и приходи в бюджета, гоним и раздвижване на фондовата борса и участие на пенсионни дружества в приватизацията на ЕРП-ата“, допълни директорът на АПСК.

Наддаване акция за акция

По думите му всяка акция от десетките хиляди дялове от държавното участие във всяко от предлаганите дружества ще се продава в отделен лот. Така дори всеки гражданин може да си купи една или пет, десет и повече акции от ЕРП-ата, според възможностите му да наддава.

 Акциите ще се предлагат на траншове в периода ноември - декември, ако обаче един кандидат даде най-голямата цена, той ще придобие всички акции, обясни Караниколов.

"Като всеки участва в продажбата, блокираме възможността някой да купи акциите на ниска цена и после да ги препродаде. Ако иска пълния пакет, той ще трябва да даде висока цена. След това акциите ще могат да се препродават на вторичния фондов пазар и на практика така ще се създава допълнителен оборот на борсата“, каза Караниколов. Според него голям плюс на борсовата приватизация на ЕРП-ата е и това, че те ще станат публични и ще трябва да публикуват пълната информация за дейността си.

ЕРП-ата също имат интерес от постигането на възможно най-високи цени на държавните дялове, твърдят техни представители. Според някои от тях обаче по-подходящо било да има конкурс за стратегически инвеститор, който дори и да даде по-ниска цена, да поеме ангажименти за инвестиция в мрежата, чието състояние все още не е от най.-добрите в много региони на страната. При работа с много дребни акционери често е трудно да се постигне консенсус за развитие на компанията, притесняват се сегашните мажоритарни собственици. Също като Караниколов те коментираха пред Mediapool, че биха се радвали сред новите собственици да има пенсионни фондове, тъй като в техен интерес било да гонят печалби на енергийните дружества, за да има дивиденти за осигурените в тях граждани.

Очаквано съживяване на БФБ

Според експерти е грешка да се пускат енергийните дружества едновременно на борсата, тъй като големите играчи може да нямат свободни средства да играят и за трите дружества и то в момент, в който пазарите може да не са се възстановили напълно след сривовете тези дни.

Караниколов твърди обаче, че именно подобна търговия ще върне играчите на Българската фондова борса и ще ѝ осигури съживяване. “Решихме да ги пуснем трите дружества по едно време, защото иначе биха се събудили съмнения за избора на първото търгувано дружество и последиците за следващите компании за продажба“, обясни той.

По думите му в приватизационните договори с ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН няма изрично задължение на държавата първо на тях да предложи миноритарните дялове. Според него обявените от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков разговори с мажоритарните собственици дали ще купят остатъка от дружествата били по-скоро сондажни. Чуждите инвеститори нямат правно основание на приоритетни сделки.

Преди време от ЕВН, която управлява мрежата в Югоизточна България, обявиха, че биха имали интерес да участват в борсовата продажба на миноритарните дялове от техните дружества. От ЧЕЗ, работещи в Западна България, са уклончиви по темата, а по неофициална информация на Mediapool снабдителят на Североизточна България Е.ОН няма никакъв интерес да става 100-процентен собственик на мрежата. В зависимост от новия собственик германската компания дори може да продаде част от своя 67-процентен дял, но на сегашния етап този въпрос не бил на дневен ред.