Нови търкания в тройната коалиция

БСП и НДСВ влязоха в нова схватка по законодателни инициативи. Във вторник стана ясно, че левицата обмисля да предложи оттегляне на законопроекта за амнистията, внесен от правосъдния министър Георги Петканов (НДСВ), макар че той вече мина през правната комисия на първо четене.

Същия ден НДСВ даде рамо на финансовия министър Пламен Орешарски (БСП) срещу предложението на социалния министър Емилия Масларова (БСП) за освобождаване на заплатите в губещите държавни предприятия.

Срещу идеята на Масларова, която миналата седмица представи идеята пред синдикатите и работодателите, възрази Орешарски, а във вторник към него се присъедини и министърът на държавната администрация Николай Василев (НДСВ).

Двамата заявиха, че идеята е крайно опасна и заплашва целостта на търговските дружества с над 50% държавно или общинско участие. От НДСВ също заявиха, че няма да подкрепят искането на Масларова.

Предложението се подкрепя от работодателите и синдикатите. В момента компаниите с над 50% държавно участие и с лоши финансови резултати  не могат да увеличават възнагражденията на работниците си, заради което заплатите в някои губещи държавни предприятия не са увеличавани с години.

Според двамата министри постановлението ще доведе до безконтролно нарастване на заплатите. Промяната ще засегне десетки важни фирми  –енергийните, топлофикационните, железопътните и транспортни дружества.

Държавната регулация е важна за запазването на държавните предприятия и макроикономическа рамка, обясни Орешарски.

Не разбирам как предложението е внесено в Министерски съвет без да е съгласувано с министерството на държавната администрация, чието становище е отрицателно, подчерта Василев.

Оттеглят проектозакона за амнистията?

Проектозаконът за амнистията може да бъде изтеглен от парламента, за да бъде преработен, стана ясно след заседанието на Коалиция за България във вторник.

Според председателя на групата Михаил Миков против законопроекта са били изказани много аргументи, най-вече заради предвиденото освобождаване на : рецидивисти с оставащи три месеца затвор, на осъдените до три години за леки престъпления, както и прекратяването на висящи дела.

Сред депутатите е бил изтъкнат и отрицателният ефект на подобен закон сред обществото. Този аргумент се споделя и от опозицията. НДСВ подкрепя проекта, най-малкото, защото министърът на правосъдието е от квотата на тази партия.

Говорителят на БСП Ангел Найденов заяви, че ще поискат от министър Георги Петканов повече аргументи за нуждата от подобен закон извън лансирания - влизането на страната в ЕС.

Положението на левицата по отношение на проектозакона е деликатно. От една страна повечето от депутатите ѝ имат резерви към него. От друга – той е внесен от правителството, доминирано от БСП. Ако проектът влезе в пленарната зала и левите депутати гласуват срещу него, на практика ще бламират правителството си. Затова остава твърде вероятен вариантът законопроектът да бъде изтеглен за доработване.   

НДСВ против промените в НПК

По същото време ПГ на НДСВ изслушване вътрешния министър Румен Петков (БСП), който представи подготвените промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Царските депутати са против увеличението на дознателите, каквото е предложението на вътрешното ведомство.

Критиките на Румен Петков към новия НПК датират почти от момента, в който новият процесуален закон влезе в сила на 31 март миналата година. Кодексът прехвърли голяма част от правомощията на следствието във МВР. Министърът на няколко пъти поиска да запази своите правомощия да назначава дознателите само с заповед, което би му позволило да запази щатът от 10 000 души, които се занимават с полицейски разследвания.

Част от БСП, НДСВ и опозиционните партии се възпротивиха на идеите на вътрешният министър като обявиха, че това би обезсмислило реформата в наказателното правораздаване. Новият НПК ограничи броя на дознателите до 2000 души, които трябва да отговарят на условията валидни за магистратите в следствието.

Като мотив досега се посочваше, че след като 1400 следователи могат да вършат една работа, то с нея могат да се справят и 2000 дознатели. Проблем пред дознателския апарат е ниското възнаграждение и голямата натовареност. Въпреки това МВР отказа да увеличи заплатите на своите служители въпреки предложенията на парламента и не успя да привлече бивши следователи на работа в системата. 

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: