Новите членове на ВСС – некорумпирани и с платени данъци

Новите членове на Висшия съдебен съвет трябва да имат високи нравствени качества и да са си платили данъците, реши във вторник правната комисия, която прие правилата за избор на 11-те представители на Народното събрание в т. нар. "съдебното правителство". След острите критики на неправителствените организации и Европейската комисия за непрозрачния избор на съдебните инспектори през януари, депутатите заложиха безпрецедентни за България стандарти за публичност на избора на членовете на ВСС. Обсъждането на претендентите за място в съвета ще продължи над два месеца, а в процеса е широко застъпено и участието на гражданските организации.

Въпреки това Народното събрание ще потвърди практиката си да нарушава законите, защото ще излъчи представителите си в съдебния съвет едва седмица преди изтичането на мандата на сегашния ВСС – на 26 септември. Според приетите само преди месец поправки в Закона за съдебната власт, изборът на новите членове трябва да се проведе месец преди изтичането на мандата на сегашния съвет, т. е. до 3 септември.

През 2011 година управляващите от ГЕРБ оказаха значителен политически натиск върху настоящия ВСС, след като половин година отказваха да изпълнят закона и да попълнят състава на съвета, който намаля с двама души покрай скандала "Красьо Черния".

"Програмираното" закононарушение ще бъде компенсирано с прозрачност - Народното събрание ще пусне специален сайт, посветен на избора, който ще е с превод на български и английски език. По време на изслушването на кандидатите ще бъде осигурен и симултантен превод на английски език, за да може събитието да се следи и от европейските наблюдатели. Депутатите, за които подобни мерки за публичност са прецедент, започнаха да се шегуват, че трябва да има и превод на фламандски заради експертите от Брюксел.

Самият избор на 11-те членове на ВСС ще бъде предаван пряко по БНТ, БНР и чрез специалния сайт. В него ще бъдат публикувани и всички документи за кандидатите, стенограмите от заседанията на правната комисия, както и сигналите, които се подават от гражданите и неправителствените организации.

От правилата за избор се разбира, че депутатите си представят бъдещия член на ВСС като неосъждан и без досъдебни производства, да не е бил уволнявал дисциплинарно, да има виждане за реформата на съдебната система, да не е корумпиран, да не е в конфликт на интереси, да не е уронвал престижа на юридическата гилдия, да си е платил данъците и да може да докаже произхода на парите си.

От ГЕРБ първоначално бяха предвидили изискването "да не е участвал в корупционни схеми", но то отпадна, тъй като това се доказва само в рамките на наказателно дело. Обсъждането по тази точка бе използвано от Тодор Димитров (ГЕРБ), който подметна тихо странната реплика, че "то 60% от децата са участват в корупционни схеми". Вместо това в правилата залегна изискването към кандидата да няма основателни съмнения за неговите нравствени качества.

Според конституцията за членове на Висшия съдебен съвет се избират само юристи с високи професионални и нравствени качества. Народното събрание обаче така и не успя да разработи процедура, по която реално да измерва нравствените качества на кандидатите. При избора на съдебни инспектори, депутатите основно се интересуваха дали кандидатите са масони, а всички попитани очаквано отрекоха. При сегашната процедура Народното събрание ще може да разчита на сигналите от неправителствените организации.