Новите дрехи на канцлера

Ханс-Дитрих Геншер се оттегли от председателския пост на Свободната демократическа партия през 1985 г., когато неговият стил на ръководство стана обект на остри критики в партията. Хелмут Шмидт пък често казваше, че съжалява, че като канцлер не е бил и председател на Германската социалдемократическа партия.

Шмидт падна от канцлерския пост през 1982 г. поради нежеланието на неговата партия да подкрепя повече курса му на реформи и на довъоръжаване на НАТО. Обратно, Геншер отбеляза след оттеглянето от партийния връх някои от най-важните успехи в кариерата си на политик. Разликата между двамата беше, че Шмидт, както и канцлерът Герхард Шрьодер сега, беше зависим от подкрепата на партията за своята политика, докато Геншер като външен министър и вицеканцлер имаше много по-голяма свобода на действие в своя ресор.

Двата примера показват, че в момента е рано да се прецени дали оттеглянето на Шрьодер от ръководния пост в партията отслабва или засилва неговата позиция.Трябва да се види как Шрьодер ще действа в новата ситуация и какво ще е поведението на партията към канцлера при нейния нов председател. Засега може да се каже, че Шрьодер се опитва да направи това, което беше изпробвано навремето с успех от Геншер. Той иска да спаси канцлерския си пост с един ловък и не съвсем нерискован шахматен ход.

Чисто тактически погледнато шансовете му не са лоши. Номинираният за нов партиен председател Франц Мюнтеферинг положително е човекът, който ще намери верния тон, за да промени вкиснатото настроение на редовите социалдемократи.

Самият Шрьодер има възможност да се покаже в нов облик единствено като държавник. Той ще открие отново външната политика и заедно с европейските си колеги ще се опита да даде нова глътка въздух на неуспелия първи опит да се приеме конституция на Европейския съюз.

Той ще динамизира германско-френско-британското сътрудничество във външната политика и политиката на сигурност и ще има възможността да пооправи малко влошените германско-американски отношения. В съвсем близко време той дори ще стисне в Овалния кабинет ръката на президента Джордж Буш.

А и в икономиката нещата като че за първи път отново тръгват нагоре. Това, разбира се, не е негова заслуга, а на конюнктурата. Дори слаби икономики като германската, имат фази на кратковременен сравнително добър растеж. За тази година той спокойно може да е 2 на сто, така че цифрата на безработните ще намалее.

Съживяването на конюнктурата ще се отрази политически добре за канцлера. То няма общо с реформите от миналата година, но канцлерът въпреки това ще твърди, че растежът е резултат от неговите реформи. Дали това е така, ще проличи от статистическите данни чак след няколко години. Засега е сигурно, че програмата за реформи Дневен ред 2010 не е променила с нищо производителността и ефективността на германската икономика.

Действителното повишаване на производителността се нуждае не просто от реформи, а от правилни реформи. Страната се нуждае от премахване на всеобщата задължителност на трудовите договори, от по-нататъшни разхлабвания на защитата от уволнение, от основна реформа на законите за конкуренцията като се почне от работното време на магазините и се стигне до нелоялната конкуренция.

Канцлерът ще се изкаже по тази тема до края на седмицата.

Ще заслужава поздравление, ако постави производителността на икономиката в центъра на дебата за реформата.Това би било и политически смислено, защото целта е германската икономика да се стабилизира и след сегашното циклично съживяване. Става дума за това икономиката да расте и да създава работни места, а не да се затягат коланите. Последното се видя през последните три години, видя се и политическият резултат от него.

Истинският проблем обаче не е какво ще иска сега Шрьодер, а какво ще позволи новият шеф на ГСДП. Рейтингът на популярността на ГСДП и политическите инстинкти на Мюнтеферинг за съжаление не обещават голям оптимизъм. Дори Шрьодер и неговият министър на икономиката и труда Волфганг Клемент да изберат правилните реформи, това не означава, че те ще бъдат приложени.

*По БТА