Новите европейци “доят” ЕС с въображаеми крави

Само две години след влизането в ЕС животновъдите в Словения проявяват не по-малка изобретателност от италианските производители на зехтин, стремейки се към субсидии от Брюксел.

 Инспекторите са открили, че половината от добитъка, обявен от словенските животновъди заради специалните “кравешки” грантове на ЕС, не съществуват в природата. Една четвърт от козите също се оказала невидима.

Тази разлика между фактите и измислицата, която често се наблюдава сред по-старите членове на ЕС, е струвала миналата година почти 1 млрд. евро, което е около 2% от селскостопанския бюджет.

Девет субсидии за сумата от 2 млрд. евро, изплатени миналата година на производителите на зехтин от Испания, Гърция и Италия, според годишния отчет на Европейския съд на одиторите, който следи разходите на ЕС, са били или надписани, или неправомерно получени. По отношение на Италия съдът на одиторите е стигнал даже още по-далеч като е нарекъл тези случаи незаконни.

Одиторите са открили, че анализираните от тях две трети от 95 регионални програми за финансиране от ЕС, сред които е имало проекти за строителство на нови пътища и мостове, съдържали “материални грешки”. Те варират от липса на задължителните документи за разходи до отчитане на разходи, които нямат никакво отношение към финансираната програма. Освен това се наблюдават значителни вариации на прилагането на правилата на ЕС от националните власти.

Миналата година Полша се е отървала само с предупреждение по адрес на тези, които злоупотребяват с правилата за фермерството, докато по законите на ЕС те би трябвало да бъдат глобени с почти 1 млн. евро. В Гърция фермерските съюзи въвеждат данните за селското стопанство в незащитени компютърни системи, където по всяко време могат да се променят.

След разследване за начина, по който е бил похарчен миналата година бюджет от 105 млрд. евро в различни сфери, одиторите са установили “сериозно ниво на грешки в основните операции и слаба система на вътрешен контрол”. В резултат те дванадесета година поред отказват да признаят сметките, като обявяват само частично одобрение.

Те отбелязаха обаче, че през 2005 година Еврокомисията е променила системата за счетоводен отчет, което трябва да направи потока на еврофондовете на ЕС по-прозрачен.

Одиторите са стигнали също до заключението, че административните разходи за персонал и служебни помещения на ЕС и за финансова помощ на новите държави до влизането им в ЕС са “законни и правомерни”. Те са одобрили нова интегрирана система за контрол, която сега обхваща много аспекти на Общата селскостопанска политика на ЕС и доказва своята ефективност при предотвратяване на измами.

Обявявайки резултатите от изследването, президентът на Съда на одиторите Хюберт Вебер казва: “Причините за грешки са основно в това, че болшинството бенефициенти – фермери, местни власти, мениджъри на проекти – искат да получат повече от колкото се полага”. Те правят това от небрежност, в резултат на грешки или преднамерено с цел измама, добави той.

Вицепрезидентът Европейската комисия Сиим Калас, който отговаря за въпросите на управление, одит и борба с корупцията, реагира гневно на критиката на одиторите, осъждайки начина, по който съдът е интерпретирал откритите грешки. Той обърна внимание на германския проект, където одиторите са отхвърлили всички заяви за възмездяване на разходите, макар да са прегледали едва 5% от тях.

“Одиторите винаги намират грешки – това е нормално и повсеместно. Ненормалното в дадения случай е това, че грешките при попълване на формулярите водят до произнасяне на политически изводи на високо равнище. Всичко се смесва в един котел”, каза той.

Той посочи също, че одиторите не са отделили подобаващо внимание на съществуващата в ЕС практика да се удържат от националните бюджети сумите, които фермерите са получили неправомерно или с измама от бюджетната помощ на ЕС. За миналата година, по този начин са били възстановени 2,1 млрд. евро.

Така или иначе, Давид Босток, британски член на Съда на одиторите, оспорва преимуществата на такава практика, защото според него “това на практика е просто прехвърляне на финансовата тежест от общоевропейските данъкоплатци към националния данъкоплатец”.