Новите европейци и някои стари вражди

Когато в събота лидерите на 25-те страни от новия Европейски съюз се съберат да позират за "семейна снимка" във Финикс парк в Дъблин, заобиколени от 500 ученици, дори опитните дипломати ще трябва да се замислят сериозно, за да свържат някои от лицата с имената им.

Неизвестните лица пред знамето на ЕС са пъстра смесица от добрите, лошите и, в някои случаи, злите. От една страна, ЕС ще приветства Вайра Вике-Фрейберга, президентката на Латвия, прекарала детството си в бежански лагер в Германия. От друга страна, ще трябва да работи с президента на Кипър Тасос Пападопулос, който отхвърли възможност за обединение на острова и е обвиняван, че е имал икономически връзки със Слободан Милошевич.

Човекът, когото няма да видим на "семейната снимка", е Роландас Паксас, скандалният бивш президент на Литва, който бе отстранен от поста си в началото на месеца по обвинения в корупция. Полският премиер Лешек Милер ще позира в последния си ден начело на правителството, тъй като официално обяви, че на 2 май ще подаде оставка.

С приемането на десет нови членки ЕС ще се превърне в един от най-големите икономически играчи в света. Простирайки се от Голуей до Гданск, той ще включва група енергични държави, чиито икономики се разрастват бързо.

Най-голямото и най-драматичното разширяване на ЕС бе съпътствано от най-много противоречия. Французите все още смятат, че когато става дума за външна политика и икономика, страните от бившия Варшавски пакт проявяват тревожна тенденция да гледат света от трансатлантическа гледна точка. В навечерието на войната в Ирак френският президент Жак Ширак се скара на новите членки за това, че подкрепят САЩ и Великобритания. Те, по неговите думи, са пропуснали златна възможност да си държат устата затворена.

Репутацията на Полша като най-непокорна сред новите членки бе потвърдена през декември, когато Варшава се запъна по европейската конституция и така спомогна да се провалят преговорите.

Новите членки са предимно бедни и, с изключение на Полша, малки страни. Повечето са нови демокрации, а пет от десетте знамена, които ще се развеят на 1 май, са на държави, които не фигурираха на картата преди 15 години.

Неизбежно тези млади политически системи се оказаха нестабилни. Принудени да наложат непопулярни мерки, за да отговорят на критериите за членство в ЕС, много от правителствата бързо загубиха народната подкрепа. Както каза дипломат от ЕС: "Те трябваше да извършат много болезнени промени и често политиците плащаха висока политическа цена. В много държави опозицията сваляше правителството заради непопулярните икономически мерки, но после на свой ред губеше изборите."

Латвия например смени над 12 правителства за десет години.

Наистина е трудно да следиш отблизо политическия живот в Източна Европа.

Призракът на корупцията се промъква в политиката на много от новите членки. Именно скандал за корупция принуди Лешек Милер да обещае да се оттегли, въпреки че впоследствие съдът го оправда.

Същевременно ЕС ще получи в наследство многобройни териториални и етнически спорове. На референдум в началото на месеца словенците масово се обявиха против връщането на правата на гражданите, "изтрити" от регистрите на страната - около 18 000 души, предимно от бившите югославски републики.

Чехите водят дългогодишен спор с Германия относно Декретите на Бенеш, с които след Втората световна война етническите германци в Судетите са лишени от гражданство и право на собственост. Отношенията с Австрия също са напрегнати, защото Виена се тревожи за сигурността на атомната електроцентрала в Темелин. Междувременно Унгария се опита преди време да гарантира специални права на етническите унгарци в съседните държави, включително Словакия.

С приемането на трите балтийски републики ЕС за пръв път ще има граждани, чийто майчин език е руски, което пък води до съответните усложнения с Москва. Да не забравяме и продължаващите проблеми с дискриминацията срещу ромите.

Перспективата за членство в ЕС обаче смекчи много от тези проблеми и няма основания да очакваме, че отсега нататък те ще надделеят над преимуществата от разширяването. Новите членки може да имат сред политиците си "черни овце", но кой може да се сравни с италианския премиер Силвио Берлускони. Повечето са нови демокрации, но такива бяха и Испания, Португалия и Гърция, когато се присъединиха.

Натискът по време на преговорите за членство в ЕС намали напрежението по горещите точки в Източна Европа. Точно както 30 години сътрудничество в ЕС помогнаха да се подобрят англо-ирландските отношения, сега Чехия информира Австрия за положението в Темелин чрез специална комисия. Всички страни трябва да отговарят на стандартите за недискриминация на ЕС, в противен случай рискуват да отидат на съд. Въпреки че проблемът със Судетите още съществува, политическото напрежение спадна. А плановете на Унгария да даде права на малцинствата си в чужбина бяха изоставени.

Така стигаме до смисъла на европейската интеграция, която в продължение на 50 години насърчава демокрацията и успокоява конфликти. Именно това, по думите на дипломат от една от новите членки, е "целта на цялото упражнение - да се гарантира политическа и социална стабилност".

*По БТА

Още от Свят

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: