Новите мерки на БНБ само ще оскъпят кредитите, но няма да ги намалят

От 6 декември БНБ въвежда нови мерки спрямо банковата система, чиято цел е да намалят ръста на кредитирането, който продължава да надхвърля 40% на годишна база, а месечно е над 50 на сто. БНБ въвежда 8% задължителни минимални резерви за всички видове привлечени средства от депозитната база на търговските банки. Другата мярка е, че наличностите в каса на банките вече ще се изключват напълно от определянето на размера на минималните резерви.

Г-н Александров, ще бъдат ли според Вас достатъчно ефективни новите мерки, обявени от БНБ, за да ограничат кредитната експанзия?

Аз имах възможност вече да изразя определен скептицизъм, че тези мерки ще дадат някакъв особен резултат. Тъй като, според мен, по-скоро се търси някаква борба с последствията, а не с първопричината. Трябва да се анализира в резултат на какво е този голям интерес от страна на гражданите и на фирмите от една страна, и от друга защо банките откликват на този интерес и увеличават своята кредитна експанзия.

Според Вас на какво се дължи това? Къде е първопричината?

Много са факторите. Искам само едно да посоча - че най-голяма експанзия имат банките, които са с почти изцяло чуждестранно участие или преобладаващо чуждестранно участие. Което означава, че ако има някакъв риск за банката, той е достатъчно добре преценен преди това. Затова не смятам, че увеличаването на кредитната експанзия застрашава по някакъв начин засега стабилността на банковата система. И мерките на БНБ евентуално трябва да бъдат в друга посока, а именно по-голям контрол върху банките за това на кого дават кредити, как са обезпечени тези кредити, тук какви са рисковете.

А първопричините наистина трябва да се анализират и според мен те са следствие на много фактори.

Някои от тях може би са оправдани, ако преобладаващи в тях са увереност в бъдещето развитие и бъдещия растеж, и бъдещето благосъстояние на хората. Това е един фактор, който благоприятства интереса - хората са по-уверени, че и да вземат сега кредити, за да задоволят свои потребности примерно от жилище или други потребителски нужди, няма да се страхуват дали ще могат да ги върнат. Понеже ние постоянно говорим за доброто, светло бъдеще с непрестанен икономически растеж, постоянно нарастване на доходите, хората предварително искат да използват ситуацията, тъй като сега се взимат относително евтини кредити, а и придобиват вещи, които са на относително ниски цени, понеже по- нататък ще се оскъпят цените на имотите, където основно инвестират и на някои други стоки.

По-опасното е, че има и два противодействащи фактора. Единият е, че много от хората отиват към евтините кредити, притиснати от обстоятелствата, тъй като нямат достатъчно доходи и разчитат по някакъв начин на добрата случайност в бъдеще. Някои от тях, струва ми се, са даже безотговорни - тоест взимат кредити и се надяват, че няма да ги върнат. Или ще бъде изпуснат духът от бутилката във времето, ще има висока инфлация и те ще могат да възстановят кредитите само от инфлационното покачване на доходи, особено когато заемът е с фиксирана лихва или тя е свързана с някаква по-постоянна база.

Има и друг елемент - предполагам, че голяма част от хората взимат кредити за чисто спекулативни цели. Тоест придобиват сега вещи и главно имоти с надеждата, че след това ще ги препродадат. Тук е вече ефектът на финансовите пирамиди и в това е най-страшното.

Затова казвам, че не се намериха хора в България, които да анализират малко по- внимателно от какво е продиктуван този голям интерес към кредитите и в резултат на това да се търсят съответните мерки.

Възможно ли е мерките на БНБ да не доведат до намаляване на скоростта на кредитирането?

Във всички случаи няма да доведат, ще видите. Единственото, което може би ще стане, е че ще поскъпнат малко кредитите. И банките вече го предвиждат това, което пък прави заемите още по-рискови в бъдеще. Защото и сегашните нива от 8, 10, 12% в някои банки, а някои кредити отиват и на 15 - 16%, не е никак ниска лихва. От тази гледна точка може би ефектът ще бъде даже точно обратен.

Затова казвам, че мерките не трябваше да бъдат толкова по регулиране на ликвидността. Знаете, че в условията на паричен съвет минималните резерви не са достатъчен инструмент за регулация на ликвидността, и в тези условия БНБ няма задача да регулира ликвидността.

Вниманието трябваше да бъде съсредоточено върху други фактори. Защото и за мен звучат несериозно някои анонси на наши банки: "Кредит за 24 часа" или "Кредит по телефона" и т.н., което създава нереалистична представа за действителната банкова практика.