Новите назначения по върховете на армията

Новите назначения по върховете на армията

Както вече е известно, командващият на най-зле управлявания и най-зле осигурения в материално-техническо отношение вид въоръжени сили става началник на отбраната (Симеон Симеонов - б.р.). Спомняте ли си мнението на министър Цонев преди два-три месеца, че ВВС са изхарчили над един милиард български лева на данъкоплатците, без видът въоръжени сили да придобие "нови отбранителни способности”.

Тилови офицер, повече известен като брат на Румен Петков, получава поредното повишение и се издига до главен инспектор на Министерството на отбраната. Бр. ген. Рабаджийски, непосредствен началник на “гръмналото” поделение в Челопечене, се повишава в звание генерал-майор и става началник на Щаба по осигуряването.

В същото време добре подготвеният и единствен от генералитета придобил безценен опит в управлението на многонационални контингенти бр. ген. Нейко Ненов бе държан 7 месеца без длъжност и след това изпратен възможно по-далече - в Бидгошч, Полша.

България с "огромната” си армия и "неизчерпаеми” ресурси става почти единствената страна, която си позволява да има двама различни представители на началника на отбраната – един генерал-лейтенант – във Военния комитет на НАТО, и друг генерал-лейтенант – във Военния комитет на ЕС.

И това не били "политически назначения"?

Според министър Цонев, ако разместванията се направят от сегашното правителство, те няма да са политически, но ако се направят от следващото правителство, което ще работи с тези кадри, ще бъде "реполитизация на армията". Та нали и сега министърът на отбраната е 100% политическо лице и Министерският съвет е политическият орган на изпълнителната власт. Още по- жалко е, че министърът продължава да не познава собственото си хилаво "дете", с което толкова се гордее - новия Закон за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС), като твърди, че той имал друго предложение (за генерал Стойков), но, видите ли, върховният главнокомандващ си бил избрал друг и той имал право на това.

Да, ама не! Нека да прочете чл. 19 т. 4 на ЗОВС - Президентът на Републиката, по предложение на Министерския съвет, (а не сам), назначава и освобождава висшия команден състав на ВС и удостоява с висши военни звания. И по нататък чл. 22 ал. 2 т. 19 Министерският съвет ... прави предложение до Президента за назначаване и освобождаване на висшия команден състав на ВС и за удостояване с висши военни звания. И накрая - чл. 27 т. 6. Министърът на отбраната (а не президентът) внася в Министерския съвет ... предложения за назначаване и освобождаване на висши командни длъжности и за удостояване с висши офицерски звания.

Не може да се подмине и фактът, че при последните три правителства трети генерал от ВВС ще бъде началник на ГЩ (отбраната).

Може да се мисли в посока каква е била ролята на началника на кабинета на президента в "неговия избор”, въпреки че няма правомощия в тази област, както и ролята на съветника по военната сигурност – морски офицер?

Вярно е, че президентът може да приеме или да откаже някое от предложенията на МС, но за отказа си ще трябва да се мотивира публично. Едва ли той би направил това в случай, че му бъде направено предложение за ген. Стойков, който също беше негов "избор".

Без да тая някакви особени надежди, си позволявам да призова президентът и Върховен главнокомандващ на ВС или да изчака с издаването на указите до съставянето на новото правителство, или да преоцени възможностите на посочените три лица да се справят със задълженията и отговорностите, които им се възлагат на новите длъжности.

Няма да се случи нищо страшно за българската армия, ако генерал Златан Стойков продължи още известно време да изпълнява задълженията си на началник на отбраната.

В тези мои бележки няма нищо лично към цитираните лица, а само безпокойство за бъдещето на българската армия. С тях изказвам своето мнение и не ангажирам по никакъв начин политическата партия ГЕРБ, на която съм член и един от нейните експерти в областта на сигурността и отбраната.

Споделяне
Още от България