Новите управляващи - вярата в новия Дядо Коледа*

Реакцията спрямо изборните резултати и на победени, и на победители досега говори за депресираща липса на адекватност.

Типично е предизборният популизъм и грубиянщина да се заменят със следизборен прагматизъм. Това горе-долу правят лейбъристите в Обединеното кралство след Тачър и Мейджър и социалдемократите в Германия след Кол. Като че ли това не се случва у нас.

Възможно е обаче прагматизмът да се изроди в опортюнизъм. Нещо подобно се случи след вота на недоверие към кабинета на Филип Димитров през октомври 1992 - кабинет, който въпреки плахостта си, дърпаше страната в (почти) правилната посока. Опортюнизмът бе тогава следствие от два фактора:
а) плаващи популистки мнозинства в законодателното събрание без публично коалиционно споразумение (както при Димитров, така и при Беров) и
б) влияние на бизнеса върху отделни народни представители и кабинета по непрозрачен начин.

Сегашното мнозинство си постла лошо в предизборната кампания. Популизмът и несъобразяването с действителността бяха предозирани, почти до равнището на злоупотребите със "сполуките за България" от 1990, 1991 и 1994 г. Основната разлика е, че срещу "всеки български гражданин ще има доходи, които му позволяват да почива на гръцките острови" от 1991 г. стоят повече стопански термини (вече известни на обществото) и обещанието за 1 милиард щатски долара от събран акциз вследствие на чудотворното затягане на митническия контрол върху цигарения внос. В допълнение Симеон Втори даде в началото на юни пример за абсолютно непознаване на действителността с обещания за 5 000 лева на калпак и др. подобни, с които дори призивът на БСП -програмата за безплатен транспорт и медицински услуги след 2001 г. не можеше да се мери.

В следизборната нощ цифрите изчезнаха. Остана обещанието за запазване на финансовата стабилност (запазване на системата на валутен съвет, нисък бюджетен дефицит и пр.), за надграждане над постиженията на предшествениците. Появи се боязън, че "старите" ще фалират страната, за да "провалят" управлението на младите. Иска се и спирането на преговори и сделки по начин, който ще създаде у инвеститорите подозрение във волунтаризъм.

Административен саботаж

ОДС бяха представяни преди изборите едва ли не като най-голямото зло в близката история на България. Безпочвеността на обвиненията се запазва и след изборите. Една от най-вероятните последици в тази ситуация е капсулирането на "старите" и саботажа на администрацията спрямо действията на "младите".

Противодействие на тази нагласа са раболепието, проявявано досега нееднократно при смяна на властта от чиновничеството, бизнеса, политолози и други свободно плаващи експерти.

Но чиновничеството вече бе заплашено със съкращение и единствения начин то да докаже своята полезност е да пречи. Саботажът може да се получи от само себе си, независимо дали се изисква от капсулираните "старци" или е инициатива "отдолу". Законовият дизайн на администрацията е липсата на механизми за делегиране на отговорности и отношението към гражданството като към поданици. Доколкото може да се съди, нито Симеон Втори, нито мнозинството от бъдещите политически назначенци има опит от работа с такава администрация. Ако бъдат посочени такива с опит отпреди 1997 г. - остава публичното съмнение, че клиентелата на правителствата преди ОДС отвръща на удара. Основен проблем е общуването на новоназначените със т.нар. staffers и чиновничеството от Брюксел, което да осигури продължаване на вече постигнатото.

Корупцията

Хубавото на обвиненията в корупция е, че всички им вярват без доказателства. Лошото - че на тази основа трудно се сътрудничи след изборите.

Всъщност по обективни показатели корупцията е по-малко от тази преди 1998 г: субсидиите са ограничени и прозрачни, затворени са извънбюджетните сметки, няма бюджетен дефицит, манипулиране на разменния курс и лихвените проценти, сивата икономика е свита с около една трета, долният праг на кредитирането е около 15-16 хиляди лева (на 120 хиляди през 1998 г.) и са възстановени жилищните и потребителските заеми, дългосрочните кредити са се появили отново, лицензионните и разрешителните режими са по-малко, повечето стандарти са доброволни, промените са ритмични и сведени от 17 пъти на година до еднократни промени в края на годината с тенденция към намаляване, митническите тежести са с една четвърт по-ниски и др.под.

Поддържането на корупционни обвинения след изборите е по-скоро покана към корумпираните да се присъединят към новодошлите, за да замажат следите.

Публичните обвинения в бюджетно прахосничество полагат основите на бъдещи извинения за несправяне с работата. След промените в управлението на фиска през 1998 г., в дълговата и банковата статистика, бизнесът получава повече и по-точна информация от правителството. Контролът върху цените е петкратно намален за четири години. Това означава, че пазарът дава по-точни сигнали за възможностите за печалба. А това пък означава, че информацията в стопанската система е по-точна и по-евтина, че в крайна сметка разходите по сделките са по-ниски. Може да твърди обратното, но това означава само да се мъти водата, за да се блокира приемствеността.

"Добрият цар"

Не става думи за Симеон Втори, а за поведението на обществото към властта. В посланията на БСК, БТПП, СРБ и дори БИБА преди изборите се съдържа скрита вяра, че управляващите са един вид Дядо Коледа, който в определен момент трябва да раздаде подаръците на вече навлезлите на пазара, както и на тези, които сега започват деловия си път. Мнозинството отделни граждани, според определението на един колега, искат чрез правителството да вземат от другите, за да са по-добре за чужда сметка.

В тази ситуация отказът на правителството от "доброта" към отделни групи от бизнеса и населението е най-доброто средство срещу корупцията и най-прекия път към благосъстоянието на всички. Това не означава липса на състрадание към загубилите възможности членове на обществото, а насочване на "добротата" тъкмо на техен адрес.

Каквото съществува, е възможно

Ако не се правят глупости, през следващите три-четири години ръстът на икономиката ще бъде от порядъка на 5-6 на сто. Този на доходите ще бъде вероятно по-висок. След 800 дни българското гражданство ще живее по-добре.

През 1998 г. агресивното привличане на инвестиции бе трудно, ако не и почти невъзможно. Икономиката излизаше от хаоса на 1996-1997 г. и тепърва трябваше да докаже потенциала си. След1999 г. инвестициите "на зелена поляна" значително надвишават тези по линия на раздържавяването. През 2000 и 2001 г. тяхната структура се подобрява забележимо, както и натрупването им в отрасли с по- висока добавена стойност. За 2001 г. и 2002 г. вече е сигурно, че чуждестранните инвестиции ще позволят финансирането на дефицита по текущата сметка на платежния баланс Износът през 2000 г. и 2001 г. възстановява своята роля във формирането на БВП и тази тенденция вероятно ще се запази, въпреки по-ниския растеж на икономиките на ЕС.

Експерименти в областта на фиска са крайно непрепоръчителни, но трябва да се знае какво може да се промени в данъчната политика?

За 2001 г. данъчните приходи в републиканския бюджет ще са около 18% от БВП. Половината от тези приходи идват от ДДС, което към момента означава 20%-на ставка и 4 месеца (45 дни за износителите) срок за възстановяване на данъчния кредит. Намаляването на срока означава повече средства във фирмите, но и по-висок разход за администриране и предотвратяване на измами; трябва внимателно да сравнят ползите и вредите от подобни промени. Данъкът върху печалбата за нефинансовите предприятия има незначителен принос от 8% от данъчните приходи и намаляването на ставката не поставя значим риск пред държавните финанси. Не трябва да се забравя, че най-голям дял от този данък плащат малък брой големи фирми, включително монополите БТК и НЕК, и следователно не трябва да се очаква голям ефект върху фирмените стратегии. Добра политика за този данък би била постепенно намаляване на ставката за всички, без увеличаване на данъка върху дивидентите, и без допълнителна административна намеса (от типа на регулиране на трансферни цени и др. под.). Фирмената демография в България обаче предполага и съпътстващо намаляване на високите ставки на подоходния данък. (Смисълът на малките фирми трябва да е в това да растат, а не да бъдат субсидирани като част от различни социални програми.) Това не би имало отрицателен фискален ефект, тъй като към момента броят на данъкоплатците в най-високата скала е пренебрежимо малък.

* Заглавието е на mediapool.bg

© Copyright Mediapool