Новите военни кораби купени без боеприпаси. Ще трябват още до 1 млрд. лева

90 от изискванията за бронираните машини били променени в хода на преговорите

Новите военни кораби купени без боеприпаси. Ще трябват още до 1 млрд. лева

Военните кораби, които България закупи за близо 1 млрд. лева, очаквано ще "поскъпнат" през годините, тъй като за тях трябва да бъдат закупени боеприпаси, съобщи служебният военен министър Георги Панайотов на пресконференция в четвъртък.

Според разчетите на МО боеприпасите ще струват между 400 млн. лева и един милиард лева.

Панайотов каза, че корабите са купени, но без боеприпаси, като му е било обяснено, че това е "нормален процес".

Но мисля, че е важно да се знае, че предстои проект за купуване на боеприпаси за двата кораба, каза министърът и добави, че приблизителната цена на тези боекомплекти варира между 400-500 милиона и един милиард лева.

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов коментира, че корабите са закупени на безпрецедентно ниска цена и няма проблем в последващите поръчки. Според него по никакъв начин не може да се говори, че корабите били "лодки за разходки".

Придобиването на боеприпаси ще върви паралелно в годините и ще се финансира от бюджета на министерството.

"Това е регулярен процес", каза адмирал Ефтимов.

По закон военните разходи над 100 млн. лева трябва да минат през парламента.

Според Ефтимов обаче може би само за първата поръчка ще трябва да се изготвя проект за инвестиционен разход.

"Доставката на боеприпаси не е еднократен, а непрекъснат процес. До получаването на първия от двата кораба през 2025 г. процесът по придобиване на боеприпаси ще върви паралелно. Не е задължително да придобиваме няколко боекомплекта, ще се съобразим с финансовите възможности. Можем да си позволим да бъдем гъвкави, но да осигурим достатъчно отбранителен потенциал", каза адмирал Ефтимов.

В проекта на избраната компания – германската "Люрсен", вече има заложени оръжейни системи, които ще предопределят какви боеприпаси ще бъдат закупени. Към тях обаче има интерес и от други фирми.

"В договора има заложени вид оръжейни системи, на този етап се оглеждаме за боеприпаси, съвместими с предвидените оръжейни системи на кораба. Дали ще предпочетем други системи е в компетентността на ВМС", добави министър Панайотов.

Адмирал Ефтимов обаче даде да се разбере, че българската страна не е склонна на промени.

"Всяка една промяна крие риск", каза той.

По думите му фирмите, които имат интерес, е трябвало да го заявят на по-ранен етап от проекта.

MO избра поръчката да бъде изпълнена от "Люрсен" (LURSSEN WERFT GmbH&Co.KG), а подизпълнител ще бъде българската корабостроителница "Делфин", която първоначално се смяташе за фаворит. Корабите ще бъдат строени в България.

Панайотов разкри любопитни подробности и около проваления проект за купуването на нови бронирани машини за около 1.5 млрд. лева.

В хода на преговорите с компаниите седем пъти са били променяни технически изисквания спрямо първоначалните български изисквания. Общо 90 позиции са сменени.

До финала на вече прекратената процедура достигнаха мултинационалната "Дженеръл Дайнамикс" (General Dynamics) и финландската "Патриа" (Patria). И двете оферти обаче значително надвишават тавана и процедурата бе прекратена.

Бившият военен министър Красимир Каракачанов лансира варианта поръчката да бъде изпълнена от ведомствения холдинг ТЕРЕМ, с което на практика се повтаря до известна степен схемата с държавното дружество "Автомагистрали", работещо под "шапката" на МРРБ.

След проучване "ТЕРЕМ" е събрал информация и смята, че може да се справи с проекта. Той ще бъде реализиран обаче с чужда компания.

Служебният министър се е срещнал с представители на финландската компания, които са казали, че сега може да се вместят в бюджета.

Те са обяснили, че офертата им в рамката на конкурса е била по-висока, тъй като компанията е трябвало да има "буфери" заради наличието на клауза за преждевременно прекратяване на договора и променените условия.

Към момента обаче действията на "ТЕРЕМ" не са публични и не може да се прецени как се постигат по-ниските оферти.

Не е ясно останали ли са същите технически изисквания или са били променени. Източници от компаниите още преди месеци бяха обяснили, че могат да се поберат в цената, ако се променят някои изисквания.

Към момента няма решение как ще продължи проектът.

Панайотов не се ангажира с оценка за практиката големи поръчки да минават към "ТЕРЕМ", а после холдингът да сключва договори с подизпълнители от свое име.

Схемата "ТЕРЕМ" се оформи като най-лесният начин да се избегнат конкурсите при скъпите военни сделки.

Тя бе използвана за поръчката за ремонт на танковете Т-72. Миналата година друга сделка за бронирани машини за специалните сили, която е по-малка от тази за сухопътните, пък бе дадена без конкурс на българска компания.

В края на миналата година тогавашният премиер Бойко Борисов не скри гордостта си, че освен магистрали, вече строи и танкове "патриотично", без конкурс.

Днес министърът съобщи, че изпълнението на проекта за закупуването на нови изтребители F-16 oт САЩ и "Локхийд Мартин" за над 2 млрд. лева се изпълнява безпроблемно.

За да може да приеме новите изтребители, България ще инвестира във военните бази общо около 400 млн. лева, като някои от средствата вече са разплатени.

Военното министерство обаче продължава да прави сделките без обществени поръчки и на тъмно, възползвайки се от вратички в закона.

От обясненията на Панайотов не стана ясно дали тази практика ще бъде прекратена и данъкоплатците вече ще разберат какво оборудване се закупува и кои фирми ремонтират летищата.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Каква е оценката ви за проектокабинета на ИТН?