Новите военни сделки: Фаворитите, скритите играчи и някои БГ особености

Патрулни кораби и бронирани машини. Обща цена приблизително  2.5 млрд. лева и нагоре. Това са новите военни сделки, които правителството се готви да подпише следващата година.

То закупи тази година изтребители F-16 Block 70 от САЩ за 2.1 млрд. лева, като промени в ход първоначалните изисквания на проекта. Подобно поведение не се изключва и сега.

В средата на декември военното министерство ще отвори офертите за нови бронирани машини (1.5. млрд. лева) и два патрулни кораби (1 млрд. лева). В двата проекта са заложени конкретни изисквания, но и достатъчно вратички. Част от фолклора на военното министерство е, че за да бъде добра една методика, трябва да осигурява възможност за аргументиране на всеки "правилен" избор.

Военните неведнъж са се разграничавали от направените избори при подобни процедури, но в повечето случаи не смеят да го направят публично. В същото време милиардните сделки за военно оборудване носят много различни стратегически национални интереси и е нормално те да излизат извън техническите изисквания. В България големите проекти се гласуват от правителството и парламента и така на практика управляващите поемат политическата отговорност за тях.

Проектът за изтребителите беше променен от депутатите, за да позволи стратегическия избор на САЩ и F-16. Подобна промяна на проектите не се изключва и за бронираните машини и корабите, но поне засега те са в ръцете на МО.

Скрит играч и стратегическо партньорство

Проектът за бронираните машини е най-сложният от модернизацията на армията и източници от бранша се съмняват в капацитета на министерството да се справи с него. Около проекта има много различни бизнес и политически интереси, а традиционната секретност около военните дава възможност в пространството да циркулират какви ли не информации, зад които логично стоят и някои от участниците.

МО иска да закупи 150 машини за 1.46 млрд. лева с ДДС. След дълги разправии за техническите изисквания, които могат да предопределят изхода от конкурса, военното министерство поиска оферти от четири компании - ARTEC GmbH (Германия), Patria (Финландия), NEXTER Group (Франция) и General Dynamics Land System – MOWAG (Швейцария).

Очаква се на 16 декември МО да отвори офертите.

Основните фаворити са финландската Patria с едноименната си машина и мултинационалната General Dynamics Land System с машините PIRANHA. 

Другите две оферти се очакват да са по-скъпи от тези две, но според различни източници не се изключват стратегически предложения от Германия и Франция. Все пак към момента този сценарий се очертава като по-малко възможен.

Скритият играч

В същото време два независими източника коментираха, че е възможно в проекта да влезе пета фирма. Това е американската компания The Armored Group, която обяви официално интереса си едва през септември, когато процедурата отдавна бе започнала.

От военното министерство обаче са категорични, че не желаят да направят изключение за компанията.

Проектът цикли дълго време и мина през големи скандали, докато се избистрят изискванията за избора на машините. Очаквано със значителна тежест ще бъде цената, което дава предимство на Patria и General Dynamics Land System.

Изискването част от машините да бъдат произвеждани или сглобявани в България е с по-ниска тежест, отколкото се предполагаше. От самото начало хора около проекта се оплакваха, че срещат трудности с включването на ведомствените заводи и българския бизнес в проекта.

Някои особености

Един от основните проблеми около проекта е очакването на българската страна да изплати разсрочено поръчките за осем години. Подобна финансова схема е трудно приемлива за бизнеса, освен ако не се оскъпи значително проектът.

България настоява част или всички машини да бъдат произвеждани или сглобявани у нас, което да улесни и последващата им поддръжка и ремонт. Спорно е дали има и достатъчно бизнес логика да се пуска отделна производствена линия за относително малка поръчка, която да функционира толкова дълго време.

Друга особеност е, че само една от фирмите, може да предостави цялата машина. Три от фирмите произвеждат само шасито. Куполът и въоръжението ще бъдат доставени от други фирми.

Тук, специфичният момент, е, че избраната фирма сама ще избере с кой да си партнира и има много съмнения дали МО ще успее да наложи качествен контрол. Логиката е фирмите да изберат по-евтините решения. Предлаганите машини обаче ще бъдат проверени с полеви изпитания.

Интерес да участват като подизпълнители има от белгийците John Cockerill, норвежците Kongsberg и израелските фирми Rafael и Elbit.

Още отсега експерти подозират, че е възможно и този проект да бъде "пренаписан", за да може да се реализира.

Моделът за оценка на офертите не е публичен и това създава поле за различни спекулации. Според източници близки до проекта, например, не е ясно защо обитаемият купол се ползва с предимство пред необитаемия, въпреки че тенденцията е в обратна посока.

Сделката за корабите с ясен фаворит

МО получи три оферти за кораби, като се очаква фирмите да ги подобрят.

Те са на българската компания "МТГ – Делфин", германската "Fr. Lurssen Werft GmbH & Co.KG" и италианската "FINCANTIERI". Българската компания беше на крачка от договора в предишното издание на конкурса, но тогава в последния момент се отказа.

Проектът от самото начало се движи с предизвестен победител, като дори сегашният военен министър Красимир Каракачанов в качеството си на депутат беше предупредил за това.

"МТГ – Делфин" се смята за фаворит, като за основен неин конкурент се очертава германската компания. Очаква се италианската оферта да е по-скъпа. 

И в този проект има изискване корабите да се произвеждат в България.