Новите японски камикадзета

Те са млади, елегантни и дипломирани. Но животът на тези японски служителки е постоянна борба с архаизма на едно мачистко общество. Тяхното бъдеще? Да живеят в чужбина или да останат в Япония с риск да жертват частния си живот.

На 30 ноември японците прекараха една безсънна нощ пред телевизора - принцеса Масако раждаше! Телевизионните станции предаваха пряко всичко от тръгването на принцесата към родилното отделение. Първи кадри - бъдещата майка напуска резиденцията с принца-престолонаследник Нарухито, после подробно представяне на медицинския екип - общо 12 души - и на болничната стая в прасковен цвят, коментар в кадри на цялата история на бременността... След осем години брак и един нещастен спонтанен аборт, Масако най-после изпълни ролята си и стана майка.

На следващия ден на бял свят се появи едно момиченце - Аико - малка принцеса, която няма да наследи трона. Но която представлява много повече в очите на общественото мнение от престижната автобиография на майката - принцесата полиглот, дипломирана в Харвард и Оксфорд... И която преди сватбата си можеше да очаква блестяща кариера.

ИЗМАМНА ЕМАНЦИПАЦИЯ

Масако, емблемата на японката от 21-и век? Или символът на трудностите ѝ да се реализира вън от домашното огнище? Защото, за разлика от властващите представи, японската жена е голяма труженичка. Един от всеки двама заети японци е от женски пол, а броят на активните дами се е удвоил от 1945 година.Днес 48% от японските жени влизат в университет и повече от половината от тях завършват цикъл на обучение от най-малко четири години.

Невероятна еманципация! Но тя е измамна. Макар работещите момичета сноват навсякъде из Токио с обувки на високи токове отPrada и с неизменната чанта на Vuitton през рамо, малцина са онези, които преминават толкова бързо и през ешелоните на предприятията. Повечето остават завинаги на поста офис мениджър - малка грациозна и безмълвна секретарка, обречена да прави чай и фотокопия на документи. Без никаква друга перспектива освен бързо излизане от професионалната сфера в посока на брака и на майчинството.

"В началото и аз имах същия план - да поработя няколко години, да си намеря съпруг и да напусна компанията, за да създам семейство. Много бързо обаче ми се прииска нещо повече. Не съм учила толкова дълго, за да стана домакиня", разказва Фуми Ишии. Под маската на невзрачна жена, с тъничко гласче и заучена срамежлива усмивка, се крие една истинска партизанка. Една жена, отдадена на своята кариера, с тъмни костюми и без ненужни аксесоари. На 42 години директорката на отдел маркетинг и комуникации на голяма телекомуникационна компания признава, че е водила битка, за да стигне дотук. Когато завършва гимназия през 80-те години, тя се записва, противно на желанието на родителите си, в четиригодишен университетски курс и отива да живее сама в Токио.

По онова време предприятията все още наемат предимно "послушни" млади момичета, които живеят при мама и татко. "Исках да бъда независима. Започнах работа като секретарка, за да се издържам, но имах само една идея - да получа истински отговорности." Усилията ѝ се отплащат - благодарение на щурия просперитет през 80-те години Фуми не се отказва, сменя няколко работни места - един смел жест в общество, абонирано за пожизнената заетост. Но докато тя трупа часове извънреден труд, жертва уикендите си и личния си живот за да получи простичкия ранг "кашо" - равносилен на шеф на служба - колегите ѝ от мъжки пол пътуват в чужбина и получават всички по-високи постове... заедно с по-високи заплати.

В Япония при равни задължения жената получава средно около 60% от дохода на мъжа. Преди няколко седмици предприятието на Фуми е наело един мъж за маркетинговия отдел. Априори той е служител на нейно подчинение, но де факто той има по-висока йерархична титла от нейната. Удар под кръста? "В предприятието всичко се променя, само не и манталитетът. Това е толкова уморително", казва тя малко примирено. Фуми е решила да напусне компанията, вместо да се впусне в поредната битка.

Въпреки това законът е на нейна страна. Един законов текст от 1986 г. за равенството между половете на пазара на труда задължава японските компании да поставят мъжете и жените на равна нога при наемане, възнаграждаване, квалифициране... Една поправка в него от 1999 г. отива още по-далеч. Компаниите вече нямат право да забраняват на жените постовете от ранг "согошоку" - благородните кариери, които предлагат истинските отговорности и които дотогава бяха запазени за мъжете. Правителството поиска да даде пример в това отношение. Когато бе номиниран през 2001 г. за премиер Джуничиро Коидзуми предложи пет министерски портфейла на жени - външните работи, правосъдието, транспорта, културата и образованието. Истински рекорд.

ШАМПИОНКИ ПО КРАТКОТРАЙНОСТ

Но рецесията набързо сложи край на този егалитаристки порив. "За да намалят разходите си, компаниите първо намалиха състава на централните си служби. Жените първи получиха последната благодарност за добрата служба", обяснява Ан Гариг, автор на множество разработки върху японската жена ("Японките, една нежна революция"). Не бихме могли да разберем дали стойността на безработицата при жените - 5,1% през декември или почти равна на тази при мъжете - е достоверна. В Япония гъвкавостта на трудовия пазар е преди всичко синоним на краткотрайния статут на жените.

Срочни трудови договори, временна заетост, непълен работен ден... Японските са и шампионки по "арбейто" - разни малки зле платени работи, които не се декларират и за които не се получават социални осигуровки... и които са особено многобройни по време на криза. "Добре, че жените са оправни и издръжливи", шегува се Емико Мацуо. На 26 години тази свежа брюнетка има една мечта - да стане учителка по гимнастика.

Въпреки образованието си и двугодишния си опит в САЩ, тя не успява да си намери пост, на който да бъде титулярка. "Тук фитнес клубовете са преди всичко клубове за срещи между богати мъже", пояснява тя. "Получавах предложения само да работа на рецепцията на клубовете." Тогава Емико започва да сменя договорите по заместване, чакайки да събере достатъчно пари, за да се върне в университета и да получи правото да практикува. "Тогава поне ще ме приемат на сериозно", казва тя.

ДА ЗАМИНЕШ В ЧУЖБИНА, ЗА ДА УСПЕЕШ

Интересуващи се само от себе си, предприятията се връщат към мачистките си рефлекси. "Какъв е стандартният японски работодател? Един негъвкав мениджър, който се кълне само в йерархията и презира жените", признава 29-годишната Киоко Мори.

Тази възвисока японка с диплома от Академията за изящни изкуства и литература отхвърля диктата на модата и това общество, което би искало "всички японски жени да са като излезли от калъп". Киоко открива света на предприятието Technifor, френска компания за оборудване с представителство в Япония. "Тук естествено правя всичко - вдигам телефона, пиша фактури, смятам заплатите.

Но имам истинска роля, мога да разговарям свободно с шефа си. Нещо немислимо в една традиционна компания." Това ли е решението? Не винаги. Дори и предприятието да е по-развито, клиентът - който винаги е мъж - продължава да е цар. "Един ден един клиент се обади да ми се кара за някаква фактура. Разкрещя се. А виновният беше той, във фактурата нямаше никаква грешка.

Вместо да се извини, обаче, той каза, че щял да провери всичко отново. Ето това е работното място на жените в Япония." Приятелката ѝ Ая Китахама, на 26 години, е на същото мнение. Младата японка се държи доста свободно - Ая е отраснала и е учила във Франция - завършва магистърска програма по икономика и пише дипломна работа върху Япония - преди да дойде миналата година да работи в Токио. Днес тя е единственият търговски представител на Technifor и всеки ден трябва да се прекланя пред ритуалите на "сетаи" - кодексът на професионалните и търговските отношения.

"Вечер, в период на преговори, е нормално да се ходи на бар или ресторант с клиентите. Обикновено съм единствената жена. Мъжете се смеят, говорят за любовниците си, държат се сякаш мен изобщо ме няма", разказва тя. "Затова и изобщо не се занимавам с клиентите над 50-годишна възраст, които така или иначе не биха ми обърнали внимание." Тя е напълно наясно, че "един японски работодател никога не би дал поста ѝ на жена. Всъщност мисля, че никога не бих могла да работя в класическа японска компания." При все, че приятелят ѝ е британец, Ая се пита дали би могла въобще да остане трайно в Япония.

ДА БЯГАШ ОТ СЕМЕЙНИЯ НАТИСК

Да получиш работа в "гайджин" (чуждо) предприятие или да заминеш на работа в чужбина, за да оптимизираш шансовете за професионален успех - много жени мечтаят точно за това. През 1997 г. Юка Огава заминава за една година в САЩ, за да учи американска цивилизация и да овладее по-добре английския език.

"Жените търсят опит в чужбина - онзи малък плюс, заради който другите ще ги признаят в Япония", обяснява тази млада жена, пристрастена към американската литература и към музикалните комедии. С диплома в джоба си, Юка се връща в родината си с надежда да завладее някое японско предприятие. Голямо разочарование - днес тя организира сватби и приеми в един голям хотел в Токио. "Мислех, че познанията ми по английски ще ми отворят всички врати. Но в ежедневието си общувам само с японци", признава тя.

Днес Юка живее сама в апартамент, нает от нейния работодател срещу смешната сума от 150 евро за 40 квадратни метра при средна цена за същата площ от 1000 евро в Токио - в една сграда-спалня в северната част на столицата. За да избяга от самотата си, тя умножава посещенията по ресторанти - италиански и френски - ходи с приятели на караоке... или обикаля витрините. На 26 години Юка не изключва възможността отново да замине в чужбина: "Обичам работата си, но не искам да оставам тук".

Каори Курихара е още по-решителна. На 22 години, с лице на кукла и с боядисани в рижо коси - по подобие на властващата сред японските гражданки мода - тя изглежда като излязла от анимационно филмче. Каори тъкмо се е дипломирала по английска литература и социолингвистика. За първата си работа тя искаше на всяка цена да постъпи в чужда компания. Дори и затова да трябва да пътува по три часа всеки ден от дома на родителите си край Токио, където все още живее, до работата си.

Дипломната ѝ работа върху рекламата на козметичните продукти се оказва нейното тайно оръжие. От два месеца тя е асистентка в японския филиал на Euro RSCG Worldwide. "Тук имам шанс да бъда нещо различно от прост офис мениджър. Подготвям досиета, придружавам шефа си на бизнес срещите при клиентите... ", обяснява тя. Нейният пряк ръководител всъщност е жена - Аюми Такаги, 36-годишната търговска директорка в Euro RSCG. Японка от корейски произход, тя работи в продължение на шест години в Лос Анджелес, преди да заеме различни постове в чуждестранни компании с филиали в Япония. "За жените чуждото предприятие е ключ към един по-богат професионален живот. В тези компании никой не ви гледа със съжаление и не ви пита защо на почти 30 години още не сте омъжена", споделя тази доста голяма кокетка.

В Япония да работиш означава още да излезеш от семейния калъп. При това под често неодобрителния поглед на родителите. "В продължение на години бях разкъсвана между явното желание на родителите ми да ме видят в университета и скритите им надежди да имат много внуци", разказва Мисаки Накано. На 40 години тя е търговски директор на американската застрахователна компания Prudential в Токио. Тази улегнала брюнетка печели колкото колегите си от мъжки пол (100 000 евро годишно) и споделя живота си с един мъж, но отказва да живее под един покрив с него.

Не я огорчава идеята, че не е създала семейство. "Ако забременея, ще запазя детето. Но ще трябва да променя живота си", казва тя. Кариера или личен живот? Поради липса на подходящи инфраструктури (детски ясли, предучилищни занимални...), жените са принудени да избират. Повечето от тях се опитват да отлагат взимането на това решение - или просто го пропускат. Браковете се сключват все по-късно, раждаемостта пада. Някои дори отхвърлят изцяло идеята за брак и за семейство. Те се присъединяват към редиците на паразитните стари моми, които остават да живеят при родителите си до 30-годишна възраст, че и след това. Всеки уикенд булевард Омотесандо в Токио, на който се намират всички луксозни бутици, гъмжи от млади жени, дошли да похарчат заплатата си, както се харчат джобни пари.

ДА СИ ОТДЕЛИШ ВРЕМЕ ЗА ЖИВОТ

Тази зима в Токио "Дневникът на Бриджит Джоунс" беше истински хит по кината. Същото се отнася и за малките рецепти за щастие на "Амели Пулен" (макар тук да я произнасят "хах-мей-лий"). "Успехът не съществува, ако за него трябва да пожертваш всичко", обобщава спокойно Мисаки Накано. Тя твърди, че е намерила равновесието между работата си, приятеля си и хобитата си - готвене, пътувания...

На 28 години след блестящи резултати в университета и начало на обещаваща кариера в Toshiba, Аяко Шимузо също се надява да постигне най-доброто разпределение между професионалния и личния си живот. Но не и на каква да е цена. "Ако бъдещият ми съпруг пожелае да спра работа, ще му откажа", заявява тя безпрекословно.

Нейният идеал е да съвмести работата си на специалист по информатика със страстта си към сладкарството - професия, която е овладяла в продължение на година - като създаде своя собствена Интернет компания. Това решение ще ѝ позволи да се върне в Йокохама, родния ѝ град, близо до семейството ѝ. "В Токио понякога забравяме да си отделим време, за да поживеем, твърде много мислим за работа."

"Жените са тези, които движат страната", признава Такехиро Ямао, 30-годишен рекламен специалист. "Ако трябваше да се разчита на нас, мъжете, нищо нямаше да се промени." Значи грешката е в мъжете? Или в обществото, разкъсвано между традициите и свръхмодерността? Преди два месеца, при раждането на малката Аико, местният печат публикува проучване на общественото мнение, според което повечето японци биха желали да се промени законът, който забранява на жените да заемат императорския престол. Без обаче да спират да настояват, че 38-годишната принцеса Масако е достатъчно "млада", за да има и други деца...

ЯПОНКАТА НА РАБОТНОТО СИ МЯСТО...

* 27 милиона работещи жени (41% от активното население).

* Само 10% заемат отговорни постове.

* Заплата им е с 40% по-ниска от тази на мъжете. * 60% работят на непълен работен ден и 70% по заместване.

...И В ЛИЧНИЯ СИ ЖИВОТ

* Средна възраст за сключване на граждански брак - 28 години.

* По-малко от 10% от браковете са "омиаи" (уредени от родителите), спрямо една трета през 70-те години.

* Раждаемостта е средно 1,34 деца на семейна двойка. След първото бебе на възраст около 30 години, делът на заетостта пада на 57% срещу 72,4% при жените между 20 и 25 години.