Според стратегията на правителството за борба с корупцията 2015 – 2020 г.

Новият антикорупционен орган ще има достъп до банкови и данъчни тайни

Вместо "румънския модел" заработва разследващо спецзвено, подчинено на главния прокурор

Меглена Кунева и Христо Иванов по време на представянето на стратегията в Министерския съвет. Снимка: БГНЕС

Единен антикорупционен орган ще обедини функциите на всички досега съществували структури, натоварени с анализа, превенцията и борбата с корупцията по високите етажи на властта, получавайки по-широки правомощия, включително и достъп до банковите и данъчните тайни. Това е записано в стратегия за развитието на тази дейност в периода 2015 – 2020 г., представена в петък от вицепремиера Меглена Кунева, правосъдния министър Христо Иванов, заместника му Петков Петков и заместник-вътрешния министър Филип Гунев.

Идеята за създаването на подобен орган се обсъжда още от началото на мандата на правителството, като целта е да отговори на поредните остри критики в последния доклад на Европейската комисия за напредъка на страната ни, обявен през януари.

В него се посочваше, че "макар вече да съществуват инспекторати към министерствата, за да се демонстрира по-добър контрол, липсата на централизирана структура или общи ориентири провокират некоординирани действия от тяхна страна". Не липсваха и цветисти определения за действащите в тази сфера звена, като БОРКОР, например, бе определено като "един от най-загадъчните аспекти на българската антикорупционна институционална структура".

Настоящият отговор на управляващите е да обединят функциите на скандално известната покрай бившия си председател Филип Златанов Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), БОРКОР и частта от Сметната палата, отговаряща за имуществените декларации на всички висши държавни служители, включително и магистратите.

Стратегията обаче предвижда те да не бъдат механично преместени в настоящия си състав, а служителите на новия орган да преминат тестове за почтеност и допълнително обучение. Дейността на структурата ще бъде координирана от един от вицепремиерите, като той няма да има никакви оперативни възможности да влияе на работата ѝ. Не е изключен вариантът координацията да се извършва и от премиера.

"Ние не вървим към дублиране на органи, а към тяхното събиране. Знаем, че има интерес за това как ще се гарантира независимостта на този орган. Когато можеш да посочиш кой е отговорен, е добре. Трябва да се проведат вътрешни дискусии. Назначаването ще се осъществява с публична процедура. Ще реформираме декларациите за имущество и конфликт на интереси. Ще се дадат по-големи правомощия на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за обследване на необяснимо богатство. Ще се въведат системи за проверка на интегритета и методологии за оценка на риска и ясна отговорност на ръководителя за прилагането им", обобщи идеята Кунева.

Засега няма политическо решение как ще се ръководи структурата

Все още няма политическо решение обаче дали управителното тяло на въпросния орган ще бъде колективно, тип – комисия, или ще бъде обособено като бюро – с председател и заместници. При всички положения съставът на новата структура ще бъде обвързан с мандат от 4 или 5 години.

"За осигуряване на ефективност в работата на единния орган той следва да разполага с широки възможности да изисква информация, в това число такава, съставляваща банкова и данъчна тайна. Освен налагането на административни санкции, единният орган ще може да сезира Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за извършване на обстойно обследване на имуществото на съответните лица, както и компетентните органи за предприемане на действия по наказателно преследване при наличие на подозрение за извършено престъпление", се посочва в представената в петък стратегия.

По думите на министър Иванов контролът над достъпа до банковите и данъчни досиета на представителите на високите етажи на властта ще бъде стриктно разписан, макар че това все още не е било обсъждано в детайли. По информация на Mediapool най-вероятно ще се използват съществуващите в момента механизми – след съдебно решение за разкриване на банкова или данъчна тайна, след предварително заявено желание от проверяваното лице или по линия на правомощията на НАП да прави ревизии.

"Детайлен механизъм за отчетност, мониторинг и оценка, в това число и независима външна оценка. Ще държим на тази оценка за това как си вършат работата институциите за борба с корупцията. Да бъде всяка година и да бъде външна, за да сме абсолютно сигурни, че сме избегнали всякакви зависимости, всякакви колебания, че някой е вдигнал телефона на друг и се е опитал да насочи работата на едни независими български институции", обясни как ще бъде контролиран органът вицепремиерът Кунева.

По думите ѝ бъдещите служители в новата структура ще трябва да знаят, че ще бъдат проверявани много по-често, отколкото това е ставало в действащите в момента подобни органи – "не на тримесечие, шестмесечие или годишно, а всекидневни проверки". Основният приоритет в работата им пък ще бъде наблюдението на 7670-те души, заемащи висши държавни длъжности, включително и чрез "реални проверки на имотните декларации".

Вижданията на Сотир Цацаров надделяват над "румънския модел"

Както Mediapool вече писа, по време на обсъждането на антикорупционната стратегия надделяват вижданията на главния прокурор да не се върви към следването на "румънския модел" чрез създаване на независима от него разследваща структура, а тъкмо обратното – ново спецзвено между прокуратурата, ДАНС и МВР, подчинено пряко на Сотир Цацаров.

Вариант, който на практика изобщо не кореспондира с думите на Меглена Кунева, с които тя опита да обясни по-рано в петък философията на антикорупционната стратегия на управляващите.

"Това, което България трябва да направи, е да има независима прокуратура и независим съд. Т.нар. "румънски опит" означава специализирана прокуратура. Там има дирекция, която е в рамките на голямата прокуратура. В Германия обаче няма такова нещо. В Португалия и Франция също няма такава. Преди няколко години ние направихме специализиран съд. Думата "специализиран" не произвежда магическо действие. Това, което може да се направи в България сега и веднага, е първо да се засили и гарантира независимостта на прокуратурата и тя да работи по начина, по който работи това специализирано звено в Румъния", заяви вицепремиерът пред Нова телевизия.

Не стана ясно обаче защо тя сравнява абсолютно неефективната борба с корупцията у нас с тази в страни като Германия и Франция, а не със ситуацията при северните ни съседи, които допреди няколко години бяха критикувани от ЕК наравно с България по този показател, след което отбелязаха забележителен напредък.

Освен това "румънският модел" включва ръководителят на звеното, разследващо корупцията по високите етажи на властта да се избира от съдебния съвет по предложение на правосъдния министър. Процедура, в която главният прокурор е оставен без правомощия. Той няма и функционална възможност да се меси в разследванията на въпросната специализирана прокуратура.

Управляващите не залагат на "политически привлекателния избор"

Българските управляващи искат да постигнат резултати, подобни на румънските, но в същото време планират да оставят дейността на разследващите по високите етажи на властта на прякото подчинение на главния прокурор. Положение, което за 8 години членство на България в ЕС не доведе до осъждането на нито един висш държавен служител за корупция.

Въпросното спецзвено, съставено от прокурори, агенти и разследващи полицаи, започва работа в понеделник, съобщи зам.-вътрешният министър Гунев, уточнявайки, че за разлика от досегашния опит в тази посока, то ще разполага с по-голям щат – около 50 души. Досегашното спецзвено за борба с високата корупция в прокуратурата се състоеше от трима прокурори и трима следователи, които се подпомагаха от 30 служители на МВР.

"При положение, че не тръгваме по пътя на създаване на независима прокурорска институция, означава, че правим политическия избор да разчитаме на конвенционалната – тази, която съществува и в момента. Това не е политически привлекателният и лъскав избор", лаконично коментира правосъдният министър.

Той все пак демонстрира позитивното си отношение, отбелязвайки, че в последно време прокуратурата е проявила безпрецедентно желание да се самореформира, включително и чрез внасянето в парламента на законопроект за промени в Закона за съдебната власт, който "инкорпорира предложенията на прокуратурата за реформа". Това бе направено преди ден от група депутати от ГЕРБ, начело с подсъдимия шеф на ПГ на партията Цветан Цветанов.

"Призовавам за сериозен фокус върху тези предложения – за първи път имаме толкова всеобхватен пакет от мерки, предложени от прокуратурата. Нека да се справим в тези рамки и да ограничим влечението си към специално законодателство. Ако успеем да сме ефективни за този период, това ще е доста сериозна работа. Нека да си поставяме реалистични цели", добави Христо Иванов.

Разглеждане на анонимни сигнали и промени в Изборния кодекс

Сред останалите мерки, предлагани от управляващите за ефективно справяне с корупцията в следващите 5 години е включено и "уреждане на нормативно задължение за разглеждане на анонимни сигнали, които съдържат достатъчно данни за идентификация на нарушителя и нарушенията, които е допуснал".

"Според действащото законодателство анонимните сигнали не се разглеждат. Това решение не отчита факта, че често сигнализиращите са служители на съответната администрация, които се притесняват да разкрият самоличността си под страх от репресия, а в същото време разполагат с подробна и конкретна информация, която проверяващите не биха могли да установят при липса на съдействие от съответната администрация", пише в мотивите към това предложение.

Вицепремиерът Кунева призна, че тази мярка ще срещне доста критики заради "особеностите на националното ни самосъзнание", но въпреки това я определи като необходима. И добави: "Стратегията може да успее, когато има закони, които я правят активна. Мечтаем за Крали Марко, който да дойде и със замах да свърши всичко. Тъй като това няма да стане, работата трябва да я свършим ние".

Изборната корупция също не е подмината в документа, като за ограничаването ѝ се предвиждат промени в Избирателния кодекс, които да доведат до "намаляване на контролирания и купен вот, включително мерки срещу: манипулациите и грешките при преброяването на бюлетините; възможностите за натиск върху избирателите от страна на местни политически и икономически фактори; конфликта на интереси в работата на основните участници в изборния процес; неспазването на изискванията за прозрачност и отчетност на финансирането на политическа дейност и на финансирането на кампании".

Предвижда се тези бъдещи текстове да бъдат обсъдени в рамките на общите политически консултации за промени в изборното законодателство.

Парични награди за основателни сигнали и антикорупционно образование

За разлика от независимото прокурорско звено, което засега не среща одобрението на управляващите, те имат намерение да взаимстват друга част от "румънския модел" – даването на парични награди на гражданите и длъжностните лица, които са подали сигнали за корупция, довели до ефективни присъди или санкции на уличените лица.

Предлага се и създаването на "фонд за награждаване на разследващи журналисти в областта на корупцията", както и "организиране на комуникационни антикорупционни кампании". Повече конкретика засега липсва.

Друго предложение, включено в стратегията, е антикорупционното обучение да стане част от гражданското образование.

"Антикорупционното обучение е пътят за постигане на морален интегритет на обществото. То включва повишаване на информираността на младите хора относно същността, сферите, формите и моделите на корупционно поведение; повишаване на възможностите за разпознаване на разновидностите на корупцията, както и на механизмите за реализирането им; разбиране и анализ на причините и факторите за доминиране на користни интереси сред определени групи в различните сфери на обществения живот", аргументират се авторите на документа.

Стратегията влиза в МС идната сряда, след това ще се пишат законопроекти

"До края на годината ще заработи единният орган за борба с корупцията. Не може, без да имаме закон, да кажем колко хора са ни необходими. Няма само в един закон да има интервенция, но и в много други. Ще направим съществен преглед къде има празноти, за да може единният орган да бъде достатъчно добре въоръжен", каза още вицепремиерът Кунева, уточнявайки, че стратегията ще бъде приета от Министерския съвет на заседанието му идната сряда.

Според доста амбициозния план на управляващите проектът за този нов закон би трябвало да се изработи до края на месеца, въпреки повечето почивни дни заради Великден. След това той трябва да бъде окончателно приет от парламента "до средата на 2015 г., за да може да стартира работа от началото на 2016 г."

Освен това стратегията предвижда редица промени в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс "за повишаване на ефективността на наказателното преследване на корупцията", които се очаква да бъдат разработени до юни.

Тази част от стратегията предизвика изказване на националния омбудсман Константин Пенчев, който припомни, че "не е важна тежестта на наказанието, важно е то да бъде неизбежно".

"Вие сте избрани, за да не се поддавате на обществените емоции, а да направите реформа, която наистина трябва. Моля ви да запазите разум и да не забравяте, че основният принцип на една европейска държава е, че тя е правова и има върховенство на закона. Не искам да чувам в България да измерваме ефективността на реформата с броя на вкараните в затвора политици. Това е несериозно", добави Пенчев.

По отношение на финансирането на всички тези мерки, управляващите посочват в стратегията, че "в условията на бюджетни ограничения следва да се използват всички възможности за осигуряване на необходимите средства".

"Реформата в институционалната система дава възможност да се оптимизират налични ресурси и да се пренасочат към новите органи и звена. Възможно е да се търсят и вътрешни административни механизми и прехвърляне на служители към антикорупционните звена. Финансирането на мерките ще се осигури в рамките на годишните закони за държавния бюджет. Ще се използват активно и наличните възможности за европейско финансиране. Предварителните срещи с представители на чуждестранни партньори на България дават основание да се очаква подкрепа, особено за повишаване на капацитета за разследване и превенция на антикорупцията", се казва още в документа, очертаващ борбата с корупцията по високите етажи на властта у нас до 2020 г.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?