mediapool.bg Ти си това, което четеш

Новият бюджет на ЕС – какви са промените в разходите?

Както се очакваше, на 2-ри май ЕК представи своето предложение за бюджета на ЕК или т.нар. многогодишна финансова рамка за 2021-2027 г. Тепърва предстоят преговори, а окончателният облик на бюджета се очаква не по-рано от 2019 г.

В унисон с новите реалности – основно Брекзит и нуждата от финансиране на нови политики като бежанците, научните изследвания, терирозма и др., бюджетът търпи сериозни промени както в приходната, така и в разходната част, в сравнение с текущата рамка до 2020 г. Интересното е, обаче, че въпреки Брекзит и загубата на нетен приход от порядъка на 10-тина млрд. евро на година от Великобритания, Комисията предлага един доста щедър бюджет, равен на 1,135 млрд. евро ангажименти за разходи (в цени за 2018 г.), което е 1,114% от Брутния национален доход (БНД)[1] на страните-членки и реално е почти без промяна спрямо сегашната рамка (1,13%, с включен Европейския фонд за развитие, който от следващата рамка е част от основния бюджет).


Това, обаче, е за сметка на няколко предложения на Комисията за нови пера в т.нар. собствени ресурси. Новостите тук са комбинация от нови данъци и пренасочване на част от някои съществуващи данъци, събирани от националните правителства, директно към бюджета на ЕС. В същото време, в разходната част съкращенията в големите пера – Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика (ОСП), към които традиционно са насочени критиките за пилеене на ресурс, неефективност и злоупотреби, са относително скромни. За всяка от тези политики ЕК предлага съкращение на разходите с едва 5% спрямо сегашната рамка.

По-долу сме се опитали да маркираме някои от основните новости в разходната част:

1/ Съкращение на бюджета за Общата селскостопанска политика с 5%; увеличаване на изискваното национално съфинансиране.

Съкращението на е по-малко от очакваното и в този смисъл – разочароващо от гледна точка на огромните разходи за тази програма и меко казано, спорните ѝ резултати. От друга страна, по-голямото съфинансиране, ако не е за сметка за националните доплащания, би натоварило необосновано националния бюджет.

2/ Съкращение на бюджета за кохезия с 5%; запазване на сегашните критерии за достъп до средствата на база на БВП на глава от населението (в стандарт на покупателна способност, % от средното за ЕС); увеличаване на дела на националното съфинансиране.

Съкращението на средствата, ако остане 5%, вероятно няма да се усети в България, предвид невъзможността на страната до момента да усвои 100% от заделения ѝ ресурс. От друга страна, предложеното увеличение на съфинанирането на програмите ще означава още по-голяма тежест на европейските фондове за националния бюджет и съответно по-голям риск за него (при неодобрени и съответно невъзстановени от ЕК разходи или просто при неефективни разходи).

3/ Обвързване на достъпа до средства от общите фондове с върховенството на закона – важна забележка е, че се отнася за всички фондове

Ако Комисията забележи нарушаване на принципите на върховенство на закона в страна-членка, тя изпраща писмо до страната, изискваща обяснение. След това Комисията взема решение, което трябва да се потвърди или отхвърли от Съвета с т.нар. обратно квалифицирано мнозинство[2].

4/ увеличение на бюджетите по редица пера

Така например програмата Еразъм+ за образователен обмен на студенти и преподаватели е с двойно по-голям бюджет спрямо сегашната рамка, а 2,6 пъти нараства бюджетът за опазване на външните граници и справяне с миграцията и бежанците спрямо сегашната рамка (от 12,4 млрд. на 33 млрд. евро). Прави впечатление и увеличението на Европейския фонд за отбрана с 22 пъти, от около 0,6 млрд. евро на около 13 млрд. евро в предложената рамка. Увеличават се с 64% и разходите за изследвания, иновации и дигитализация.

5/ нови програми и фондове в бюджета на ЕС

От гледна точка на България заслужава внимание перото „Програма за подкрепа на реформи” с неговите 25 млрд. евро. Тази програма трябва да подпомага страните в техните усилия да отговорят на препоръките към тях по Европейския семестър. В тази програма се включва изрично и т.нар. Конвергентно улеснение (Convergence Facility), което ще осигурява подкрепа за бъдещи страни-членки на еврозоната в процеса им на подготовка за членство. Т.е. ако България започне този процес в следващите 6-12 месеца, както неотдавна бе заявено от премиера, то след 2021 г. ще можем да разчитаме на подкрепа и от този инструмент.

6/ увеличаване на разходите за администрация – от 70 млрд. евро или 6% в сегашната рамка на 85 млрд. евро или 7% в предложената за периода след 2021 г. Това увеличение идва въпреки очакванията за намаляване на евробюрокрацията и свързаните с нея разходи след 2021 г. (и е в унисон с отдавна формулираните закони на Паркинсън за администрацията).

7/ намаляване на броя на програмите и фондове с цел опростяване на различните инструменти, премахване на дублиращите такива и улесняване както на бенефициентите, така и тези, които ги администрират. Предвижда се и единен документ с правилата за всички фондове, а не отделни указания за всеки фонд и програма, както е в момента.

Като цяло, промените в разходната част са до голяма степен в унисон с по-ранните съобщения и сигнали от Комисията. Това, което разочарова, е относително малкото съкращение на разходите за кохезия и земеделие, при които има и най-голяма възможност за оптимизация, както и за намаление на пилеенето и злоупотребите.

Разочарова и поредното покачване на разходите за европейската администрация въпреки обществения натиск за намалението им. В същото време се предлагат редица нови пера и програми в бюджета на ЕС, както и увеличение на част от съществуващите. Накратко, оптимизация на европейския бюджет явно няма да се случи и в следващия програмен период, въпреки очевидния натиск за това от напускането на един от големите нетни платци в бюджета.

Обвързването на достъпа до различните фондове и програми с върховенството на закона изглежда като добра идея за противодействие на проявленията на авторитаризъм, тоталитаризъм и отказ от демократични ценности в някои страни от Централна и Източна Европа последните години. Предстои да видим дали ще се приеме и ако да, как ще се прилага[3], но дори и самото му присъствие би могло да има възпираща или превантивна роля. Последното ще важи с пълна сила за страни като България, където отстъплението от върховенството на закона и от независимостта на съдебната власт се констатира от години в неедин реномиран международен индекс и от неедна международна организация.

[1] Това означава 1,105 млрд. евро разходи или 1,08% от БНД.
[2] При този вот Съветът приема (автоматично) решението на ЕК, освен ако не събере квалифицирано мнозинство, за да го отхвърли.
[3] Не са малко санкционните инструменти на ЕК, които стоят на хартия, но до момента никога не са се прилагали
  

Още от Анализи и Коментари

Посещението на президента Радев в Русия е: