Европейските лидери предупредиха Гърция да играе по правилата на ЕС

Новият гръцки премиер Ципрас въстана срещу икономиите и еврозоната

Пазарите реагираха спокойно, кредиторите настояха Гърция да си плаща задълженията

Каролос Папуляс (ляво) и Алексис Ципрас по време на церемонията в президентския дворец в Атина, сн. ЕПА/БГНЕС

След като радикалната левица СИРИЗА спечели изборите в Гърция с неочаквано висок резултат, лидерът ѝ Алексис Ципрас положи в понеделник клетва като министър-председател на ново правителство, решено да отмени строгия режим на икономии и да предоговоря условията с международните кредитори. Коалиционен партньор на радикалната левица стана популистката дясноцентристката партия ”Независими гърци”. Двете партии от двете крайности на политическия спектър са обединени най-вече от противопоставянето им на спасителния план на ЕС и МВФ в размер на 240 млрд. евро, благодарение на който страната оцеля за сметка на строги бюджетни ограничения.

Ципрас наруши традициите, като вместо религиозна клетва и благословия от гръцкия патриарх, положи гражданска клетва, заклевайки се "винаги да служи на интересите на гръцкия народ". Церемонията се състоя в президентския дворец в Атина в присъствието на държавния глава Каролос Папуляс.

40-годишният Ципрас става най-младият министър-председател на Гърция през последните 150 години.

Освен това за пръв път от 40 години насам, Гърция няма да е управлявана нито от дясната "Нова демокрация", нито от лявата ПАСОК, които доминират в политиката на страната от свалянето на военната хунта през 1974 г.

СИРИЗА взе повече от 36% от гласовете на парламентарните избори в неделя или 149 депутати, като само две места не ѝ достигнаха, за да състави самостоятелно правителство. Много бързо, обаче, бе постигнато коалиционно споразумение с националистическа пария "Независими гърци", която има 13 депутати.

"Нова демокрация" на премиера Андонис Самарас спечели 28.15% от гласовете и може да разчита на 77 места в парламента. На трето място е крайно дясната "Златна зора" с 6.34% и 17 места, следвана от центристката партия "Потами” (Реката) с 5,.95% и 16 места, Комунистическата партия на Гърция с 5.43% и 15 депутатски места, Общогръцкото социалистическо движение ПАСОК с 4.74% и 13 места и "Независими гърци” (АНЕЛ) с 4.70% и 13 места в парламента.

"Гърция обръща страницата, оставяйки в миналото мерките на жестоки икономии"

"Гърция обръща страницата, оставяйки в миналото мерките на жестоки икономии и петгодишното унижение", каза Ципрас пред хиляди поддръжници на своята партия, празнуващи в центъра на Атина късно снощи.

По думите му резултатът от предсрочните парламентарни избори означава, че "тройката" международни кредитори (ЕС, ЕЦБ и МВФ) остава в миналото.

Така Гърция става първата страна сред 19-те от еврозоната, чието правителство се обявява срещу строгите мерки на икономии в зоната на единната валута, чийто най-голям привърженик е Германия.

Зашеметяващата победа на СИРИЗА най-вероятно ще насърчи партии с подобна платформа в други европейски държави, набиращи все по-голяма популярност с призиви за отхвърляне на бюджетните ограничения. Поражението на дясноцентристката партия "Нова демокрация" на досегашния премиер Самарас, която остана втора, е поражение и за умерената европейска политика, коментират анализатори.

Поражение за Брюксел и подарък за Кремъл

В по-голямата част на Европа победата на Ципрас се възприема като поражение за Брюксел. За Кремъл, който вижда свой основен стратегически интерес дезинтеграцията на еврозоната и отслабването на Европейския съюз, резултатът от гръцките избори е подарък, отбелязва британското сп. "Икономист". Владимир Путин побърза да поздрави Алексис Ципрас за неговата победа и руската държавна телевизия ликуващо съобщи, че убедителната победа на ЕИРИЗА означава край на европейската хватка върху Гърция, донесла на страната нищо повече от безработица и мизерия.

Имаме стръмен път пред нас, заяви Ципрас след полагането на клетвата. Символично, първата му изява като министър-председател бе да отдаде почит и да положи червени рози пред паметника на борците от гръцката съпротива в Атина, екзекутирани от нацистите.

СИРИЗА може да смекчи крайно агресивния подход

Въпреки че към края на предизборната кампания Ципрос смекчи някои от най-крайните си закани, очакванията са той да заеме твърда позиция към кредиторите на страната, които отхвърлят исканията му за отписване на дълга, настоявайки за реформи и икономии.

Според източници от СИРИЗА за финансов министър ще бъде избран Янис Варуфакис, икономист и блогър, известен с кръстоносния си поход срещу бюджетните съкращения. В понеделник той написа, че гърците са сложили "край на самоналожената криза, която произвежда унижение в Гърция и подхранва най-тъмните сили в Европа".

Победата на СИРИЗА засили несигурността за съдбата на еврозоната, но първоначалното впечатление е, че може да бъде постигнато компромисно споразумение, за да се предотврати хаотично излизане на страната от валутния съюз, посочва Асошиейтед прес.

В същото време Варуфакис се опита да успокои опасенията, че новото правителство ще заеме крайно агресивна позиция в преговорите. Според него кабинетът ще се опита да убеди европейските си партньори, че намаляването на дълговото бреме на Атина чрез, например, обвързване на плащанията с растежа, би било благоприятно решение за всички. Той също така отхвърли спекулациите, че СИРИЗА ще заплашва да изведе Гърция от еврозоната, т. нар. Grexit.

Финансовите пазари реагираха спокойно, но развръзката предстои

В понеделник финансовите пазари лесно преодоляха победата на СИРИЗА, след като няколко лидери от еврозоната дадоха сигнал, че са отворени за смекчаване на условията по големите спасителни кредити, отпуснати на Гърция. Все пак се очаква преговорите да бъдат тежки и продължителни, тъй като Германия, най-голямата страна от еврозоната, засега отстоява твърда позиция по въпроса за дълговете на европейските държави.

Гръцкият дълг е на ниво, оценявано от редица икономисти като нестабилно и като цяло е образуван от спасителните кредити, които Атина дължи на партньорите си от еврозоната. Мнозина се опасяват, че ако и двете страни заемат твърда позиция, може да се стигне до излизане на Гърция от валутния съюз - развой на събитията, който би довел до огромна несигурност относно Европа и еврото.

Тежките съкращения на разходите и данъчните увеличения, наложени на Гърция от т.нар. тройка (Европейската комисия, ЕЦБ и МФВ) имаха за цел да намалят гръцкия дълг, но и доведоха до икономически застой, безработица и увеличаване на бедността. Сега двете гръцки партии си поставят за цел да получат отстъпки от останалите членки на еврозоната.

Основният индекс на Атинската фондова борса възстанови голяма част от загубите, отчетени в началото на търговията и спадът на котировките бе 1.5 на сто. Еврото също отново поскъпна, след като поевтиня до 11-годишен минимум.

Мнозина инвеститори и икономисти изглежда очакват компромис, както намекнаха Белгия и Финландия.

Няма опасност от гръцка "зараза" за еврозоната

В разгара на европейската дългова криза преди няколко години основното опасение бе, че евентуално излизане на Гърция от валутния съюз може да постави началото на края на еврото, тъй като инвеститорите биха очаквали и с други страни да се случи същото. Сега обаче според мнозина европейски политици вече няма опасения от "зараза", тъй като Европа е изградила институции и финансови буфери срещу подобна опасност.

Не всички на пазарите обаче са убедени. Каквото и да се случи, победата на СИРИЗА изпраща послание на европейските политици, че гласоподавателите отхвърлят икономиите и биха могли да подкрепят други партии с подобна програма като испанската "Подемос". А в Европа тази година предстоят много избори, пише АП, цитирана от БТА.

Повратен момент в политиката на еврозоната

Заедно с решението на ЕЦБ от миналата седмица да инжектира милиарди евро в стагниращата европейска икономика, победата на СИРИЗА бележи повратна точка в проточилата се криза в зоната на единната валута, пише Ройтрес. Това е сигнал за отстъпление от стриктните бюджетни ограничения, чийто най-силен застъпник е Германия. Въпреки това не е ясно доколко СИРИЗА ще успее да получи отстъпки и помощ от кредиторите.

Италианският министър на икономиката Пиер Карло Падоан коментира, че посланието от гръцките избори е нуждата от от растеж и работни места, намиране на баланс между тях и бюджетните ограничения.

Ципрас обаче ще се натъкне на твърда съпротива на исканията си от страна на Германия, както и на други европейски държави, според които СИРИЗА не трябва да ревизира ангажиментите на страната, поети от предишното правителство.

"В Европа няма място за едностранни действия", заяви представител на ЕЦБ и допълни, че е важно да се играе по "европейските правила на играта".

Гърция не може да финансира изплащането на дълга си от финансовите пазари заради шеметната цена на разходите, а това лято ѝ предстои да плати 10 млрд. евро. При това положение за Ципрас ще е трудно да води битка с кредиторите. Той трябва да преговаря и за разблокирането на над 7 млрд. евро извънредна помощ за покриването на дълга това лято.

Меркел: Бъдещото правителство да спази ангажиментите

Германският канцлер Ангела Меркел очаква бъдещото гръцко правителство да спази ангажиментите, поети досега от страната в областта на икономическите реформи и бюджетните икономии, заяви нейният говорител Щефен Зайберт, цитиран от Франс прес.

Той увери, че Берлин ще предложи на бъдещото правителство да работи заедно с новото гръцко правителство.

Зайберт отново подчерта, че Германия иска Гърция да остане в еврозоната. "От началото на кризата намеренията и целите на германското правителство са да се стабилизира еврозоната" заедно с всичките ѝ страни членки, изтъкна той.

Преди изборите в Гърция германският министър на финансите Волфганг Шойбле също заяви, че ангажиментите на Атина за икономически реформи остават, какъвто и да бъде изходът от вота.

В понеделник говорителката на финансовото министерство Мариане Коте за пореден път отхвърли възможността от отписване на огромния гръцки дълг, като изтъкна, че евентуално продължаване на спасителната програма на Гърция може да се обсъди на европейско равнище "ако Гърция отправи молба". Сегашната програма беше продължена до края на февруари.

Европейските реакции: от сдържаност до надежда

Председателят на комисията на Европейския парламент по външна политика Елмар Брок заяви, че сега не може да се говори за намаляване на дълга на Гърция. Ако в Гърция не се правят реформи и страната не стане конкурентоспособна, то след три - четири години тя отново ще натрупа също толкова задължения, посочи Брок.

Председателят на Европейския парламент - социалистът Мартин Шулц определи Алексис Ципрас като прагматик, който ще трябва да направи компромиси. В интервю за радио "Дойчландфунк" Шулц посочи, че през нощта е провел дълъг телефонен разговор с Ципрас. "Той добре знае, че ще трябва да направи компромиси" във външната, както и във вътрешната политика, отбеляза председателят на ЕП.

Партията ще трябва да направи компромиси и спрямо ЕС и европейските си партньори, тъй като, ако тя изпълни исканията си, към Гърция вече няма да текат пари. Всъщност няма възможности за изнудване, според Шулц.

Генералният секретар на Португалската социалистическа партия Антониу Коща заяви, цитиран от АФП, че вчерашната победа на СИРИЗА в Гърция е "сигнал за промяна в Европа" и политиката на строги икономии. Трябва да се изгради друга политика в Европа и да се спрат орязванията на бюджетите, които нито успяха да съживят икономиката, нито да оздравят финансите ни, отбеляза Коща.

Победата на СИРИЗА в Гърция може да подпомогне налагането на гъвкавост в Европа, както настоява Италия, каза италианският външен министър Паоло Джентилиони. В Европа от месеци се водеше ожесточена битка между строгите икономии и гъвкавостта, заяви италианският първи дипломат в ефира на РАИ 3.

Министърът на финансите на Великобритания Джордж Озбърн заяви, че резултатът от изборите в Гърция не е поражение за строгите бюджетни съкращения, а за провалените икономически планове. Озбърн определи гръцкия вот като припомняне, че Великобритания трябва да се придържа към това, което е правила до момента.

"Хората се уморяват от икономическия провал, от нарастващата безработица... това не е поражение за строгите икономии, а за икономическите планове, които не работят, а във Великобритания имаме икономически план, който работи", каза консерваторът Озбърн.

Според Озбърн обещанията на СИРИЗА ще бъдат много трудно изпълними, а намерението за повече публични разходи и напразна надежда. Британският премиер Дейвид Камерън предупреди, че резултатът от гръцките избори може да увеличи икономическата несигурност в Европа. Според него това е знак за Великобритания да се придържа към плановете си за своята собствена икономика.

Президентът на Франция Франсоа Оланд поздрави Ципрас и обеща да работят заедно в името на растежа и стабилността в еврозоната. В специално изявление президентът социалист изрази желание за "тясно сътрудничество между двете държави в услуга на растежа и стабилността в еврозоната, в духа на прогреса, солидарността и отговорността, които са в основата на споделяните от нас европейски ценности".

Кой е Алексис Ципрас?

Алексис Ципрас, новото лице на Гърция, е роден през 1974 г. в Атина.

Политическото му битие започва през 1989 г. Тогава Ципрас, който по това време е още ученик, решава да влезе в младежката организация на гръцката Комунистическа партия, която и до днес украсява логото си с комунистическите символи сърп и чук. Най-напред младият Ципрас се изявява като съорганизатор на поредица от училищни блокади в Атина. Няколко години по-късно Ципрас е вече в редиците на новосъздадената Коалиция на левите и на прогреса - предшественик на днешния ляв съюз СИРИЗА.

Звездният миг на Ципрас настъпва на местните избори през 2006 година: тогавашният лидер на лявата коалиция Алекос Алаванос решава да поосвежи партията си, като за целта спешно се нуждае от ново лице. Изборът пада върху 32-годишния тогава Ципрас, който е издигнат за кандидат за кмет на Атина - и предизвиква малка сензация: 10.5% от избирателите в гръцката столица гласуват за Левицата, което е тройно повече, отколкото на парламентарните избори две години по-рано.

Оттогава името Алексис Ципрас е неизменна част от гръцката политика. На партийния конгрес на лявата коалиция през 2008 година председателят Алекос Алаванос подава оставка по здравословни причини и налага начело на партията младия Ципрас - въпреки съпротивата на тогавашния партиен елит. От гняв, че не е избран на лидерския пост, бившият правосъден министър Фотис Кувелис напуска съюза и основава собствена партия. След това си тръгва и Алаванос. А Ципрас изобщо не се поколебава да се изправи срещу своя политически "баща", след като той и Алаванос се оказват на различни мнения по някои персонални въпроси и най-вече относно членството на Гърция в еврозоната.

Алаванос пледира за връщането на драхмата и основава своя партия под името "План Б", като и до днес отказва да говори за конфликта си с Алексис Ципрас. В същото време Ципрас се заема с формирането на нова голяма лява партия, като за целта привлича няколко по-малки групировки и течения, които на партиен жаргон се наричат "компонентите на Сириза". Сред тези "компоненти" има всякакви хора - троцкисти, маоисти, евро-комунисти, еко-социалисти, леви интелектуалци и други малки групички, всяка от които иска да наложи възгледите си в програмата на партията. Истинско майсторско постижение е, че Ципрас съумява да държи единен този толкова разнороден съюз, отбелязва Дойче веле.

Ципрас минава за мил и любезен човек. Заедно със своята любов от младежките години, с която има двама сина, той живее сравнително скромно в един от централните атински квартали. Ципрас обича да е сред хора и предпочита да се придвижва с мотор.

Големият въпрос сега е дали и на европейската политическа сцена Ципрас ще остане верен на досегашната си реторика. По-внимателните наблюдатели вероятно са забелязали, че през последните няколко седмици Ципрас посмекчи тона си и дори увери, че няма да взима еднолични решения. А има и още нещо: междувременно дори "Сириза" започва да свиква с факта, че Гърция се нуждае от балансиран бюджет.

Още по темата
Още от Свят