Новият испански премиер може да изтегли войските от Ирак

Лидерът на победилата на изборите в Испания социалистическа партия потвърди предизборното си обещание да изтегли испанските войски от Ирак.

Ако до 30 юни управлението в Ирак не бъде поето от ООН, испанските военни ще се върнат у дома, заяви Хосе Луис Родригес Сапатеро в интервю за радио Кадена СЕР, предадоха световните агенции.

Той изрази също намерение да преориентира досегашната проамериканска външна политика на Испания към проевропейска.

Сапатеро призова за голям международен съюз срещу тероризма и прекратяване на "едностранните войни".

Опустошителните атентати в Мадрид от 11 март, при които 200 души загинаха и 1 500 бяха ранени, обърнаха изборите в Испания в полза на социалистите и сложиха край на 8 -годишното дясно управление на Народната партия.

Испания има 1 300 военнослужещи в Ирак. Тя беше поддръжник на ръководената от САЩ военна кампания в Ирак, независимо от съпротивата на по-голямата част от испанците.

Полицията разпитва петима мъже, арестувани във връзка с атентатите, като бе съобщено, че единият от тях е свързан с групировка, обвинена за атаките в Казабланка миналия май, които убиха 45 души.

Изтегляне от Ирак

На пресконференция в Мадрид Сапатеро каза, че негов приоритет ще е "систематичната борба с тероризма от всякакъв вид".

Американският президент Джордж Буш и британският премиер Тони Блеър поздравиха днес лидера на испанските социалисти Хосе Луис Родригес Сапатеро за победата му на парламентарните избори. В същото време американските вестници са единодушни, че поражението на Народната партия в Испания представлява тежък удар за Буш, който вече е лишен от един от основните си европейски съюзници във войната в Ирак. още

Изтъквайки негативното си отношение към войната в Ирак, той каза, правителството му ще поддържа "сърдечни отношения" с Вашингтон.

"Ако няма ново развитие в Ирак, нашите военни ще се върнат на 1 юли", каза Сапатеро, като добави, че не очаква такова развитие, при което ООН да поеме управлението в Ирак.

Сапатеро разкритикува също американския президент Джордж Буш и британския премиер Тони Блеър за политиката им в Ирак, като заяви, че те трябва да си направят самокритика.

"Войната беше катастрофа, окупацията продължава да бъде катастрофа. Не може да се бомбардира един народ... Те трябва да помислят и да си направят самокритика, за да не се повтаря повече това", изтъкна испанският социалистически лидер по адрес на Буш и Блеър.

Ситуацията в Ирак може да се промени силно до 30 юни, но дали това ще повлияе на отношението на правителството остава да се види, отбелязва Би Би Си. Дотогава САЩ и Великобритания се надяват управляващият съвет в Ирак да даде одобрение на плана за предаване на суверенитета. Освен това временното иракско правителство ще поиска чуждите войски да останат в страната като част от многонационалните сили с мандат на ООН.

Полският посланик в НАТО Ержи Новак заяви пред Ройтрес, че Полша ще остане начело на командването на стабилизационните сили в централната и южната част на Ирак, ако Испания се оттегли. Испанците трябваше да поемат командването на дивизията, в която участва и българският батальон, през юли.

Испанската социалистическа работническа партия спечели 42,64 на сто от гласовете. За нея гласуваха близо 11 милиона испанци - рекорден резултат за страната. Тя ще разполага със 164 депутати в парламента , което е с 39 в повече от изборите през 2000 г. Само 12 не ѝ достигат за абсолютно мнозинство.

Народната партия на досегашния премиер Хосе Мария Аснар получи 37,64 от подадените гласове и 148 места в парламента. В сравнение с изборите през 2000 година, когато имаше абсолютно мнозинство, тя загуби 700 хиляди гласа и 35 депутати.

Терористичните атаки не само шокираха испанците, те се оказаха решаващият фактор за смяна на правителството, отбелязва кореспондентът на Би Би Си в Мадрид.

До атентатите Сапатеро беше смятан за аутсайдер. Независимо че неговата партия спечели изборите, се очакват доста политически пазарлъци за формирането на кабинет, тъй като социалистите нямат абсолютно мнозинство.

Когато Сапатеро каза, че първият му приоритет ще е да се справи с тероризма "във всичките му форми", прогнозите са, че той ще прави това по съвсем друг начин от отиващото си правителство.

Избирателната активност в неделя беше висока - 77%. В социологическите проучвания преди вота Народната партия показваше по-добри резултати от тези на социалистите.

Обръщането на гласоподавателите в последния момент предизвиква обезпокоителния извод - ако Ал Каида е била в дъното на атентатите от четвъртък, явно това е оказало значително влияние за смяна на правителството във водеща западна демокрация като Испания, посочва Би Би Си.

Заподозрените са свързани с Ал Каида

Разследването все още няма категоричен отговор на въпроса кой стои зад експлозиите, които взривиха четири влака на 11 март сутринта.

Откритият видеозапис на мъж, който се представя като военния говорител на Ал Каида в Европа, накара властите да сменят позицията си, че баската сепаратистка организация ЕТА е най- вероятният заподозрян за атентатите.

Записът, в който се твърди, че експлозиите са отмъщение на испанците за "сътрудничеството им с престъпника Буш и неговите съюзници", беше намерен в кошче за боклук в събота след сигнал до една от телевизиите.

Трима мароканци и двама индийци са задържани до този момент във връзка с атентатите.

Един от тримата арестувани мароканци вероятно е участвал непосредствено в терористичните нападения в Мадрид в четвъртък, пише в днешния си брой Ел Паис.

Според вестника полицията смята, че 30-годишният мароканец Джамал Зугам принадлежи на организация от прегрупирани ислямисти, сражавали се в Афганистан. Смята се също, че нападенията в испанската столица са дело на радикалната мароканска групировка, която със самоубийствени атентати уби 45 души в Казабланка миналата година.

Освен това Зугам е заподозрян, че е замесен в атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ.

Името на Джамал Зугам се свързва и с испанската клетка на Ал Каида, която бе оглавявана от Имад Един Баракат Яркас, известен още като Абу Дахдан. Дахдан беше обвинен във връзка с подготовката на атентатите срещу САЩ от 11 септември 2001 г.

Германия настоя за спешна среща на европейските вътрешни министри, за да се обсъди ситуацията след най-голямото терористично нападение в Европа за последните 15 години.

Ускорено приемане на конституцията на ЕС

В първото си интервю след изборната победа бъдещият премиер социалист каза още, че има намерение да ускори приемането на Европейската конституция.

"Смятам, че ще успеем бързо да постигнем споразумение, в което да бъде запазено разумно равновесие на властта, за да изградим нова разширена Европа", каза Сапатеро. Той увери, че Европа ще бъде естествената рамка на испанската външна политика и има намерение да върне доверието на ЕС в Испания.