Новият Избирателен кодекс ще запази пропорционалната система

Новият Избирателен кодекс ще запази пропорционалната система

Г-жо Фидосова работите усилено в по-малки групи по новия Избирателен кодекс. Докъде стигнахте?

Засега постигаме консенсус по голяма част от темите, които стоят пред нас по отношение на промяна на изборното законодателство. Основните цели, които сме си поставили, са да гарантираме честността и демократичността на изборния процес и да създадем такива условия, които да не допускат рецидив на досегашните проблеми в изборния процес и на изборните нарушения, да предложим на обществото закон, който да определя изборните правила с гаранции за стабилност.

Кои са сигурните промени, за кои има колебание и от какво зависи окончателното решение на ГЕРБ?

Към момента повечето народни представители от комисията се обединиха около въвеждането на уседналост на местните избори по отношение на пасивното избирателно право. Предложението е кандидатите за общински съветници и кметове да са живели най-малко през последните 10 или 12 месеца в населеното място. Това ще се отнася както за активното, така и за пасивното избирателно право. Поради това, че местните избори са свързани с територията на съответната община или кметство и на местни избори не се гласува в чужбина, се предлага само лица, които имат постоянен и настоящ адрес в страната, да могат да участват в такива избори.

По този начин се запълва една празнина в действащия закон за местните избори и нито един български гражданин или гражданин на държава членка на ЕС, който е живял съответния период на нейната територия и има постоянен или настоящ адрес, независимо от това дали са в една и съща община или кметство или адрес на пребиваване, няма да бъде лишен от право да избира или да бъде избиран.

Предвижда се още чрез пряк вот да се избират само кметовете на общини и кметства.

Относно вида на избирателната система се предлага и изборите за НС да се провеждат по пропорционалната система с кандидатски листи на регистрирани в многомандатни райони партии и коалиции – чрез преференциално гласуване.

Методиката за разпределение на мандатите ще бъде част от кодекса, а не както досега да се приема с решение на ЦИК.

По отношение на кампанията вече има консенсус тя да бъде 30 дни и да се запази денят за размисъл. Изрично се предвижда забрана за публикуването на анонимни материали за кампанията.

Уредена е и хипотезата, когато агитационните материали са поставени или разпространени на територията на повече от един изборен район или се отнася за повече от един район. Предвижда се в този случай материалите да се премахнат или изземат от областния управител по решение на ЦИК.

Има и предложение хрониките по БНТ и БНР да не се заплащат.

Относно въпроса за финансирането на предизборната кампания се предвижда завишаване на допустимите суми за финансиране. При избори за народни представители то да не може да надхвърля общо за партия или коалиция 4 000 000 лв. и за инициативен комитет – 100 000 лв., а при избори за членове на ЕП – 4 000 000 лв.

За регистрацията на партиите и коалициите има предложение първоначално в ЦИК да се регистрират само партиите, които ще участват в съответния избор. На изборите ще могат да участват само коалиции, които се състоят от партии, регистрирани в ЦИК. Предвижда се само партиите да внасят депозит за участие в изборите, както и списък с лицата, подкрепящи регистрацията. Все още не е уточнен депозитът.

Предстои и да бъде обсъден въпросът в случай на намаляване на депозита дали всички суми от партийни депозити да не постъпват във фонда за лечение на деца към министъра на здравеопазването.

Ако се приеме този нов вид регистрация, ще бъде предвидено, че партия, която е в състава на коалиция не може да участва самостоятелно на изборите. Партия, която след регистрацията на коалицията напусне състава ѝ, може да участва на изборите само самостоятелно. Има и предложение, когато една или повече партии напуснат коалицията, регистрацията ѝ да се запазва, ако в нея са останали най-малко 2 партии.

Преди няколко седмици казахте, че е възможно заради кодекса да се стигне и до промени в конституцията. Ако има такива промени, в каква посока ще са и това няма ли да забави приемането му, тъй като обещахте до септември той да бъде факт?

Трябва да подчертая, че нашата комисия няма мандат за промяна на конституцията. Това може да стане само с решение на НС и то взето с голям консенсус.

Безспорно сега е, че е нужна промяна в конституцията, която засяга евроизборите. Когато тя е писана, изобщо не е стоял въпросът за избор на членове на Европейски парламент.

Друго, което е важно, е обжалването на резултати. Какво се получава в момента? Вотът за местна власт може да се обжалва пред административен съд, той или ги касира или не. А за изборите за национален парламент – сезирането е до КС, той се произнася и дори имаме вече случай с пренареждане на мандатите.

Юристите обаче смятаме, че не трябва да имаме различен подход. Да, тази тема е дискусионна, тя обаче може да получи подкрепа в промяна на конституцията. Дали тази промяна ще е в едната или другата посока отново е въпрос на решение.

Има и друг текст в конституцията, който се нуждае от промяна. Той се отнася до избора за президент. На първи тур за балотаж се класира кандидат за който са гласували 1 млн. и 500 хиляди, примерно, а на втори тур за него гласуват 700 000 и въпреки това той става президент. Конституцията предвижда повече от половината гласове само за първия тур, но не и за балотаж.

Дали ще променим основния закон в тази му част или в друга, е въпрос обаче на още консултации.

Няколко пъти поставям въпроса за това кои са безспорните промени, които трябва да се направят в конституцията с оглед изобщо на изборното законодателство. Да отделим безспорното от спорното и там, където имаме консенсус, да се опитаме да проведем консултации и да получим допълнително мандат за промени в конституцията.

Защото е различен подходът и съответно писането на текстове в Изборния кодекс, ако променим конституцията. Например, там където нещата са безспорни, например за президентските избори. Тук на практика се получава дисбаланс.

След като казвате, че е необходима промяна в конституцията, как я виждате – първо тя да мине и след това да се приеме кодекса или паралелно да вървят?

Има парламентарни групи, които твърдо стоят на позицията, че първо конституцията трябва да се промени и след това да се приемат други закони. Според мен няма пречка паралелно да се движат нещата. Текстовете, които има нужда да се променят са 5-6. Възможно е да направим съответните предложения за промени буквално за дни с оглед с евентуална промяна. Не е късно и сега да се реши и да се тръгне в тази посока.

Ние като представители на временната комисия за промяна на изборното законодателство нямаме мандат за промяна на конституцията. Нужен е консенсус за взимане на решение за това в зала, както и след това за ремонт на основния закон. Подкрепа само на 2-3 парламентарни групи не стига, а е нужен по-солиден консенсус.

Засега ГЕРБ, Синята коалиция и "Атака“ стоят твърдо на позиция, че трябва да се пристъпи към промяна на конституцията. Останалите групи обаче изразяват резерви.

Ако се постигне консенсус за промяна и на конституцията, свързана с кодекса, как ги виждате във времето нещата?

Като задача сме си поставили в края на юли да сме внесли проекта за кодекс на първо четене и между първо и второ четене да имаме максимален срок за предложения. Мисля, че и с промени в конституцията, до края на септември или началото на октомври кодексът може да мине окончателно в зала.

Трябва да се отчете, че бавно и трудно се пише цял Изборен кодекс, тъй като не пренасяме механично текстове и не това е задачата ни.

С оглед на тази трудоемка работа ще имате ли лятна ваканция?

Не мога да кажа. По правилник я има, досега не сме коментирали този въпрос. Смятам, че не бива да се стига до някакви крайности да няма период, в който колегите да излязат във ваканция. Имаме 20 работни дни през лятото, имаме и Великденска и Коледна ваканция, които са с по три дни в повече от останалите. Това са 26 дни за цялата година.

Последното социологическо изследване на "Алфа рисърч“ отпреди няколко дни сочи, че неодобрението към правителството на ГЕРБ е повече, отколкото одобрението.

Това, което успях да видя от това изследване е, че най-одобряваните мерки от правителството на ГЕРБ са тези, че не вдигаме ДДС, особено с оглед на икономическата криза. Второто по одобрение беше това, че се предвиждат сериозни съкращения в администрацията и на трето място се поставят мерките за борба с престъпността.

Не, по-скоро за престъпността беше, че вече не се вярва на тези мерки...

Нормално е към всяко едно управление да има и неодобрение, особено в ситуация на криза. И въпреки това рейтингът на правителството е изключително висок. Както и на Народното събрание. Специално за него съпоставях рейтинги от предишни мандати и установих, че в момента в никакъв случай не е по-нисък.

Всеки, който управлява, греши. Отчитаме, когато сгрешим, преценяваме фактите и взимаме решение за коригиране. Тези ситуации обаче са изключения. Погледнете рейтингите на предишните правителства и сравнете с рейтинга на кабинета на ГЕРБ. В момента той е много по-висок от рейтинга на предишното правителство.

Като казвате решения, какви решения предстои да вземете в партийното ръководство?

По отношение на партията в Изпълнителната комисия в момента изслушваме и утвърждаваме съответните общински ръководства. Това е процес, който ще тече около месец. Започнахме и подготовка за местните избори и президентските, които най-вероятно ще бъдат заедно.

Създава ли напрежение в ГЕРБ спорът между двамата вицепремиери Дянков и Цветанов?

Не, нямаме проблеми. Нито вътре в ръководството на партията, нито в парламентарната група. Това, че се разменят подобни думи, не води до сътресение и напрежение в ГЕРБ. Нито пък се е променило отношението към колегите.

В петък очаквайте втората част от интервюто с председателя на правната комисия в Народното събрание Искра Фидосова, в което тя говори за специализираните съдилища, спорните моменти при промените в Закона за съдебната власт, бъдещето на ВСС и Търговския регистър.

Споделяне

Още по темата

Още от България