Новият медиен закон раздели БМК и предизвика еврокритики

Подготвяният от Българската медийна коалиция (БМК) нов Закон за радио телевизия предизвика конфликти и разцепление в организацията и бе разкритикуван от европейски експерти. Това стана по време на годишната среща на БМК в Банско, където бе дискутиран подготвения от експерти на медийната общност закон, на който се възлагат надежди за намери решение на нескончаемите кризи в БНТ и БНР.

Съюзът на българските журналисти (СБЖ) обяви с декларация, че избраният подход и философия на предложения за дебат проектозакон са в грубо противоречие с принципите на демократичното общество и превръщат БНТ и БНР в заложници на малка група финансово свъразни лица. Организацията дори се закани да преосмисли по-нататъшното си участие в БМК.

Дългият срок на лицензията лишава пазара от конкуренция

Според ръководителя на Медийната секция на Съвета на Европа Кристоф Поарел предвиденият в проектозакона 15 годишен срок на лицензия за обществен оператор с възможност за удължаване с още 25 години лишава пазара от конкуренция. Така се забранява навлизането на пазара на нови оператори, отбеляза Поарел.

Той посочи, че някои от текстовете не отговарят на европейската регулация.

Дейвид Уорд, директор на Център за медийна политика и развитие във Великобритания, обърна внимание на въпроса за бюджета на обществените оператори и изтъкна, че той трябва да се държи отделно от този на Съвета за електронни медии (СЕМ). Последното нещо, което някой иска да види, е конкуренция между регулатора и обществените оператори за един и същ финансов ресурс, посочи Уорд. Според него не трябва също регулаторните органи да получават дарения, а да имат стабилни и солидни механизми за финансиране, за да са независими.

Проблеми с държавната помощ в рамките на ЕС

Карол Якубович, директор на Отдел стратегии и анализи на НСРТ в Полша заяви, че е поразен от идеята, че всеки може да бъде обществен оператор и да получи лиценз за това, както и от разпоредбата, съгласно която частният обществен оператор може да промени становището си и да поиска промяна на лицензията.

Според експерта това дава възможност някой от частните обществени оператори да получи достъп до пари и след получаването им да промени статута си.

Якубович предупреди, че тази процедура може да доведе до проблеми, свързани с държавната помощ в рамките на ЕС, защото това са обществени пари, дадени на частен оператор да изпълни обществена мисия. Според него ЕС е разработил доста подробна система по отношение на държавните помощи. Той изрази съмнение дали по европейското право лицензът, даден от СЕМ, ще отговаря на критериите за официално оторизиране на обществена мисия от страна на частен оператор.

Невъзможно е 6 органа да управляват каквото и да е

Идеята за създаване на шест органа, които да управляват БНТ и БНР, тъй като това води до създаване на огромни пластове надзор, който в крайна сметка генерира парализа и пълна безотговорност, отбеляза Якубович. "Имате СЕМ, който определя обхвата на лицензията и други неща, има УС на Фонда за радио и телевизия, програмен съвет, административен съвет и контролен съвет. И изпълнителен директор". Изпълнителният директор няма ясна роля - той не прави нищо друго, освен да изпълнява волята на останалите пет, посочи експертът. "По този начин не се управлява нито жп-компания , нито радиостанция, а най-малкото обществен оператор", каза той.

Според Карол Якубович в текстовете не е определена ясно равнопоставеността и независимостта на БНТ и БНР. В закона не е ясен моделът, който се предвижда за българските обществени оператори. Дали се залага моделът на един нишов оператор, който да предоставя съдържание, каквото комерсиалните оператори не предлагат, защото няма да имат търговска възвръщаемост, или - моделът на оператор за масовата публика, предоставящ пълния спектър съдържание. Текстове от проекта гласят, че обществените оператори ще осигуряват висококачествени програмни услуги, включващи образователни, информационни и забавни програми.

Според Якубович в този закон няма и критерии по какъв начин СЕМ ще определя тези граници. "В зависимост от ориентацията на СЕМ, те могат да бъдат определяни по най-различни начини и така ще се получи нишов оператор, който предлага единствено съдържание, което комерсиалните оператори не желаят до излъчват", посочи той. Според него ако това бъде направено, ще се навреди на обществените оператори.

Той атакува проекта и затова, че предвижда СЕМ да осигурява предвидимостта и устойчивостта на планирането и финансирането на БНТ и БНР, но не разполага с правомощията да ги осигури. Причината е, че се дават съответни правомощия на петчленния УС на Фонда за радио и телевизия. "Доколкото разбирам, Фондът за радио и телевизия получава всички средства, включително и държавни субсидии за БНР и БНТ, след което ги разпределя по свое усмотрение и няма никакви насоки и критерии за разпределението на средствата, предвидени в закона. Това е прекалено", каза той.

БМК стои зад приоритетите в проекта

Председателят на медийната коалиция Георги Лозанов заяви, че за първи път се предлага проектозакон, произлязъл от самата медийна общност. По думите му, в парламента вече се е появило желание за взаимодействие с гражданския сектор.

БМК пое инициативата да подготви изцяло нов ЗРТ с помощта на медийната гилдия, след като проектите на управляващото мнозинство бяха силно разкритикувани от Европа и не срещнаха пълна поддръжка дори и вътре в мнозинството. От организациите, които се включваха с предложения към текста, най-голям пакет от идеи предложи АБРО, която представлява интересите на частните медии.

Според Лозанов крайната цел е медийната общност да може да направи необходимите компромиси и да разпознае текста на закона като свой. Наличието на няколко приоритета биха дали основание БМК да стои зад този текст, каза той и посочи укрепването на дейността на регулатора чрез включване на гражданското общество; въвеждането на нови изисквания за прозрачност и предвидимост на решенията на регулатора и трето, публичен консултативен процес и квалифицирани мнозинства за вземане на важни решения.

За обществените оператори приоритетите са - промяна на модела на ниво органи и правомощия, укрепване на колегиалните начала в управлението и мерки за обществен контрол и обвързване на изпълнението на обществените функции и техните лицензии с държавната субсидия.

Още от България

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?