Изчакване и надцакване за "безплатното" саниране

Програмата за "безплатно" обновяване на българските домове мина в режим на изчакване на новата власт, като към момента заявките на ГЕРБ и БСП са, че санирането с пари от бюджета ще продължи, но какви ще са форматът ѝ и финансирането ѝ засега не се знае. Това стана ясно след като в понеделник вечерта Лиляна Павлова нареди на кметовете да спрат да подписват нови договори от 22 ноември 2016 г., тъй като е изчерпан първият милиард за санирането, одобрен от правителството на ГЕРБ и гарантиран от парламента.

За втория транш от 1 милиард лева предстои същата процедура. Парите са заложени под черта в проектобюджета за 2017. Парламентът трябва да гарантира заема, който ще изтегли държавната Българската банка за развитие (ББР), през която става финансирането на проектите, а плащането на сметката от бюджета е отложено в годините.

По този начин се избягват хипотезата за нерегламентирана държавна помощ за част от българите и трупането на дефицит в бюджета. И двата показателя се следят изкъсо от Европейската комисия.

След като създадоха суматоха и объркаха хората, кметовете и строителите, ГЕРБ обявиха, че ще направят всичко възможно програмата за саниране да продължи. От БСП също заявиха, че ще продължат програмата, правейки я "по-прозрачна и достъпна като процедура" по думите на лидера на социалистите Корнелия Нинова. ДПС не са излезли с официална позиция по въпроса.

В защита на програмата се обяви и Камарата на строителите. Аргументът им е, че тя осигурява работа за бранша от 1 млрд. лева годишно, от която се възползват предимно малки и средни фирми, по думите на почетния председател на организацията Светослав Глосов.

Парите стигат за 2019 блока
 
Към момента ще бъдат изпълнени договорите за обновяване на 2019 блока, за които има сключени финансови споразумения с Българската банка за развитие (ББР), според данните на финансовата институция.

"Всички сгради, които са одобрени, които са в процес на реализация и за които има осигурено финансиране към днешна дата, ще бъдат завършени и хората могат да бъдат спокойни", обеща Павлова.

За останалите 1432 блока, чиито искания са вписани в регистъра на ББР, но не са подписани финансови споразумения с банката, собствениците трябва да изчакат решението на парламента за новия милиард, по думите на Павлова.

Към тях трябва да се добавят и още около 1300 блока, чиито етажни собствености вече са се регистрирали и са заявили желание за участие, стана ясно от обясненията на регионалния министър в оставка. Така в листата на чакащите се събират около 2700 сгради.

През тази година се е работило по над 800 сгради. От тях изцяло обновени са около стотина, по думите на Павлова.

Финансирането идва от ББР чрез държавно гарантиран заем

Схемата за финансирането на Националната програма за саниране е чрез ББР, която тегли заем от международните финансови институции. Този заем се гарантира от държавата (парламента) и се погасява през следващите години.

Това е причината първият милиард да не се вижда изрично записан нито в тазгодишния бюджет, нито в този за 2017 г. "Програмата за 1 млрд. почти няма бюджетна следа, т.е. може да е така, но може и да не е така", написа във Фейсбук Любомир Дацов, който е член на фискалния съвет и следи за изпълнението на бюджета.

Причината със записването на парите под черта разясни икономистът Георги Ангелов в социалната мрежа. "Трикът е ББР плаща сега, а бюджетът ги възстановява на ББР някога в бъдещето. Така не се брои за дефицит, но пък се натоварват бъдещите бюджети", посочи Ангелов. В проектобюжета за 2017 г. е заложено държавна гаранция за ББР (чл. 72).

Така досега са разплатени 67 млн. лв. за санирането. До края на годината предстои евентуално погасяване на още 435 млн. лв., а за следващата са предвидени плащания за 1.35 млрд. лв., написа Любомир Дацов във Фейсбук.

Георги Ангелов посочи, че заемът за първия милиард трябва да бъде изплатен през 2022 г. чрез  следващите бюджети.

"Програмата за саниране е най-лошата възможна измислена програма, откакто в България има валутен борд", коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика. По думите му програмата не решава проблеми на всички, а създава такова очакване. Сега се харчат едни пари за санирането, които някой друг в бъдеще ще плаща, допълни Ганев.

Павлова: Аз съм с вързани ръце

"Аз съм с вързани ръце. Дотук разполагахме с 1 млрд. лв., които ГЕРБ осигури като мандатоносител, но оттук нататък нямаме мандат. Затова написах на кметовете, че за блоковете, за които има средства, ще продължат да се изпълняват, но докато парламентът не приеме бюджет, не даде мандат за втория милиард, нямам право да продължа и нямам право аз да дам съгласието си и съответно кметовете да сключват финансово необезпечени договори", каза сутринта във вторник Павлова по време на форум на Камарата на строителите.

Тя допълни, че е получена огромна подкрепа от гражданите за програмата, но и огромен натиск от всички в парламента, които не я подкрепят и искат тя да спре.

"Всички знаем каква кампания се води срещу санирането в продължение две години. В парламента подкрепата, която имаме, е единствено на ГЕРБ. Аз искам да продължи и ще продължавам да настоявам да продължи. И на дебата на второ четене на бюджета аз и моите колеги ще настояваме да продължи санирането на жилищните блокове", зарече се Павлова.

Тя обясни, че следи стриктно финансовото изпълнение на програмата за саниране, защото "ако надвиши и с 1 лев този един милиард аз ще подлежа на разследване от страна на прокуратурата за безстопанственост и за сключване, или позволение да се сключат финансово необезпечени нови договори".

"Ако получим подкрепа в Народното събрание, националната програма за саниране ще продължи и през 2017 г.", категорична бе Павлова. По думите ѝ обаче към момента подкрепа за нея са заявили само депутатите на ГЕРБ и на част от Реформаторския блок.

От страна на представители на Патриотичния фронт и БСП има заявления, че програмата трябва да спре и да не се осигурява нов милиард за нея.

БСП надцаква с по-достъпно саниране

По-късно през деня лидерът на социалистите БСП Корнелия Нинова обвини Павлова в лъжа, че БСП били против програмата за саниране и нямало да подкрепят продължаването ѝ.

"Ние не сме против санирането, г-жа Павлова лъже... Ако след изборите бъдем избрани, бихме продължили тази програма, може би правейки я по-прозрачна, по-достъпна и по-различна като процедура, но като философия я подкрепяме", каза Корнелия Нинова.

Последва брифинг на ГЕРБ в парламента. Делян Добрев обяви, че БСП се готвят да централизират програмата за енергийна ефективност и по този начин тя няма да може да работи.

"Програмата е в полза и за малкия и среден бизнес. Освен социална, е и икономическа. Надявам се и ще настояваме, независимо кой е на власт, за приемственост на тази програма, да продължи да съществува и да работи, както и всяка година да се отделят по 1 млрд. лв. за нея, за да може всички сгради в България да бъдат обновени", каза Лиляна Павлова вечерта във вторник.

Спираме временно програмата, за да разберем дали получава същата подкрепа, както досега и дали може по нея да се поемат допълнителни ангажименти, каза финансовият министър в оставка Владислав Горанов. По думите на Павлова до момента програмата е достигнала до половин милион българи, които са разбрали ползите и че никой няма да им вземе апартаментите.

"Мога да уверя следващите правителства, че програмата е финансово обезпечена до размера ѝ, който е одобрен от парламента. Тя няма да тежи по никакъв начин на следващия бюджет и няма да останат непокрити ангажименти по тази програма", заяви Горанов, без да представи числа.  

По думите му "отговорното поведение и на финансовия министър, на цялото правителството и на колегата Павлова беше тази от вчера - стигнали сме лимита на програмата, тъй като тя няма да бъде подкрепена занапред, нямаме никакво право да ангажираме обществен ресурс с нея".

"Едно бъдещо мнозинство може да разшири програмата в дизайна, който сме я предложили или друго мнозинство да я подкрепи. Икономическите и социалните ползи от нея са безспорни", каза още Владислав Горанов.

Никой от правителството обаче така и не представи данни колко пари до момента са платени за санирането и колко предстоят да бъдат платени до края на годината. Има ли преведени вече средства на ББР или тепърва предстои голямото плащане.

Строителите в защита на програмата

Камарата на строителите се обяви, че твърдо стои за програмата за саниране и настоява тя да продължи и през следващата финансова година.

Почетният председател на камарата Светослав Глосов изрази надежда следващото правителство също да продължи програмата, защото на нея до голяма степен е разчитал строителният бизнес през тази година. Той отбеляза, че програмата е предимно за малки и средни строителни фирми.

От 4500 фирми, вписани в професионалния строителен регистър, между 60 и 80 на сто са малки и средни дружества, като поне половината от тези фирми работят по програмата за саниране, отчете Глосов.