Адв. Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация"

Новият Наказателен кодекс въвежда незапомнена цензура в България

Александър Кашъмов

Проектът за нов Наказателен кодекс въвежда незапомнена цензура в България, коментира във вторник пред бТВ адв. Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация". Той визира член 146, ал. 1 от проекта, който гласи, че "който противозаконно фотографира, филмира, записва или подлага на друго подобно действие другиго без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, се наказва с лишаване от свобода до една година, с пробация или с глоба."

Според него тези разпоредби са изцяло в услуга на властимащите и са насочени срещу основни права на гражданите.

Той допълни, че тези разпоредби заплашват свободата на словото и свободата на изразяване изобщо. Кашъмов обясни, че правото на всеки да събира, търси, получава и разпространява информация, е предвидено в Европейската конвенция по правата на човека и българската конституция, която забранява цензурата.

"Това е една цензура, каквато не е била въвеждана никога досега в България. Ако направим сравнение с НК от 1951 г., в който има наказание "смърт" за събиране на информация, представляваща държавна тайна, с цел да бъде издадена, дори в онзи НК няма такъв текст, който да предвижда при снимане на някого да може да влезеш в затвора", допълни адвокат Кашъмов.

Правозащитникът каза, че никъде в нормалния свят няма наказателна отговорност за такива действия.

"Разбира се, има определени случаи, в които един човек има право да не бъде сниман. Той обаче може да си заведе съответен иск, да си иска обезщетение, ако е сниман, но наказателна отговорност за такова нещо няма никъде и това може ясно да се проследи в практиката на Европейския съд по правата на човека. Това е абсолютно безпрецедентно, не знам дори дали в Централна Азия има подобно законодателство", допълни Кашъмов.

Според него въвеждането на подобно законодателство освен ограничаване на граждански права ще обслужва директно политиците и особено онази част от тях, която най-често прибягва до съдене на журналисти за клевета и обида.

Кашъмов уточни, че защитата на личната сфера също е основно право, защитено и в конституцията, но когато става дума за публични фигури, тази сфера е по-ограничена.

"Трагичната история на последните 10-15 г. показва, че политиците са тези, които опитват да защитават своето лично пространство. Именно те са тези, които водят дела за обида и клевета срещу журналисти", каза Кашъмов и припомни, че лидерът на "Атака" Волен Сидеров най-често води такива дела, и допусна, че тъкмо той и такива като него ще се възползват от подобно законодателство.

Лидерът на "Атака" стана обект на скандал със снимките му от плажове и екзотични дестинации. Ако НК бъде приет в този му вид, прокуратурата ще получи възможност да търси наказателна отговорност от автора на въпросните снимки.

Кашъмов допусна, че последните предложения не са изолиран случай. Той каза, че промените предвиждат завишена отговорност за разгласяване на държавна тайна, на служебна тайна, на т. нар. защитена информация, която за пръв път се явява.

"По-скандалното е, че всяка информация, която попада в ограниченията по Закона за достъп до обществена информация и разгласяването ѝ, оттук нататък се превръща в престъпно деяние. Това означава, че държавни служители няма да изнасят информация, която разкрива нередности, журналисти няма да могат да публикуват такава информация. Това е абсолютно скандално сваляне на нивото на защита на обществения дебат и на основните права в България. Всичко това ще има като обществена последица едно невероятно задушаване на обществения дебат и невъзможността да се разкриват нередности, корупция и да се вадят на показ мръсните ризи", обясни адвокат Кашъмов.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?