Новият НК може да вкара в затвора човек и за минимални количества наркотици

Текстовете в проекта за нов Наказателен кодекс, който Министерският съвет одобри, предвиждат наказание за хора, употребяващи наркотици, като за рецидивисти, предупредиха неправителствени организации, които се занимават с наркозависимостите.

Ако промените влязат, с тях ще отпадне институтът за "маловажния случай", при който наказанието за притежание на наркотично вещество се налага глоба до 1000 лв. Така ще остане само текстът по сегашния член 354 (а) от НК, според който човек може да бъде осъден на лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години и глоба от 2 до 10 хил. лв.

Юристи посочват, че отпадането на фактора маловажност в новия Наказателен кодекс влияе пряко и при приложението на института на "опасния рецидив". Според чл. 43, ал. 3, т. 1 от проекта, маловажните случаи не се взимат предвид, когато става въпрос за такъв рецидив.

"Това, което мен ме плаши като юрист, е, че в мотивите никъде не пише защо е махната маловажността. Може да става въпрос за недоглеждане, а може и да е държавна политика. С новия НК най-леката присъда ще е условна, за най-малкото количество наркотик трябва да се ангажира съдебен състав, а това са разходи, разходи, разходи", каза Калин Ангелов от движение "Промена".

Неправителствените организации припомниха, че в този си вид Наказателният кодекс би влязъл в разрез с ключови документи на Евросъюза.

Планът за действие по наркотиците на ЕС 2013-2016 година, например, предписва "страните членки да предоставят там, където е подходящо и в съответствие с техните законови рамки, алтернативи на принудителните санкции (обучение, лечение, рехабилитация, последваща грижа и социална реинтеграция) за извършителите на престъпления, които употребяват наркотици".

В Стратегията по наркотиците на ЕС 2013-2020 пък е записано, че ЕС ще насърчава "пренасочване при арест и подходящи алтернативи на принудителните санкции за извършителите на престъпления, които употребяват наркотици."

В поне 19 европейски държави изборът на лечение съществува като алтернатива на затвора, каза Анна Любенова от фондация "Инициатива за здраве" и допълни, че преди време Националният съвет по наркотичните вещества е изпратил писмо до правосъдното министерство да предвиди това в новия проект за Наказателен кодекс.

Психиатърът Георги Василев припомни, че такива драконовски мерки срещу крайните потребители на дрога се предвиждаха преди 10 години. "Тогава наблюдавахме задръстване на съдебната система с множество малки дела, млади хора отиваха в затвора за минимални количества наркотик, увеличи се скритата употреба и нараснаха случаите на ХИВ/СПИН", коментира той и призова за съчетаване на наказанията с лечение и профилактика на зависимостите.

"По отношение на историята на Европа се връщаме 50 години назад. Алтернативата на наказанието е лечение/рехабилитация и ресоциализация", каза Елена Николова от Асоциация "Солидарност" и предупреди, че новият НК създава опасност хронично заболяване като зависимостта да се превърне в престъпление.

Рада Наследникова от Център "Проект Пеперуда София" определи предложените текстове като популистки начин да се даде на хората фалшивото усещане, че се създава едно по-сигурно общество. Тя посочи, че след като излязат от затвора, лежалите за зависимост много по-малко вероятно е да си намерят работа, да създадат семейство, да плащат данъци. "Затворът по-скоро продуцира зависими, отколкото да ги спасява", допълни тя.

Според статистиката хората у нас, употребявали наркотично вещество поне веднъж, са 570 хил. души, като много от тях са ученици и младежи.