Новият план: Чакаме от ЕС над 1.5 млрд. лв. за ВЕИ, геотермална централа, водород и слънчеви покриви

Новият план: Чакаме от ЕС над 1.5 млрд. лв. за ВЕИ, геотермална централа, водород и слънчеви покриви

Над 1.5 млрд. лв. безвъзмездни европейски средства за нисковъглеродна енергетика са предвидени в ревизирания план за възстановяване и устойчивост. В него е заделено сериозно финансиране за нови възобновяеми електроцентрали с батерии за съхранение на произведения ток, каквото в плана на ГЕРБ липсваше. Включен е изцяло нов проект за изграждане на геотермална електроцентрала в Северна България.

Седем пъти са увеличени парите за слънчеви покриви на домакинствата, с една трета повече са и средствата за пилотни проекти за производство на зелен водород. Значително обаче е намалена търсената за държавния газов оператор "Булгартрансгаз" евросубсидия за изграждането на водородопровод до комплекса "Марица Изток", където се планира строеж на парогазови мощности на мястото на въглищните, които от 2030 г. трябва да заработят на водород.

Лъвският пай от 448.8 млн. евро или около 897 млн. лв. е за минимум 1.7 гигавата нови възобновяеми енергийни източници с батерии за съхранение на ток. Частните инвеститори обаче ще трябва да осигурят собствени 1.8 млрд. лв. за реализацията на проектите. 167.7 млн. евро или около 337 млн. лв. ще получи "Булгартрансгаз" за водородопровод, който обаче ще е по-къс от първоначално предвиждания. Газовият оператор ще участва с над 33 млн. лв. свои средства. 68.5 млн. лв. са предвидени за предприятия, които искат да разработват производства на зелен водород. Преди заложената сума беше 40 млн. лв. Одобрените фирми ще получат като субсидия между 45 и 65% от необходимите им средства за разработването на пилотните проекти, останалите трябва да осигурят сами.

Най-съществена е промяната на проекта за финансиране на слънчеви покриви и термопомпи в домакинствата. В сегашния вариант са заложени 140 млн. лв., докато в този на ГЕРБ бяха едва 20 млн. лв. Така повече жилища ще могат да получат повече пари от предвидените в предишния проект. Съвсем нов е проектът за проучване на геотермалния капацитет в четири села в Северна България и изграждането на централа за производство на ток от горещата вода или от гейзери. За това са предвидени 92.6 млн. лв., изцяло безвъзмездно финансиране, което ще получат Техническият университет в София и Агенцията на устойчиво енергийно развитие.

Шест търга за ВЕИ на всеки шест месеца

Още в началото на 2022 г. се планира да се обяви първият от общо шест търга за изграждане на нови ВЕИ-проекти независимо къде и каква е технологията. Такива ще има на всеки шест месеца. На всеки от тях ще се търсят проекти за поне 285 мегавата капацитет ВЕИ. За да се избегне участието само на големи проекти 25% от бюджета на всеки търг или около 70 МВ ще са отделени за малки ВЕИ проекти (под 5 МВ). Всеки кандидат обаче трябва да предвиди и строеж на съоръжение за съхранение с капацитет за продължителност от поне 4 часа и мощност поне 25% от общия инсталиран капацитет на ВЕИ съоръжението.

Офертите на инвеститорите ще бъдат класирани, като се започне от най-ниската безвъзмездна помощ за искан мегаватчас.

Безвъзмездното финансиране ще е 33 на сто от стойността на проектите или общо около 897 млн. лв., останалите 1.8 млрд. лв. инвеститорите трябва да намерят сами.

Първа геотермална централа у нас

Служебното правителство си поставя за цел нещо, за което се говори от години, но нито една управлявала партия не е разпознала като приоритет – проучването на геотермалния капацитет на страната и построяването на първата такава мощност.

Четири села в Северна България - Дългоделци и Септемврийци от монтанските общини Якимово и Вълчедръм, Софрониево във врачанската община Мизия и ловешкото село Умаревци, са посочени като места, за които има данни, че разполагат с геотермален потенциал на дълбочина 4500 - 4800 м.

В тях ще се извършат проучвателни сондажи от Техническия университет в София и Агенцията за устойчиво енергийно развитие. За проучванията и проектирането на подобна мощност са предвидени 10 на сто от общите разходи за проекта, които са 92.6 млн. лв. Бъдещата геотермална централа ще е с мощност от 5 МВ за производство на електроенергия и 30 МВ за топлинна енергия. Средните инвестиционни разходи за такава мощност (дублетна с бинарни технологии) са 5 хил. евро за киловат, според проучване на Международната агенция за възобновяема енергия, цитирано в документите за проекта.

С част от парите ще се изгради и специализирана лаборатория в Техническия университет – София за изследвания и обучение на тема комбинирани системи за геотермална енергия, за да се създадат специалисти.

"Анализът на потенциала за развитие на геотермална енергия на територията на цялата страна ще даде възможност за намиране на решения на съществуващите проблеми, като преодоляване на лошото техническо състояние на повечето от 12-те топлофикационни компании в страната. Развитието на тази технология ще помогне за преодоляване на проблемите, свързани с енергийната бедност и замърсяването на въздуха поради изгарянето на твърди горива, и ще улесни търсенето и прилагането на решения за икономическа диверсификация на местно ниво според геотермалния потенциал в страната", пише още в проекта.

Повече пари за зелен водород

В преработения план за възстановяване и устойчивост е засилен фокусът върху "зеления" водород като бъдещо гориво, които ще замени въглищата.

Общо безвъзмездни 68.5 млн. лв. са предвидени за проекти за производство на зелен водород. Инвестиционната помощ ще е за нови електролизьори, произвеждащи водород от възобновяема енергия и нови инсталации за производство на биогаз.

Интензитетът на помощта ще варира от 45% до 65% в зависимост от вида на предприятието (микро, малко, средно или голямо), но няма да превишава 15 млн. лв. за предприятие. За разходите за консултантски услуги от инженерно-технически характер ще се прилагат правилата за помощ "de minimis".

Според плана вече би трябвало да се провеждат консултации със заинтересованите предприятия за приложимите технологии за производство на зелен водород и биогаз. Намеренията са в началото на 2022 г. да са разработени условията за кандисване за подкрепа по проекта. Крайната цел е през 2026 г. България да разполага с 55 МВ мощности за производство на 7800 тона зелен водород.

Преработен е проектът на "Булгартрансгаз" за строеж на тръбопровод за пренос на природен газ, биогаз и водород до комплекса "Марица Изток", за да захранва миналите на нисковъглеродни горива електроцентрали.

Преди се планираше тръбопроводът да е 175 км, сега е скъсен на 125 км. От ГЕРБ предвиждаха общата стойност да е близо 244 млн. евро, от които "Булгартрансгаз" да осигури 73.735 млн. евро от собствени средства или заеми. Сега общата цена е над 185.4 млн. евро, от които над 168.7 млн. евро или над 337 млн. лв. да са от Механизма за възстановяване и устойчивост. Останалите близо 16.7 млн. евро или над 33млн. лв (9% от планираните средства) ще даде газовият оператор.

Предвижда се инфраструктурата да се свърже със съществуващата газова мрежа и с интерконектора с Гърция. Освен електроцентралите водородопроводът ще може да захранва и други потребители като по-малки промишлени и административни обекти и домакинствата.

Намеренията са най-късно в средата на 2022 г. да започне провеждането на обществени поръчки за изграждането на съоръжението и ваденето на разрешително за строеж. Най-късно юли 2025 г. се предвижда въвеждането в експлоатация на тръбопровода, за когато е планирано да заработят новите 1000 МВ парогазови мощности на мястото на въглищните в държавната ТЕЦ.

Между 6 и над 10 хил. лв. за слънчев покрив

Сериозен интерес се очаква да има от страна на гражданите към проекта за безвъзмездно финансиране на слънчеви покриви в частните жилища. За целта са заложени 140 млн. лв., които ще покриват 60 на сто от стойността на системата, а за енергийно бедните субсидирането ще е 100 процента.

За закупуването на слънчеви системи за битово горещо водоснабдяване ще се дават най-много до 1176.50 лв., а за домакинство, получаващо енергийни помощи – до 1960.83 лв.

За изграждане на фотоволтаични системи до 4 kW с акумулатори (с допълване на енергия от мрежата) ще се дават също до 60% от стойността на системата, но не повече от 6260.50 лв., а за домакинство с енергийни помощи – 100% или до 10 434.17 лв.

В случай на техническа невъзможност за използване на акумулатори във фотоволтаични системи до 4 kW субсидията ще е до 5301.50 лв., а за енергийно бедни – до 8 835.83 лв.

Инсталираните машини и съоръжения трябва да бъдат нови – за втора ръка няма да се плаща, а едно домакинство може да кандидатства само за една от двете мерки. Пари ще се дават само на домакинства, които не са свързани към топлопреносна или газопреносна мрежа.

Очакванията са от помощта да се възползват 60 580 домакинства, от които 15 145 получаващи енергийни помощи. Това е над пет пъти повече обхванати частни домове спрямо предвиденото от ГЕРБ в предишния план за възстановяване и устойчивост.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Как оценявате кандидата на ИТН за премиер?