Италианецът Марио Драги започна кариерата си като шеф на Европейската централна банка (ЕЦБ) с изненадващо понижение на основния лихвен процент в еврозоната от 1.5% на 1.25%, съобщават агенциите в четвъртък.
За разлика от предшественика си Жан-Клод Трише, който се въздържаше да предприема подобни мерки от страх да не доведе до инфлация в еврозоната, Драги незабавно намали лихвения диференциал между Европа и другите развити икономики в света.
Първата реакция на валутния пазар бе леко понижение на единната валута до 1.3727 долара, в момент на изразен ръст на фондовите пазари и проявен апетит към риск.
Втората реакция беше възходящо движение като инвеститорите очевидно оценяват този ход като благоприятен за дългосрочната стабилност на валутата и развитието на европейската икономика.
Действително, инфлацията в еврозоната в момента е 3%, тоест по-висока от целевата според ЕЦБ, но Старият континент може би се е запътил към рецесия, което освен многобройните си тежки последици ще отслаби и инфлационния натиск.
Това бе потвърдено и от изявлението на Драги веднага след решението за понижаването на основния лихвен процент. "Съществува голяма вероятност от понижаване на прогнозите за БВП на страните от еврозоната", каза новият президент на ЕЦБ на първата си пресконференция.
"Запазващото се напрежение на финансовите пазари вероятно ще отслаби растежа на икономиките от еврозоната през второто полугодие на 2011 г. и след това", каза Драги, цитиран от агенция "Блумбърг".
Той отбеляза, че икономическите прогнози остават неясни и изложени на риск от понижаване. Някои от новите рискове са се материализирали през последните дни, добави Драги.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
"Изненадващо"?! Това е, след като ЕЦБ почна да отнася сериозни критики не само от специалистите, а дори (вече) и на ежедневниците се изясни, че работата там е сбъркана... Какво може да се очаква от една институция, бъкана от абсолютно некомпетентни връзкари-комплексари?!...
πочна се , еврото ще се срине ... хахаха
Драги Марио, само Вие сте в състояние да спасите еврото.
от Мартин Улф - Financial Times
Драги Марио, моите поздравления и моите съболезнования! Казвам това, защото от следващата седмица Вие ще поемете един от най-важните постове на една от най-важните централни банки в света, като същевременно ще трябва и да понесете една изключително тежка отговорност. Единствено ЦЕБ (Централната европейска банка) притежава силата да изгаси пожара, който се разгаря в еврозоната.
Вие ще трябва да изберете между …
два пътя: ортодоксалният, който води към фалит или неортодоксалният, който би трябвало да доведе до успех.
Еврозоната трябва да изравни балансите с една поредица от сложни битки, провеждани в дългосрочен период, но държавите-членки няма да имат възможността да изпълнят необходимите мерки и да извършат необходимите реформи ако не успеят да оцелеят. Сред най-спешните действия са: да се направи така, че Гърция да поеме по пътя на устойчовото развитие; да се избегне колабса на пазара на държавни ценни книжа, емитирани от множество от големите държави; да се избегне колабса на банките. Като последните две са приоритетни.
Човекът, който най-точно определи ролята на ЦЕБ е икономистът Пол Де Грьо (Paul De Grauwe) от Университета Льовен. Защо - пита Де Грьо - лихвите по държавните ценни книжа на големите държави в еврозоната са по-високи от тези на Обединеното кралство, независимо че състоянието на публичните финанси на Албиона не са в никакъв случай “по-розови”? В Испания публичният дефицит и държавният дълг са по-ниски отколкото във Великобритания, а в Италия съотношението дълг/БВП е по-високо, но пък дефицитът е много по нисък, както е междувпрочем и във Франция, където дефицитът е по-нисък, независимо че дългът е малко по-висок.
Разбира се изненадващо е, че пазарите демонстрират по-малко скпетицизъм към платежоспособността на английското правителство, отколкото към другите държави. И това не е защото англофилите са съставили един брилянтен комплот, чрез който да унищожат еврото (те не са толкова гениални). За да обобщим в най-груби рамки казаното от професор Де Грьо – проблемът е ЦЕБ. Брилянтно!
Важно е да си зададем въпроса кое е това, което определя цената на държавния дълг? Правителствата не предлагат никакви обезпечени гаранции и в този смисъл правата, произтичащи от данъците представляват една илюзорна сигурност.
Да вземем за пример Италия: вътрешният дълг е равен на 120 % от БВП като средния срок на падежиране на дълговите книжа е седем години, а дефицитът на бюджета на годишна основа е равен на 4 % от БВП. Следователно, правителството в Рим трябва ежегодно да предоставя на пазарите една пета от своя БВП. Това го знае всеки кредитор. Да предположим, че кредиторите се притеснят, че италианското правителство не може да си осигури една толкова висока сума. Може ли Италия да оцелее, ако ореже публичните си разходи? Не! Ако държавата се опита да погаси задълженията си по този начин, би тя трябвало да ореже публичните си разходи с много повече от една пета от БВП и то от “днес за вчера”, защото би било достатъчно само изказването на едно такова намерение, за да бъде страната тласната в дълбока депресия. Няма нормален кредитор “с акъла си”, който може да си представи, че една държава би могла да рефинансира дълга си по този начин в такава ситуация.
Пазарите на държавни ценни книжа се поддържат взаимно: възможността за кредитиране на държавите зависи от възприятието, което и другите са готови да направят за днес, както и за в бъдеще. Тези пазари са изложени на панически кризи, които се самозахранват и затова имат нужда от купувач от последна инстанция на доверие – Централната банка. Обединетото кралство притежава такава централна банка. За сметка на това държавите-членки, които са под юрисдикцията на ЦЕБ не притежават такава. На практика задлъжняват в чужда валута.
Разбира се, държавите-членки могат да намалят рисковете. Могат да намалят дефицита и задълженията си, въпреки че всъщност в началото на кризата в Испания например стойностите и на двата показателя бяха по-ниски отколкото в Германия. Могат да емитират държавни ценни книжа с по-дългосрочен падеж: през 19-ти век голямата част от държавния дълг на Обединеното кралство е бил съставен от Perpetual Bond (така наречените вечни облигации, които предоставят на абоната само плащането на лихви, а не на възвръщаемост на капитала - бел. на пр.). Възможно е да обещаят строги мерки за балансиране на публичните задължения, въпреки че ефективната полза зависи от очаквания резултат: едно обещание за безкрайно строги икономии рядко води след себе си до сериозно доверие.
Всяко усилие на ЦЕБ да се превърне в този кредитодател от последна инстанция, от който държавите-членки имат нужда, ще предизвика незабавна канонада от протести. Ще има мнения, че ЦЕБ би могла реализира загуби, че рискуваме да засилим моралният риск и да отвържем инфлацията.
Отговорът на първата от трите тези е: И какво от това? Функцията на една централна банка е да поддържа стабилна икономиката на една държава, а не да печели пари. Всъщност много по-вероятно е да загуби пари вследствие от колебливи намеси, отколкото от решителни и ефикасни такива. Що се отнася до второто възражение, необходимо е да притежаваме едно ясно и цялостно разбиране на правилата, които управляват политикономиката и политиката на разходите, както и да определим възможно ли е да се установи достатъчно надеждно дали една държава наистина е в състояние да възстанови дълга си: Италия и Испания със сигурност са такива, които могат. За третото възражение считам, че няма нито една основателна причина да се очаква един неконтролируем инфлационен процес като следствие от действията на Централната банка. Както Вие много добре знаете разширяването на монетарната основа не предопределя автоматично разширяване и на комплексното предлагане на пари. Напротив, в процеса на кризата, която изживяваме в момента, паричната основа и паричното предлагане следваха различен път във всички големи икономики. Това представлява финансовата криза.
Нека предположим, че ЦЕБ успее да стабилизира по този начин пазара на държавни ценни книжа – това автоматично би стабилизирало също така банките, защото страхът от дефолт на държавите е този, който повишава притесненията за платежоспособността на банковата система. Необходимият капитал, за да бъде защитена европейската банкова система на големите държави в широк мащаб, естествено не съществува. Изключително смешна е презумцията, че независимите държави-членки биха могли да предоставят ефективни гаранции срещу хипотезата, при която се стигне до една евентуална тяхна неплатежоспособност. Но имайки предвид, че не съществува нито една основателна причина, поради която да считаме, че една добре управлявана еврозона би трябвало да върви към фалит от този вид, то отговорът е, че е необходимо да спрем причините и то - при източника.
Подлогът в горното изречение не е избран случайно - една добре управлявана еврозона е една еврозона, която благоприятства растежа и насърчава балансирането на държавните баланси. И тук също ЦЕБ трябва да играе основна роля.
Еврозоната в своята комплексност не пострада от поразителните спекулативни балони с последващи финансови кризи – тези балони бяха ограничени само в някои държави от периферията й. Нищо не оправдаваше едно възникване на тежка рецесия с последващо забавяне на растежа. Но ЦЕБ прие, че номиналния БВП и паричното предлагане (теоретично “вторият стълб” на нейната политика) трябва да останат безучастни. През второто тримесечие на 2011 г. номиналната стойност на БВП в еврозоната се беше повишила с едва 1,4 %, сравнено с номиналната стойност от преди три години. Паричното предлагане в широкия смисъл на това понятие беше нараснало на годишна основа с малко повече от 2% в рамките на 36 месеца до края на август същата година. От своя страна инфлацията – единственият значим показател в ситуация, в която цените на суровините са изключително нестабилни, е нарастнала с 1,4 % на годишна база през последните 36 месеца, считано до края на септември. За всеки, който има разум в главата си, това е един ясен сигнал, че политиката на ЦЕБ е била твърде “рестриктивна” до този момент. В този смисъл, ако Еврозоната иска да си върне надеждата за стабилизиране посредством растеж, всичко това трябва да се промени и то незабавно.
В противен случай Еврозоната рискува една вълна от банкови кризи и от кризи на публичните финанси. Европейският фонд за финансова стабилност не е в състояние да въздейства; да въздейства може само ЦЕБ. Това е единствената общностна институция на цялата Еврозона и тъй като е такава, то тя има задължение да го направи. От друга страна има и възможността да го направи. Съжалявам, че трябва да ти го кажа Марио, но Вие трябва да направите избор между това да задоволите интересите на ястребите на монетаризма или това да спасите Еврозоната. Изберете втората опция, като обясните защо правите този избор и винаги помнете, че късметът спохожда смелите.