Новият шеф на Газпром трябва да отвори вратите на промишлеността за Путин

Назначаването на приближен на президента на Русия за шеф на газовия гигант Газпром ще засили влиянието на Путин, ако новият шеф успее да си извоюва място в непробиваемия свят на газовите барони, твърдят наблюдатели.

И те, както и политиците смятат, че уволнението на досегашния шеф на Газпром Рем Вяхирев, който в продължение на девет години ръководеше с желязна ръка компанията, осигуряваща една четвърт от газа в света е логично следствие на все по-силното влияние на Путин.

"Ясно беше, че Вяхирев ще трябва да си иде", каза пред Ройтерс Игор Бунин, директор на Центъра за политически технологии. "Газпром произвежда осем процента от руския БВП и монополът върху газа е най-сигурният начин да се контролират регионалните босове. Единственият въпрос беше кога?"

В Кремъл, твърди Бунин, са търсили месеци наред заместник на Вяхирев преди да се спрат на доказалия верността си Алексей Милер, който работил с Путин, докато той бил заместник-кмет на Санкт Петербург в средата на 90-те.

В сряда на заседание на управителния съвет заместник-министърът на енергетиката Милер бе назначен за изпълнителен директор на компанията Газпром, от която държавата притежава 38%.

Лидерът на либералния Съюз на десните сили Борис Немцов заяви, че назначаването на относително неопитния Милер показва, че Кремъл гледа на компанията по-скоро като на политически лост, отколкото като на обикновен бизнес.

"От икономическа гледна точка е страшно това, че назначаването на най-високия пост в такава компания се ръководи от политически причини", цитира Интерфакс думите на Немцов. Самият Борис Немцов, който беше вицепремиер по времето на предишния президент Борис Елцин, се опита да изтика Вяхирев, но сега признава, че вчерашното назначение е постижение за Путин.

"Засега уволнението на Вяхирев е най-важното събитие в руската икономика. По-важно е от смяна на правителството", твърди той. Наблюдателите обаче виждат една значителна слабост на Милер - той не е част от газовото лоби, за което се знае, че е изключително враждебно към аутсайдерите.

"Оттеглянето на Вяхирев не означава автоматично, че президентът е установил контрол върху Газпром", каза Андрей Рябов от фондация Карнеги. "Кръгът на газовите бизнесмени е много затворен и много тесен. Не можеш да влезеш просто така, както в петролната индустрия".

"Въпросът е дали Милер ще стане един от тях или не? Без това каквато и позиция да заема, тя не означава нищо".

Вяхирев заяви недвусмислено в телевизионно интервю, че основните му сътрудници ще запазят постовете си. А Милер трудно ще може да установи контрол без да разрушава създадената от Вяхирев система, смята Рябов.

"Ако се провали, от газовия гигант може да не остане нищо освен офис с телефони и факсове, а газът ще тече някъде другаде".

Бунин отрича тези опасения, заявявайки, че Милер трябва първо да заеме мястото си на върха преди да започне да уволнява привържениците на Вяхирев, с което да даде възможност за дългоочакваната прозрачност на компанията.

Според него Путин, който има големи шансове да бъде преизбран на президентските избори през 2004 г., няма да натовари новоназначения шеф на Газпром с осъществяването на драматични промени. "От психологическа гледна точка Путин действа като човек, който има цялото време на света", казва той.

Алексей Милер е на 39 г., икономист, родом от Санкт Петербург, както и Путин. Няколко години е работил в кметството на Санкт Петербург по времето на реформатора Анатолий Собчак, под ръководството на Путин, който ръководел комитета за международни връзки в кметството. Повечето от либералите в сегашното правителство са работили навремето в Санкт Петербург с Путин. Милер е завършил Института по финанси и икономика в Санкт Петербург. От 1984 до 1990 г. е работил в бюро за проучвания, специализирано в изграждането на изследователски центрове. През 1990 г. започва работа в кметството на Санкт Петербург и от 1991 г. е в комитета за международни връзки, ръководен тогава от Владимир Путин. Там той отговаря за чуждестранните инвестиции във втория по големина руски град. От 1996 до 1999 г. ръководи отдела, отговарящ за развитието на инвестициите в морското пристанище на Санкт Петербург. През 1999-2000 г. управлява фирма, която стопанисва петролопроводите в северозападната част на Русия. През 2000 г., когато Путин замени Елцин начело на страната, той бе назначен в правителството като заместник-министър на енергетиката и се занимаваше с икономическите връзки с чужбина. Женен е, има един син.