Новият шеф на НЗОК обмисля да върне пазарното финансиране на болниците

Новият модел за финансиране на болниците, обмислян от директора на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Пламен Цеков, на практика би върнал стария принцип – на лечебните заведения да се плаща за извършената от тях дейност, а не да имат твърди бюджети.

“Моята идея е да променим методиката така, че до голяма степен тя да не зависи от хората в НЗОК - един ограничен кръг от хора, да казват кой колко пари ще получи. Парите на болниците трябва да зависят от пазара, от пациента - той да определи неговите пари къде да отидат, в коя болница. Разбира се, в момента все още съвсем грубо конструирана е моята идея, надявам се до месец и половина тя да има вече окончателен вид, като концепция“, заяви Цеков в петък пред БНТ.

“Аз смятам, че тези болници, които наистина работят и доказват това през годините, няма защо да се страхуват и биха приели такава идея“, посочи той.

От лятото на 2010 година насам болниците са с твърди бюджети и когато ги надвишат, НЗОК им превежда средства по изключение. Преди това касата плащаше на болниците всяка реално извършена от тях дейност срещу съответния контрол. Този модел, известен още като “парите следват пациента“, бе премахнат с цел икономии, а болниците преминаха на бюджетно финансиране, което постоянно поражда въпроси защо на определени болници се отпускат дадени суми и доколко обективни са критериите, по които става това.

Директори на болници реагираха остро срещу премахването на пазарния модел за финансиране и определиха въвеждането на твърди бюджети като връщане на соцмодела “Семашко“.

Сега новият директор на НЗОК, който преди да стане депутат от ГЕРБ бе директор на болницата в Лом, очевидно обмисля връщане на стария модел на финансиране на лечебните заведения, при който се плаща според извършената от тях дейност срещу съответния контрол.

Цеков коментира, че причините за дълговете на болниците са комплексни и те се дължат както на лош мениджмънт, така и на недофинансираните клинични пътеки. На места имало и лоша преценка за възможностите на лечебното заведение – какво точно може да прави.

Цеков съобщи, че в НЗОК е завършило договарянето за 123 медикамента в онкологията. “Договорени са различни проценти намаление от 5% до 80%. Поради търговска тайна не можем да съобщим продуктите, които са получили намаление“, заяви той.

По думите му стимулът на фармацевтичните фирми да предлагат по-ниски цени е конкуренцията. “Защото там, където имахме продукти сами в група, постигнахме много ниски резултати, а там, където имахме конкурентни продукти, се постигнаха добри отстъпки“, обясни той.

Цеков похвали работата на лекарствената дирекция в НЗОК за добрата процедура по договаряне и персонално шефката ѝ Калина Пенчева, която обаче бе уволнена от него преди дни. Цеков обясни, че смяната на Пенчева не е заради лоша работа или скандала с поскъпването на някои лекарства, а защото иска да подбере свой екип. Освен Пенчева, Цеков сменя още шефа на дирекция медицински дейности, шефа на общата администрация и главния секретар на институцията.

Цеков каза, че на този етап няма как НЗОК да поеме в по-голяма степен стойността на лекарствата, така че пациентите да плащат по-малко, както е в останалите европейски страни. В ЕС съотношението между публични и частни разходи за лекарства е 80:20, докато в България 40:60. Цеков коментира, че за да плаща НЗОК повече за лекарства, трябва да се увеличи или БВП, така че да има повече приходи от здравни вноски, или да се вдигне ставката на осигуровката. Засега обаче увеличение на вноските не се планира.

Цеков посочи още, че по последни данни около 20 % от българите нямат здравни осигуровки. Става въпрос за около 1.2 млн. души, които обаче са избрали личен лекар. Има още около 700 хиляди трайно неосигурени, но вероятно те живеят в чужбина.

Според Цеков най-ефективни срещу неплащането на осигуровки са финансовите санкции. По-твърдите мерки обаче срещали съпротива. Той възнамерява да заложи на разяснителна кампания за ползите от здравното осигуряване.