Новият шеф на ООН ще се избира тайно, въпреки телевизионния дебат на кандидатите

Десет от 12-те кандидати за поста генерален секретар на ООН участваха във вторник вечерта в първите в историята на организацията телевизионни дебати на живо. Опитът да се внесе небивала досега прозрачност в надпреварата за поста обаче няма да стигне до Съвета за сигурност на ООН, чиято селекция на кандидатите ще си остане тайна, предаде Ройтерс.

Генералната асамблея на ООН реши да повдигне завесата на секретност над процедурата за избор на генерален секретар и за пръв път от 70 години въведе публични номинации и проведе публични изслушвания на кандидатите.

Дебатът, организиран на 12 юли, се проведе в залата на Общото събрание и бе предаван пряко чрез спътник от телевизия "Ал Джазира". В продължение на два часа и половина претендентите изложиха какви приоритети ще следват, ако бъдат избрани и отговаряха на въпроси за реформирането на ООН, намирането на изход от конфликтите и други актуални проблеми, като ситуацията в Близкия изток, в Южен Судан или климатичните промени.

Дебатите преминаха в два кръга. В първия участваха бившият португалски премиер Антониу Гутериш, външният министър на Аржентина Сусана Малкора и бившите външни министри на Молдова Наталия Герман, на Сърбия Вук Йеремич и на Хърватия Весна Пусич.

След кратко прекъсване на трибуната се качиха генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, бившият премиер на Нова Зеландия Хелън Кларк, която ръководи Програмата за развитие на ООН, черногорският външен министър Игор Лукшич, бившият президент на Словения Данило Тюрк и кандидатката от Коста Рика Кристиана Фигерес, която до 6 юни беше изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени.

В своето встъпително слово Пусич каза, че има намерение да се бори с цинизма, с който, по думите ѝ, са пропити международните отношения и националните политики. Малкора пък каза, че е подходяща за поста на генерален секретар, защото онзи, който заема този пост, трябва да бъде достатъчно смел, за да изпълнява ролята на лидер, но и достатъчно скромен, за да се вслушва в другите и да е готов да сътрудничи.

Гутериш каза, че е необходимо да се води борба с политическия популизъм, ксенофобията, расизма и насилствения екстремизъм, а Еремич напомни, че е подготвил политическа платформа с 53 пункта, която ще помогне на ООН да премине през "епохата на безпрецедентни по мащабите си и дълбочината си трансформации".

За отговор на всеки въпрос кандидатите имаха по една минута. Всички се изказаха за реформа на Съвета за сигурност на ООН и посочиха, че в сегашния му вид той не отговаря на международната действителност.

По темата за Близкия изток Ирина Бокова призова за увеличаване на доверието между палестинците и израелците, а Тюрк подчерта необходимостта за обединяване на усилията за приемане на сирийците, бягащи от войната в родината си. По отношение на Южен Судан Пусич отбеляза, че страните по света не разбират достатъчно добре естеството на народа на Южен Судан, в който преобладават два етноса - динка и нуер. Тя сравни Южен Судан с Ирак и припомни, че е имало хора, които не са знаели, че в Ирак има разделение на шиити и сунити.

В края на дебатите на всички участници беше дадена възможност да произнесат заключителни думи в продължение на 30 секунди. Тогава Бокова каза, че ако бъде избрана за генерален секретар, тя ще положи усилия за установяване на диалога между културите, за търпимост, за мир и за преодоляване на разногласията. Бокова изрази надежда, че ще постигне това благодарение на опита, натрупан в ЮНЕСКО в борбата с екстремизма, защитата на наследството и културата.

Лукшич каза, че първостепенната задача е да се върне оптимизмът в ООН, като за целта обеща взаимодействие с младите хора, развиване на партньорството и увеличаване на координацията между страните.

В дебатите не участваха двама кандидати - външният министър на Словения Мирослав Лайчак и бившият външен министър на Македония Сърджан Керим.

Следващата седмица 15-членният Съвет за сигурност започва неформално тайно гласуване, за да избере кандидат, който да препоръча на Общото събрание на ООН. Резултатите от това гласуване при закрити врата няма да бъдат правени обществено достояние. На членовете на Съвета за сигурност ще се раздадат бюлетини за всеки един кандидат. Те ще имат три възможности - да поощрят избора на даден кандидат, да не го поощряват или да не изразяват мнение. Съветът ще преброи бюлетините и ще информира страните, издигнали кандидати, за резултатите на техните кандидати. Но цялостните резултати от това гласуване няма да бъдат огласявани. Накрая петте страни членки на Съвета за сигурност с право на вето (САЩ, Русия, Франция, Великобритания и Китай) ще трябва да се споразумеят за един кандидат и тук няма изискване към тях да взимат предвид популярността на кандидата в Общото събрание. Съветът се надява, че ще постигне това споразумение до октомври, казват дипломати.

Британският посланик в ООН Матю Райкрофт коментира във вторник, че прозрачната процедура по номиниране и изслушване на кандидатите е показала, че повечето страни членки на ООН искат силен генерален секретар. Този консенсус нямаше да бъде очевиден, ако не бяха направени промените в процедурата, смята той.

Друга новост са нагласите на близо една четвърт от всички 193 държави членки на ООН за ръководител на организацията за пръв път да бъде избрана жена.

Обсъждането на такава възможност и темата за ролята на жените в световната организация бяха силно аплодирани по време на дебатите във вторник.

Към момента половината от кандидатите са жени.