Новият световен ред е обременен от стари грешки

Защитата на Слободан Милошевич пред международния трибунал в Хага бе безцеремонна. "Това е ваш проблем!", отряза той вчера, когато съдията Ричард Мей го запита дали иска да чуе обвинителния акт. За г-н Милошевич това е показен процес, целящ да прикрие собствените престъпления на НАТО срещу сръбския народ.

Процесът в Хага бе провъзгласен за триумф за новия световен ред. Архитектът на ужасяващи посегателства срещу гражданско население бива изправен пред обществен съд. Дори да е само един мафиот с прекалено раздута репутация, ще трябва да понесе отговорност за действията си.

Макар да се отнасям скептично към съвременния западен интервенционизъм в каубойски стил, не мога да оправдая Милошевич. Ако Америка - а това е нейно дело, желае да пази реда в света, предпочитам да го прави с подкупи и съдии, отколкото с бомби и ракети. Проблемът е Милошевич, а съдът е уместната сцена за решаването му.

И все пак, докато гледах представлението на Милошевич, изпитах ужасно съмнение. След като западната политика към Балканите толкова често е водила до обратен резултат, дали този процес няма просто да настрои славянското обществено мнение в полза на обвиняемия, както стана със Саддам Хюсеин след бомбардировките над Ирак? Вместо да остави Милошевич да гние в местен затвор, Западът му даде публична трибуна. Все едно го покани да се присмива с думите "Това си е ваш проблем!" в отговор на формалната професионална учтивост на същите онези, които толкова унижиха страната му. Обвиняват го в ужасни дела, но и той има какво да разкаже за задкулисната западна дипломация и жестоките натовски бомбардировки.

Всъщност, не е важно какво мисли той за съда в Хага. Важното е какво мисли външният свят, особено онази част от него, към която е насочен сигналът от Хага. Руският президент Владимир Путин завчера зададе въпроса дали процесът наистина ще донесе демократичност, стабилност и предвидимост на събитията на Балканите и си отговори: "Съмнявам се".

Международното правосъдие, както и националното, трябва да гради на всеобща легитимност и съгласие. И не защото в противен случай не би било правосъдие, а защото иначе няма да изпълни предназначението си - да послужи за възпиращ пример за назидание.

Съмнявам се, че албанските гангстери, които сега прочистват Косово от сърби и цигани, се смятат дори и далечно застрашени от някакъв трибунал. Причината е, че те знаят, че НАТО е на тяхна страна и безучастно наблюдава какво става. Западът така и не поиска екстрадирането в Хага на хърватския президент Франьо Туджман, макар че антисръбските му "подвизи" в Краина, извършени с американска благословия, са не по-малки престъпления срещу човечеството, отколкото онези, които Милошевич вършеше по същото време в Босна. От гледна точка на НАТО престъпленията срещу сърбите не бяха престъпления.

Всеки гост на Белград /или Москва/ може да свидетелства, че трибуналът в Хага изглежда предубеден в очите именно на хората, у които трябва да вдъхне респект - всички онези, които водят племенни битки за отцепване.

Истината е, че външните сили, които се намесват в полза на едната страна в дадена гражданска война, едва ли могат да претендират за ролята на безпристрастен арбитър . Във всеки случай, ако се изслушва едната страна, трябва да се чуе и другата. Милошевич може да е убиец и негодник, но войските на НАТО не положиха усилия да арестуват палачите Радован Караджич и Радко Младич, които "умиротвориха" Босна на висока цена. Опитите за задържане на хърватски военнопрестъпници са повече от плахи. А колко по-убедителен щеше да бъде този процес, ако беше еднакво безпристрастен и към двете страни.

Както винаги на Балканите, колкото повече стоиш в блатото, толкова по-дълбоко затъваш. Отначало намесата на НАТО имаше най-добри намерения, но с течение на времето изглежда все по-пристрастна. Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън бе гласовит и наивен застъпник на албанския експанзионизъм. Неговите пиленца се излюпват в бившата югославска република Македония, където сега той иска да праща британски войници да "разоръжават" бившите му приятели. Щом нашите войници не можаха да разоръжат босненците, косоварите или ИРА, едва ли ще успеят да го сторят с албанците в северна Македония.

За да намерят своя виновник, американците трябваше да предложат кървави пари на сръбския лидер Зоран Джинджич - пари, които със сигурност накрая ще се озоват в ръцете на мафиотите на Милошевич, които, издокарани в черни костюми, се събират в белградския хотел Мариот. Тези хора добре се облажиха от санкциите. И възнамеряват добре да се облагодетелстват и от "помощта".

Хагският съд се надява да стане опора на траен международен ред. Това е малко вероятно. Американците подкрепят идеята за подобни импровизирани процеси, чиито условия могат да контролират чрез правото на вето в ООН, но отказват да признаят проекта за международен наказателен съд. Те не желаят техните президенти или генерали, пилоти или шпиони да бъдат подлагани на същото отношение като Милошевич. Не искат да ги видят залавяни по международните летища и отвличани, за да бъдат изправени пред международен съд. Не може да става и дума за подобно злепоставяне на Америка.

Именно тази концепция на суверенен имунитет ще бъде защитата на Милошевич.

Нов или не, този световен ред със сигурност ще бъде ред за богатите и силните. Всички сърби, с които съм разговарял, всъщност всички славяни, са убедени, че всеки пилот /британски или американски/, бомбардирал с касетъчни бомби пазара в Ниш през 1999 година, трябва да бъде съден за военно престъпление. Палестинците изпитват същото по отношение на израелския офицер, командвал бейрутската касапница през 1982 година, а сега премиер Ариел Шарон. Аржентинците хранят същите чувства към онези, които наредиха потапянето на крайцера Белграно. Не може да има едно международно правосъдие за победителите, и друго - за победените.

Милошевич вече е история.
Не бомбите на НАТО го свалиха, а собственият му народ, който смело излезе на улицата. Много сърби копнееха Милошевич да бъде съден в собствените им съдилища, за да се пречистят от собственото си минало и да укрепят крехките политически и юридически институции. Западът допусна този процес да протече в Аржентина, Южна Африка и Чили, защо не и в Югославия, която толкова отчаяно се нуждае от укрепване?

Защитниците на процеса в Хага ще се аргументират, гледката Милошевич, изправен между двама пазачи, трябва да накара някои диктатори да треперят.

Но както г-н Путин, аз се съмнявам. Факт е ,че везните на международното правосъдие все още се накланят в зависимост от това, на коя страна си. Америка бомбардира Судан при пълна безнаказаност. Съдът в Хага е толкова пристрастен, че напомня за класически империализъм. Тези старци и старици със смешни тоги едва ли могат да излашат тираните в Ирак, Афганистан, Конго, Либерия, Бирма или Камбоджа. Те от векове са си запушвали ушите за западното правосъдие. Щом дори Америка не желае международен съд, защо те ще го желаят?

Всичко това не прави събитията в Хага незначителни или погрешни. Но ако това е новият световен ред, би трябвало да прилича по-малко на стария.