Новият ВСС: Начало, зад което остана неразбрано минало

Новият Висш съдебен съвет (ВСС) вече е факт. По променена процедура беше възпроизведен старият модел – органът пак включва 25 членове, 22-ма от които се откъсват за пет години от основната си трудова функция, за да станат администратори.

Управлението на съда, все така и независимо от препоръките за гарантиране на справедлив процес и независимост, не е разделено от това на прокуратурата, поради което и отново решенията за професионалната кариера на съдии и председатели на съдилища ще се вземат и с участието на другите две магистратски професии – прокурори и следователи.

Затова предвидената с измененията на Закона за съдебната власт (ЗСВ) публичност на избора на членовете на ВСС от Народното събрание и от съдебната власт създаваше по-скоро риск, отколкото сигурност, защото можеше да се превърне в привидност на демократичен процес. А привидността отклонява вниманието от съществените проблеми и има една единствена задача – да възпрепятства лесното им доказване.

Нито публикуваните концепции, нито данните за имуществения, професионалния и социалния статус на всеки от номинираните за членове на ВСС доведоха до реализиране на целта на закона. Предназначението на новия регламент по Закона за съдебната власт беше на практика кандидатите да придобият публичност – да бъдат обект на фокусиране на обществено внимавие и обсъждане.

Единственият опит да се постигне това беше чрез зададените въпроси от 4 неправителствени организации до номинираните за членове на ВСС от квотата на Народното събрание. Въпросите бяха конкретни – част от тях засягаха факти от биографията на кандидатите, а друга – изискваха оценъчни отговори, които биха позволили да бъде проверена компетентността им. Защото не е достатъчно за членовете на ВСС да имат само базисна грамотност за структурата на съдебната власт или за първостепенните ѝ проблеми.

Резонът да бъдат поставяни тъкмо остро фокусирани въпроси на номинираните от Народното събрание е в това, че ролята на парламентарната квота на ВСС е да не допуска капсулиране на съдебната власт, но в никой случай обаче това да не е за сметка на независимостта. От Народното събрание се изисква да поеме отговорността да излъчи 11 членове на ВСС, които имат способности да внесат друга експертна гледна точка в технологичния процес по администриране на съдебната власт.

Така заложената конституционна концепция на модела на ВСС не е безпроблемна, защото допуска сериозната опасност от политизиране на органа, в случай че народните представители не изходят от ясни принципни позиции. Има и опасност вместо да се решат проблемите на съдебната власт, тя да бъде инфектирана с всички сериозни проблеми на политическата система и с непрозрачния механизъм за взимане на решения. Комисията за демокрация чрез право на Съвета на Европа[1] неколкократно е изразявала опасения, че моделът на българския ВСС крие рискове съдебната система да бъде недопустимо политизирана.

На практика конституирането на ВСС сбъдна всички предварителни притеснения, че формата не е гаранция за генериране на ново съдържание. Процесът по номинирането на членовете на ВСС от Народното събрание остана напълно закрит, като обстоятелствата, при които отделните партии са се спрели на предложените юристи, не бяха съобщени.

Изслушванията преминаха по-скоро ритуално формално, а докладът на Комисията по правни въпроси, която трябваше да обобщи и да представи съществената част от представянето на кандидатите, не съдържаше никакъв анализ на идеите, нито оценка на показаните способности за администриране. В този вид докладът не даде възможност да се разбере дали самите депутати разбират какви са проблемите на съдебната власт и как оценяват предложените решения. Заключенията му се сведоха до констатацията, че нравствените и професионалните качества на номинираните не са били оспорени, т.е. опровергани.

Абсурдно е да се предпоставя, че експертният избор, който изисква проверка на квалифицирани умения, е търпимо да се защитава с липсата на отправени упреци от компроматен тип. В този смисъл и изслушването, и докладът на правната комисия от външна страна не убедиха, че всички номинирани, а впоследствие и всички избрани за членове на ВСС, отговарят на изключителното конституционно изискване – да притежават “високи” професионални и морални качества.

В крайна сметка народните представители избраха 11 от всичките 17 номинирани, които според доклада еднакво отговарят на изискванията за членове на ВСС. С най-много гласове беше избрана депутатката от ГЕРБ Юлияна Колева. В становище № 10 на Консултативния съвет на европейските съдии, посветено на стандартите, при които се изисква да бъдат конструирани и да функционират съдебните съвети, за да е защитен общественият интерес, се препоръчва на държавите-членки на Съвета на Европа да създадат законови гаранции, че активни политици и дори служители в администрацията на другите власти няма да влизат в управлението на съдебната власт.

Несъмнено конструирането на парламентарната квота носи достоверна информация за това каква е действителната воля на политическите сили честно да дефинират проблемите на съдебната власт и да търсят прозрачно тяхното разрешаване в рамките на компетентността си. Фактическото състояние не може да бъде избегнато, но не е основание за размиване на отговорността или пък за бездействие на магистратите.

Излъчването на членовете на ВСС от съдебната, прокурорската и следователската квоти също показа някои съществени процеси за състоянието на трите магистратските професии. На общото делегатско събрание на съдиите бяха гласувани изборни правила. Доколкото ЗСВ не съдържа регламент, изработването на изборна процедура се налагаше, за да се гарантира легитимната убедителност на резултатите от гласуването. Съдиите на принципа на самоуправлението, без административна инициатива или намеса, предложиха правила, които бяха приети. Разбира се, тази дейност поради своето първопроходство погълна време и се отрази на продължителността на събранието (близо 24-часова), но утвърждаването на демократичните процедури изисква и промяна на манталитета, и технологичен процес.

Новините от събранието на съдиите са, че то не беше формално и въпреки заложените в ЗСВ проблеми, които разколебават мотивацията на привързаните към работата си съдии, имаше достатъчно здрава конкуренция, защото колеги, които от години са ангажирани със съдебната реформа с конкретен принос досега, се включиха в надпреварата.

Прокурорското и следователското събрание протекоха централизирано и до голяма степен предсказуемо експедитивно. Сравнението показва, че за разлика от състава на общото делегатско събрание на съдиите, това на прокурорите беше със силно изразен административен профил – включваше ръководителите на прокуратури и техните заместници без изключение. За свои представители прокурорите избраха и двама заместник-главни прокурори.

В резюме това е картината на началото на новия ВСС, обременено с всички нерешени проблеми от миналото. Ситуацията несъмнено не е лесна – заложените отвън структурни и институционални проблеми на съдебната власт я дестабилизират отвътре. Въпреки че политическите партии създадоха поредните трудности пред самоуправлението на съдебната власт и въпреки състоянието на магистратурата, която нуждаейки се от съществена реформа, очевидно сама по себе си не би могла да е единен мощен реформатор, новият ВСС вече обективно не би могъл да бъде като стария. Преживяните скандали и вътрешни бунтове бяха достатъчно изобличителни в дълбочина, съпротивата на съдиите срещу опита на изпълнителната власт да се меси по дела е факт, повишената обществена чувствителност – също.

[1]Комисията за демокрация чрез право е известна още и като Венецианска комисия – консултативен орган на Съвета на Европа.

*Мирослава Тодорова е председател на Съюза на съдиите в България (ССБ). ССБ е носител на наградата "Човек на годината" на БХК (2011). Анализът е препечатан от сайта на Българския хелзинкски комитет.