Новият закон за Сметната палата отива в Конституционния съд

И новият Закон за Сметната палата, подобно на други промени в закони или нови нормативни актове на управляващите, свързани с важни държавни органи, предизвика в петък остър сблъсък между ГЕРБ и опозиционните БСП и ДПС. Този път обаче от Синята коалиция се обявиха в подкрепа на закона, повечето текстове от който бяха приети на второ четене в петък. Председателят на икономическата комисия Мартин Димитров заяви, че сега Сметната палата реално ще заработи.

От БСП и ДПС обаче възразиха и заявиха, че законът е "скандален, политически зареден и на ръба на конституционно съобразността и абсурда“. Техни представители предупредиха, че най-вероятно той ще бъде изпратен на Конституционния съд.

Според лидера на левицата Сергей Станишев предлаганият законопроект не е за Сметната палата, а "за ликвидирането и унищожаването на независимата палата“. По думите му "управляващите се опитват да овладеят независимите регулиращи органи“.

"Започнахте с БНБ, продължихте с Комисията за финансов надзор, Комисията за регулиране на съобщенията, сега стигнахте и до Сметната палата“, допълни той.

Меглена Плугчиева (БСП) и Четин Казак (ДПС) изразиха мнението, че с промените страната ни може да влезе в сериозни противоречия с европейското законодателство. Казак изрази опасения, че новите функции на одитния орган ще го изправят пред сериозни проблеми с Европейската сметна палата и сметните палати на отделните страни от ЕС.

Мартин Димитров обаче контрира, че с досегашната си структура Сметната палата не може да бъде работещ орган.

Ваня Донева от ГЕРБ го подкрепи с думите, че в установения досега колегиален модел на управление на Сметната палата са били неясни отношения между председателя и членовете на палата. "Смяната на модела ще гарантира независимостта на Сметната палата, тъй като се натоварват с професионална отговорност председателят ѝ и заместниците му“, каза Донева.

Приетите в петък текстове предвиждат Сметната палата освен държавни предприятия вече да одитира търговските дружества с над 50% държавно и общинско участие в капитала, както и юридическите лица, които имат задължения, гарантирани от държавата.

Сметната палата ще бъде ръководена еднолично от председател и двама заместници.

Председателят на палатата ще бъде избиран от Народното събрание. Мандатът му се съкращава от 9 на 6 години. Председателят ще има двама заместници, които ще бъдат със седемгодишен мандат и ще се назначават по негово предложение.

Според Павел Шопов от "Атака“ от избирането на първия председател на Сметната палата досега одитният орган е прикривал нарушенията на управляващите.

Скандален е фактът, че палатата от колегиален се превръща в орган на еднолична власт, контрира го Мая Манолова от левицата.

По думите ѝ органът ще проверява кметовете в годината, в която предстоят местни избори и така тези, които не са от ГЕРБ, ще бъдат "мачкани“. Тя определи като скандално възлагането на контрол на публичните финанси на малки общини на частни лица, регистрирани като одитори.

"Над 60 млн. лева ще бъдат изразходвани за удовлетворяване на лобистки интереси“, изчисли тя. В конституцията е записано, че Сметната палата е колегиален колективен орган, допълни Манолова.