Ново гражданско движение ще работи за реформи в културата

"България се превръща в пустиня на вкуса“

Ново гражданско движение ще работи за реформи в културата

Група съмишленици – известни и утвърдени имена с принос в различните сфери на българската култура – избраха днешния празник, за да обявят създаването на гражданско движение за реформи в културата. Обединява ги убеждението, че такива реформи са наложителни и амбицията да помогнат за разработването на стратегическа визия за ролята на културата, да очертаят спешни стъпки към законодателни инициативи и национална стратегия.

 

Публикуваният едновременно днес във фейсбук профилите на учредителите манифест на новото движение съдържа анализ на нерадостното състояние и негативните тенденции в тази сфера. За всички, които следят културните процеси, се посочва в документа, е ясно, че българската култура е недофинансирана, въпреки реалния принос на културните индустрии към БВП (според международни статистики през последните години – почти винаги около и над 4%, принос, запазен дори в годините на икономическа криза 2008 - 2012). С това е нарушено конституционно право на българските граждани да се ползват от националните и общочовешките културни ценности и да развиват своята култура (Чл. 54. (1) от Конституцията на РБ).

 

Недостатъчно финансиране и пропилян културен капитал

 

Недостатъчното финансиране се отнася както за мизерния процент от бюджета, предназначен за култура (под 0.5% въпреки многократно повторените предизборните обещания на ГЕРБ за 1%), така и за недостатъчните държавни и общински фондове за културни проекти и програми. То се проявява и в почти отсъстващите улеснения и облекчения за бизнеса, които биха могли да стимулират частния сектор да подкрепи проекти в областта на културата.

 

Учредителите на движението обръщат внимание, че в хазартната сфера у нас се въртят повече от 3 милиарда лева годишно и че съществуват успешни международни модели, показващи, как малки отчисления от този оборот и от чудовищните приходи на хазартни босове и олигарси, биха могли да решат много проблеми – не само в областта на културата, но и в спорта, образованието и пр.

 

С псевдопазарни аргументи последователно се пропилява културен капитал, разрушават се традиции, институции и културни мрежи, изграждани от десетилетия – читалища, театрални състави, оркестри, трупи, хорове, фестивали. В отчаяно старомодно състояние е политиката към музеи, библиотеки и галерии, докато иновативни културни събития с международен престиж биват саботирани и на практика унищожавани от неграмотни властници. Българската книга и книгоиздаване не се ползват от онези данъчни облекчения, които са практика в почти всички страни на ЕС. Няма и стратегически политики за превод и промоция на българска литература в чужбина. Критиката и критическата публичност деградират заради унизителното състояние на специализираните медии за литература и култура, които не срещат адекватна подкрепа от страна на държавните институции.

 

В документа се отбелязва, че нарастват злоупотребите с българското културно наследство, движимо и недвижимо. То е далеч от добро консервиране, съхраняване и дигатализация. Самата дума «културно наследство» все повече става синоним на корупционни схеми, на приватизирани национални ценности. Не се правят никакви опити за справяне с проблема за «дисонантното» културно наследство – онова, за което се спори, около което има конфликти.

 

Българската култура постепенно се превръща единствено в повод за печеливши „строителни“ инициативи, които източват пари от ремонти или от терени, от „реставрации“ и съмнителни археологически сензации. Всъщност не се наблюдава истинска културно-туристическа политика: страната е вече осеяна с бутафорни крепости, които почти никой не посещава и които след 10-20 години ще се превърнат в нови, абсурдни руини. Междувременно колекции мухлясват в депата, разпадат се картини и скулптори, гние текстил, фондовете на библиотеките не се обновяват, закриват се читалищни и училищни библиотеки, няма кой да записва и съхранява, да дигитализира и продава българското музикално наследство, дори българските филмови ленти от близкото минало постепенно стават негодни за употреба, се казва в документа.

 

Не са създадени истински условия за подкрепа на културните инициативи на самите български граждани (т.е. липсват политики, насочени към културната енергия, която идва отдолу - от независимата алтернативна сцена, от младежки групи, кръгове по интереси, творчески сдружения, студентски състави и международни културни мрежи, от самостоятелни организации и културни оператори, от идеи на самите граждани на квартално и общинско ниво). Националният фонд „Култура“ разполага със смехотворни средства, държавата няма визия и не подпомага подобни културни инициативи на гражданите: всъщност нито един държавен чиновник не си дава сметка за тяхната ключова важност и за това, че те са самата същност на прословутата „децентрализация“ и „включване“.

 

България се превръща в пустиня на вкуса

 

Основателите на новото движение смятат, че държавата и правителството успешно не забелязват болните културни проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм, лишен от истинска културна памет, той често поражда ксенофобия и антиевропейски настроения. Не съществуват културни политики към европейска солидарност, не съществува и стратегическа протекционистка държавна политика към традициите и наследството на националната култура.

 

Не се полагат планомерни държавни усилия за връзка между културните и образователни политики, докато общото ниво на публиките спада, а културната консумация съзнателно се комерсиализира и то чрез държавни лостове и инструменти. Година след година, десетилетие след десетилетия, това постепенно насажда чалга-манталитет, плоско, пасивно културно консуматорство, отказ от усилия, риалити манталитет. България се превръща в пустиня на вкуса, заявяват авторите на документа.

 

Откъснати от политиките за култура, образователните политики (сами по себе си недостатъчни и несъвършени) са насочени към елементарна и функционална грамотност. Те не преминават естествено в гъвкави политики за изграждане на по-високи културни компетентности, за създаване на безусловно необходима обща човешка, художествена, морална и гражданска култура. Властва късогледство, липса на грижа за бъдещето, въпреки очевидната (а и доказана от изследвания) връзка между общото културно-образователно ниво на една нация, нейната гражданска демократична култура, креативността и способността за иновации в бизнеса и икономиката.

 

В документите на ЕС тази известна зависимост лаконично се нарича „културата като катализатор на творчеството и иновациите“ и се говори за нейния „принос по отношение интелигентен и устойчив растеж и социалното приобщаване“.

 

Културната дипломация и външната културна политика са подменени от имитации и грандомания. Българската култура се представя по света и в Европа чрез евтини и помпозни шоу-трикове, които справедливо получиха етикета „лувъри“, „рози и сапунени мехури“. Всъщност България се изолира културно от Европа и света, от процеси и тенденции в съвременното изкуство, а реалният български принос е невидим - интересни и приносни български културни събития не присъстват в глобалните културни календари, не се появяват на световни фестивали и биеналета, отбелязват учредителите на новото гражданско движение.

 

Вместо управление на културата – имитационни жестове и ялова бюрокрация

 

Тяхното заключение е, че у нас просто отсъстват промислени културни политики. Те са подменени със своите политически и медийни двойници, зад които се крият корупционни схеми и лобистки интереси.

 

Отсъства и научно събирана информация, културна статистика, експертен потенциал, дългосрочни културни изследвания, върху които едно добро управление на културата би могло да стъпи. Затова всъщност няма и истинско управление на културата, а само имитационни жестове и ялова бюрокрация, се казва в документа.

 

В него се подчертава, че е необходима ревизия на цялата нормативна база и на начина, по който закони и подзаконови актове обикновено са били писани досега - не за да служат на магистралните цели на българската култура, а с временни и компромисни намерения, за да обслужат едни или други частни интереси. Което прави текстовете им пълни с кръпки и поправки, вътрешно противоречиви и объркани.

 

Гражданското движение „Реформи в културата“ се вдъхновява от идеята, че културата е първостепенно благо, съществен елемент от качеството на живот. Смятаме за свой дълг да не допуснем упадък на това качество, с което да защитим и конституционното право на българските граждани, посочват неговите учредители.

 

В поредица от последователни публични форуми движението ще направи критически мониторинг на направеното (а и на не-направеното, на погрешно или имитативно направеното) в областта на секторните културни политики от правителството на ГЕРБ и от предходните правителства. Ще бъдат формулирани болните проблеми, посочени провали, скандали и престъпления с цел да се създаде консенсус около наложителни реформи и очевидни приоритети.

 

Чрез дискусии между творци и експерти движението ще разработи постепенно стратегическа визия за ролята на културата, връзката ѝ с образованието, ценността ѝ за българското общество и ще очертае спешни мерки, стъпки към законодателни инициативи и национална стратегия. Ще бъдат разработени и предложени планове за реформи там, където проблемите са болни и видими за всички.

 

„Нека не чакаме някой друг да го направи вместо нас: ние знаем за какво става дума, какъв е залогът. Това е наша работа“, заявяват в заключение основателите на гражданското движение.

 

Учредителите

 

Сред включилите се досега в него са (по азбучен ред на фамилните имена): Рада Александрова, писател, Александър Андреев, писател, Николай Аретов, литератор и издател, Асен Асенов, културен мениджър, Петкана Бакалова, архитект, зам. председател на КАБ, Марин Бодаков, поет и журналист, Ясен Бояджиев, журналист, Венцислав Благоев, музикант, проф. Маргарита Ваклинова, археолог, Мария Василева, изкуствовед, гл. ас. Младен Влашки, литературовед, Рени Врангова, актриса, Маргарита Гигова, адвокат, Чавдар Гюзелев, художник, Ясен Гюзелев, художник, Проф. Виолета Дечева, театровед, Емилия Дворянова, писател, Кирил Златков, художник, Веселин Калановски, актьор, Доц. Йорданка Кандулкова, архитект, Георги Колчаков, председател на Баховото общество в България, Златина Колчакова-Костова, културолог, Аглика Крушовенска, специалист по онлайн комуникации, проф. Александър Кьосев, културолог, Eлина Лилова, културен мениджър, Александър Морфов, режисьор, проф. Велислав Минеков, скулптор, Боряна Нейкова, журналист, Тони Николов, гл. редактор на портал „Култура“, Митко Новков, публицист, отговорен редактор на екип "Драматургични форми", гл.ас. Георги Няголов, литературовед, проф. Нели Огнянова, юрист, Манол Пейков, издател, Владимир Пенев, актьор, Александрина Пендачанска, оперна певица, гл.ас. Тодор Т. Петев, педагог, музеолог, Ния Пушкарова, художник и културен оператор, Ива Свещарова, съвременен танц и пърформанс, Мартина Стефанова, културен мениджър, Дарина Такова, оперна певица, Зорница Христова, преводач и издател, Ивайло Цветков, културолог, Копринка Червенкова, главен редактор на в. „Култура“, проф. Калин Янакиев, културолог.

Още по темата
Още от Общество