Ново отлагане на проекта Бургас-Александруполис

Проектът за петролопровода Бургас-Александруполис ще бъде ключов момент от разговорите на гръцкия премиер Костас Караманлис с руския президент Владимир Путин, след като руснаците поискаха ново отлагане на подписването на официалната политическа договореност. Караманлис ще обсъди въпроса ден след срещата на руския държавен глава с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган, който лансира алтернативен нефтопровод, преминаващ изключително през турска територия.

Отложеното подписване на политическото споразумение между Гърция, България и Русия, което бе поискано от руската страна в навечерието както на посещението на Караманлис в Москва, така и на визитата на Путин в Турция, повдига много въпроси.

Няколко дни преди отпътуването на гръцката делегация за София, където във вторник трябваше да бъде подписано споразумението за нефтопровода в потвърждение на Меморандума от Атина, руският министър на енергетиката поиска отлагане, позовавайки се на ангажимента си за разговори с испанския си колега. Според източници от гръцкото министерство на развитието руската страна отново е потвърдила интереса си към проекта и е предложила подписването да бъде осъществено скоро, на нова дата, която да бъде избрана от трите страни.

Някои политически анализатори обаче реагираха скептично, не само защото руснаците не за пръв път отлагат подписването на споразумението, позовавайки се на внезапно изникнали пречки, но и заради избрания момент - когато президентът Путин е в Турция, където се очаква да обсъди с премиера Ердоган транспортирането на руски петрол през Егейско море, и малко преди отпътуването на гръцкия премиер за руската столица.

Проектът ще даде тласък на отношенията между Гърция и Русия

Строежът на петролопровода Бургас-Александруполис ще даде решителен тласък на отношенията ни с Русия и ще открие нови перспективи за развитие на многостранното икономическо сътрудничество. Това заявява гръцкият министър-председател Костас Караманлис в интервю за руската агенция ИТАР-ТАСС по повод на визитата си в Москва от 7 до 9 декември.

още

Турция, която не гледа с особено добро око на петролопровода Бургас-Александруполис, подкрепя така наречения "транстракийски нефтопровод", който се предвижда да пренася нефт от Черно към Егейско море, преминавайки изключително през турска територия. За този тръбопровод са подписани принципни споразумения между руски и турски фирми.

Същевременно съществува и петролопроводът Баку - Джейхан, който от 2005 година ще пренася нефт от Каспийския регион към Средиземноморието, а в процес на договаряне е още един нефтопровод, свързващ Супса и Джейхан.

Интересното е, че президентът Путин, който от вчера е на посещение в Турция, първо ще говори с Ердоган, и час след това - във вторник, с Караманлис.

Според анализаторите роля може да изиграят събитията в Украйна, политическата подкрепа, която президентът Путин търси от страните от региона, както и въпросът за петролопровода Одеса - Броди, водещ към Североизточна Европа. За да може да функционира, този тръбопровод се нуждае от допълнителни количества руски петрол - подкрепа, която Путин вероятно ще иска да окаже на Украйна.

Другият конкурентен петролопровод е т.нар. АМБО, който все още е на хартия и предвижда пренасянето на нефт от Бургас през Македония до албанското пристанище Вльора.

И трите проекта - Бургас-Александруполис, украинският и "транстракийският", се съревновават за преноса на един и същ петрол, главно руски, който днес се превозва с танкери от черноморското пристанище Новоросийск през Босфора до Средиземноморието.

Меморандумът за сътрудничество, който бе подписан в Атина преди близо месец, от руска и българска страна не носи подписите на министри, а на високопоставени представители на ресорните министерства на двете страни.

Според някои информации в последно време отново са възникнали проблеми с България, с нейния дял и с исканите от София такси за преминаване на тръбопровода.

"Ако въпросът за Бургас-Александруполис бъде обсъден при посещението на гръцкия премиер в Москва, очевидно разговорът няма да протече при възможно най-добрите условия", коментира професор Димитрис Мавракис, директор на Центъра за енергийна политика и развитие.

"Досега руската страна не е демонстрирала особен интерес към гръцкото предложение и намеренията ѝ отново остават неясни", подчертава той.

С оглед заобикалянето на Босфора освен Бургас-Александруполис, който ще преминава през територията на две държави, Москва проучва и друг петролопровод, чието трасе е по-късо - от Къйъкьой до Ибрикбаба, който ще преминава само през Турция. Очевидно е, че с този ход руската страна печели предимството да преговаря за два конкурентни проекта, от които трябва да избере този, който предлага най-добри условия.

При тези обстоятелства в Москва гръцкото правителство ще започне преговорите при неблагоприятен климат, създаден като цяло в гръцко-руските отношения от несполучливите ходове на гръцкото министерство на отбраната. Допълнителен негатив е фактът, че икономическата целесъобразност на гръцко-българското предложение е доста съмнителна в сравнение с турската оферта.

Въпреки международните условия за преминаването на протоците, Турция наложи едностранно ограничителни мерки. Целта на турската политика е възможно най-голямото участие на Турция в петролопроводи, преминаващи през нейна територия, носещи ѝ очевидни политически и икономически ползи.

По БТА

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?