Ново прекрояване на проектите от Плана за възстановяване

Многострадалният български План за възстановяване и устойчивост се натъква на нови предизвикателства. Както е известно, политическата криза у нас забави внасянето му, а оттам – и одобрението в Брюксел, което стана едва през април 2022 г. Закъсня първото плащане на безвъзмездните средства. Има опасност до края на 2023 г. да не получим и второто (което можеше да е факт още в края на миналата година). Междувременно ЕК намали с над 1.13 млрд. лв. предвидените първоначално грантове от близо 12.3 млрд. лв., а предишният парламент възложи предоговаряне на ангажиментите на намаляване на парниковите газове на въглищните централи и промяна на част от енергийните проекти.

В същото време сериозният ръст на инфлацията за 2022 г. оскъпи проектите и реално всеки ден забавяне от страна на политиците подяжда заложените още през април 2022 г. бюджети. Сега те трябва да се актуализират и процесът за това е започнал, казаха от Министерството на финансите пред Mediapool.

Това обаче не означава, че България ще може да претендира за допълнителни европейски пари, а че ще трябва да реорганизира поскъпналите проекти така, че да се постигнат заложените в плана цели, които не може да се променят. Вариант е повишението на стойността на проектите да се покрие от национално финансиране, но ако се предприеме този ход, трябва по-бързо да се идентифицират източниците.

В ход е индексация

Финансовото министерство вече е стартирало подготовката да иска изменение на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), каквато възможност допуска Брюксел. Институциите, отговорни за изпълнението на заложените проекти, са започнали да оценяват първоначално установените им бюджети. Целта е пред Еврокомисията да се докаже "ясно и неоспоримо на базата на данни как увеличените, пазарни цени влияят на заложената в Плана етап/цел и да се предложи нова, актуализирана цел за изпълнение", заявиха от министерството пред Mediapool.

Част от ведомствата вече са заявили индексация на своите проекти по ПВУ, като са взели предвид методиката за оскъпяване на възложените по Закона за обществените поръчки. Тя е приложима и за инвестиционните намерения по плана за възстановяване и позволява оскъпяване до 15 на сто, колкото приблизително беше миналогодишната инфлация, но МФ ще трябва да жонглира сериозно с числа и източници на финансиране извън фиксираните от европейския механизъм за възстановяване и развитие.

Списъкът с проекти още се уточнява

"Окончателният списък с инвестиции, които ще бъдат включени в искането за изменение на българския ПВУ, се уточнява с оглед ограничените налични средства по плана, които не са "индексирани" от Европейската комисия. След изготвяне на проекта за изменение на плана със списък на засегнатите проекти, които ще бъдат предложени на ЕК, информацията ще бъде публично достъпна", допълват от ведомството в отговор на въпроси на Mediapool.

"Ако значително увеличение на разходите за дадена мярка доведе до ситуация, при която свързаният с нея етап или цел вече не може да бъде постигнат, държавата членка може да поиска изменение на свързания етап или цел. Искането се основава на подробна обосновка", обясняват още оттам.

От Министерството на финансите обръщат внимание също така, че остойностяването на проектите от ПВУ няма правно-обвързващ характер, а е част от прогнозните общи разходи, преценявани от Брюксел дали са разумни и реалистични и дали биха постигнали ефективност при постигането на целите.

Търси се нов баланс между траншове и национално финансиране

Ведомството допълва, че "подходът към индексацията в ПВУ се решава проект по проект, като за целта следва да се вземе предвид и общото ограничение на финансирането от страна на ЕС, което търпи намаление спрямо предварително предвиденото". То има предвид намалените с 1.13 млрд. лв. пари от Европа за българския план, заради по-доброто представяне на икономиката на страната през 2020 и 2021 г. Механизмът за възстановяване и устойчивост на ЕК бе провокиран от пандемията от коронавирус, но се оказа, че България не е толкова силно засегната.

Заради това орязване приоритетът сега е "балансирано намаляване на индикаторите за постигане в рамките на съществуващата финансова рамка и включени в ПВУ инвестиции пред други алтернативи, като национално съфинансиране или по-голямо участие на бенефициентите", посочват от МФ.

RePowerEU на помощ

Активно се работи и по възможността на страната ни да се възползва от предвидените 480 млн. евро по новия механизъм RePowerEU, включен това лято в плановете за възстановяване и устойчивост. Служебното правителство бе подготвило индикативни проекти за съгласуване с Брюксел, преди официално да бъдат внесени за одобрение и евентуално финансиране. Повечето от бюджета по този механизъм бе предвиден за държавните оператори "Булгартрансгаз" и "Електроенергийния преносен оператор", засега не е съобщавано дали новият редовен кабинет е предприел стъпки за тяхната промяна.

Друга принципна възможност за финансиране на проектите в ПВУ са кредити от европейските финансови институции, но и това българско правителство не желае да възползва от нея, защото по тези кредити трябва да се връщат лихви.

"Към момента не се разглежда тази опция с оглед финансовите параметри за страната и липсата на готови проектни предложения, които да могат да бъдат изпълнени в следващите приблизително 1000 дни, т.е. до август 2026 г., каквото е изискването за допустимост по този инструмент", обясняват от ведомството на Асен Василев.

Как се наваксват три години изоставане?

Така то е изправено през изключително сложната и тежка задача как да балансира наличния не чак толкова голям безвъзмезден ресурс от ЕК, средствата в бюджета и държавните компании, които ще изпълняват голяма част от проектите, постигането на изискваните от Брюксел цели и препускащото време.

Реално България изгуби почти три години и ѝ остават малко повече от две години до края на 2025 г., за да се възползва от европейските грантове.