Ново райониране на страната за нуждите на еврофондовете

Ново райониране ще се прави на районите за планиране за нуждите на еврофондовете след 2020 г. Причината е обезлюдяването на Северозападния регион. Предлагат се три варианта с четири, пет и шест района, съобщи министърът на регионалното развитие Николай Нанков в петък, отговаряйки на депутатски въпрос.

Според експерти, участвали в разработването, най-вероятният вариант е районите да останат шест, но да се промени обхватът на областите, които влизат в тях. София става самостоятелен район, защото доходите на населението в столицата и икономическите ѝ показатели са над средните за ЕС.

Кой вариант ще бъде избран, ще стане ясно след широко обществено обсъждане, каза Николай Нанков.

Той уточни, че новото райониране е за нуждите на планирането на еврофондовете и за статистиката и няма връзка с административно-териториалното деление на страната.

Нанков не каза кои са предложените центрове на бъдещите нови райони за планиране. Това беше най-спорният въпрос при първото им определяне, включително и защото всеки по-влиятелен политик лобираше за родното си място. Споровете най-вероятно ще се разгорещят и сега.

Целта на новото райониране е да създадем силни и жизнени райони, които са по-добре географски обособени и разположени по основни оси на развитие, със силни, достъпни и притежаващи капацитет и възможности центрове на райони, каза регионалният министър.

Сегашните шест района

В момента районите от второ ниво, т. нар. NUTS 2, в страната са шест.

В Северозападен влизат областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч и Плевен с център Видин.

В Северен централен район са областите Русе, Габрово, Велико Търново, Разград и Силистра с център Русе.

В Североизточния регион влизат областите Варна, Добрич, Шумен и Търговище с център Варна.

В Югоизточния регион са Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора с център Бургас.

В Южен централен регион влизат Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково с център Пловдив.

В Югозападен регион са областите София-град, Софийска, Перник, Кюстендил и Благоевград с център София.

Според европейския регламент минималният брой население за район от второ ниво е 800 000 души, а максималният – 3 млн. души.

Според статистическите данни в момента Северозападният район за планиране е под 800 000 души, а Северен централен район е с население малко над изискуемия минимум и това налага промяна в районирането.

Трите предложения

Трите варианта за новото райониране са разработени от междуведомствена работна група с представители на дирекции в структурата на Министерския съвет, на президентството, водещи министерства с отговорности по управлението на еврофондовете, Националния статистически институт, Националното сдружение на общините и Българската академия на науките.

Първият вариант предвижда в страната да има пет района от второ ниво. Единствената промяна спрямо сега е, че се обединяват областите от Северозапдания и Северен централен район в един, който ще се нарича Северозападен.

Вторият вариант предвижда окрупняване на районите на четири и определянето им спрямо географските характеристики.

Така в Тракийско-Родопския район ще влязат областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян.

В Черноморския район са областите Сливен, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич и Шумен.

В Дунавския район са областите Търговище, Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра.

В Югозападния район ще бъдат областите Софийска, София-град, Благоевград, Кюстендил и Перник.

Третият вариант предвижда запазване на сегашния брой на районите – шест, но се променя обхватът им.

Най-съществената разлика е, че София се отделя в самостоятелен район. За това настояваха европейските институции, както и Националното сдружение на общините в България. Причината е, че жизненият стандарт и икономиката на София са над средните показатели за ЕС и по тази причина и се полага по-малко финансиране от европейските фондове.

От друга страна аргументът е, че като локомотив София привлича работна ръка от съседните области Софийска, Перник и дори Кюстендил и по този начин помага и за тяхното развитие.

Другата съществена разлика е обособяването на Западен район, в който ще влизат областите Софийска, Благоевград, Кюстендил, Перник, Видин, Монтана и Враца.

Съответно Ловеч и Плевен минават към Северния централен район, в който остават Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра.

За останалите три района няма промяна спрямо сега съществуващите

Какво предстои

Трите варианта са одобрени през януари от Министерския съвет. Сега предстои да бъдат подложени на "широко обществено обсъждане", каза Николай Нанков.

До края на март се планира представянето им пред Съвета по регионална политика, Регионалните съвети за развитие на шестте района от второ ниво, както и на планирана кръгла маса с участието на неправителствени организации и агенции, организации от гражданския сектор, представители на академичните среди и научните институции, каза още Нанков.

Окончателният вариант ще бъде внесен за разглеждане на държавно ниво след като се постигне обществен консенсус по въпроса, обеща Нанков.

Това ще стане с промяна на Закона за регионалното развитие, подготвени от Министерския съвет и одобрени от Народното събрание.

Реформата няма да доведе до преместване на граници на административни области, както и до смяна на административни центрове, каза Нанков. "Тази реформа ще засегне единствено районите за планиране, които се ползват като база за изготвяне на стратегически документи и за целите на ЕС по планиране", обясни той.

Шестте района за планиране от ниво 2 в България, са обособени според класификацията на териториалните единици (NUTS) с цел статистическо отчитане съгласно изискванията на Евростат. Във всеки от тях работи регионален съвет за развитие, който на ротационен принцип се председателства от областните управители на областите, които попадат в границите на съответния район.