Новороденият Димитър – боклук, произведен от отношението на възрастните

Александър Миланов

Всяка година 2000 новородени и деца до 3 години се изоставят в домове за бебета. Поне 10 новородени годишно се изоставят часове след раждането пред вратите на болницата, до или в кофите за боклук, на прага на църкви и др.

И ако в повечето случаи родилките, които изоставят новородените си, са пълнолетни, то в случая на Димитър от Казанлък, майката е ученичка. Това ще постави отново на дневен ред кой е виновен и за какво. Фокусът ще се постави върху "виновното" поведение на 15-годишното момиче, което трябва да поеме вината на... възрастните около себе си.

Обществото ни обича панаирите и показването на личния живот. Като същински воайори всички се зорко гледаме нещастието, а не причините, които водят до него.

Така ще се случи и с 15-годишната ученичка и нейният връстник, които станаха родители и в опита си да се спасят от гнева на възрастните, влязоха в устите и очите на толкова много хора. Страшно ще бъде не това, че те са родители без време, а реакцията на обществото около тях. Безпощадно ще се отнесат както съседи, приятели, така и специалисти, които ще побързат да намерят "правилните решения" за новородения Димитър. Без време 15-годишната майка ще бъде заклеймена, бащата ще бъде посрамен, а двата рода ще се отрекат един от друг.

Наместо да се случи друго – да се направи възможното двете деца, станали преждевременно родители, да бъдат подкрепени и научени да изградят връзка с детето си и да поемат грижи за него. Но това трудно ще се случи – новите родители са ученици в елитна гимназия, техните родители са познати в малкия град и срамът и вината ще заменят най-добрия интерес на Димитър.

Димитър отиде в кофата за боклук заради възрастните. Не заради родителите си. Момичетата, които са готови да оставят бебетата си, да ги отхвърлят, се разпознават лесно. Те имат тревожно поведение. Видимо е, че се притесняват, нетърпеливи са да родят, за да "приключат с проблема". Състоянието на депресия при тях се редува с тъга и усамотяване.

Дори 15-годишното момиче да е пазило в тайна бременността си, напълно логично е да има видими следи, които да информират възрастните около нея, че тя очаква дете. Силно тревожна, притеснителна и ужасяваща е мисълта, че след раждането животът на момичето се проваля, пропада. Естествено е причина за това да е социалната роля, в която младата родилка е поставена и свръхочакванията към нея – да е отлична ученичка, да е примерна, да пази достойнството на семейството (особено в малкия град), да е ангажирана и да дава добър пример на хората около себе си.

На момичето са възложени и високи отговорности от родителите, планове за бъдещето – да напусне малката общност, да се реализира успешно в друга страна и да постигне онова, което родителите ѝ не са успели. По тази причина, при наличието на подобна проекция, едно новородено само може да обърка плановете.

Майките, които оставят децата си, не са кастрирани от чувства към своите новородени. При раждането, както при всяко болезнено събитие, човек се структурира и намира онези силни опори, които да му помогнат да се справи с предизвикателството. В случая на малкия Димитър не е налице аборт. Бременността вероятно е протекла нормално. Тоест, минал е период, в който момичето, бъдеща майка, е изграждала (съзнавано или не) емоционална връзка със своето дете. Димитър е оставен в кофата за боклук много грижовно – в луксозна раница, добре увито, с червено конче на ръката. Видимо е, че момичето е искало най-доброто за детето си. Оставила е новороденото в кофата за боклук, защото самата тя се преживява като безполезна и ненужна.

От страданието на майката, която има тежки дилеми за бъдещето на своето дете, се ражда страдащо дете. Децата, подложени на силен стрес, на непрекъснат психологически тормоз (не забравяйте, че новороденото е най-близо до сърцето на майката и усеща дори измененията в ритъма), могат да се родят по-слаби, физиологически незрели. По време на нежеланата бременност у детето се формира устойчивото усещане, че то е нежелано, а светът – лош, свят, в който не може да се очаква спокойствие, сигурност и защита.

По данни на лекарите от болницата в Казанлък, 15-годишната майка на Димитър се намира в състояние на тежка родилна тъга. При емоционалната тъга наблюдаваме комплекс от тревожни за емоциите и тялото състояния – изтощеност, анорексия, намалена концентрация, обърканост и колебания в настроението. Депресивното състояние настъпва в рамките на седмица от раждането. Майки, които не искат детето си, са раздразнителни, имат ниска самооценка, не гледат положително на бъдещето, не изпитват глад, чувстват, че не обичат бебето, откъдето се появява и пораженческото чувство за вина. Следродилната депресия е характерна за 60% от родилките, които раждат за първи път и може да продължи до 1 година.

Сега Димитър е при приемни родители, а 15-годишната майка страда дълбоко. Вероятно чувството за срам е заместено от непоправимото усещане за загуба. Реална загуба. Като загубата на близък човек, който си е отишъл от този свят. Младият татко също е в тежко емоционално състояние. Освен, че той още е дете, тъгата е свързана и с притеснението, че самият той трябва да се грижи за дете. Още повече, че вече нито той, нито майката на детето му са анонимни.

Докато се правим, че деца не раждат деца, докато отбягваме децата си в опит да осигурим прехраната си и да трупаме престиж, децата ни търсят своите начини да се справят с родителското отчуждение. Все още сме рестриктивни родители и търсим отговорност, вместо да насърчаваме споделянето и изграждането на силни връзки между децата и възрастните. Отсъствието на посвещаване към децата или свръхзагрижеността водят до създаването на емоционални връзки, които по някога нямат траен ефект, но имат непреодолими последици, каквото е раждането на дете.

Димитър и неговите родители са най-малко виновни в този случай. Вината имат възрастните, които са пропуснали появата зачеването на малкото дете, износването му и са допуснали родители да направят така, както са видели по телевизията – да оставят новородено в кофата за боклук. От страх. Страх от провал, разочароване. И вина, че родителите не са добри деца.

За Димитър възможностите са няколко. Разписаните правила у нас казват, че трябва да се помогне на майката да се стабилизира емоционално и да се проучат възможностите както на нея, така и на таткото, да вземат бебето си обратно у дома. Ако оценката покаже, че това е невъзможно, социалните работници трябва да проучат възможностите на бабите и дядовците да се погрижат за новороденото. При отсъствие на такава възможност, Димитър може да остане в приемно семейство до навършването на 6-месечна възраст, а после да бъде вписан в регистъра за осиновяване.

За здраво, хубаво бебе винаги ще се намерят осиновители. Тревожното е, че това няма да промени факта, че много възрастни са стояли безучастни и не са били загрижени за новороденото и неговата майка, когато е било важно.

Споделяне
Още от Анализи и Коментари

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?