На 23 май новият германски министър на външните работи Хайко Маас ще се срещне за първи път с американския си колега Майк Помпейо. Срещата ще се състои в трудно за трансатлантическите отношения време, в което европейците са притеснени от излизането на Доналд Тръмп от иранското ядрено споразумение и надвисналата търговска война. Ако Германия наистина е лидерът на Европа, то има огромно значение какво мисли ръководителят на външната ѝ политика. Там е работата, че никой не знае.
Хайко Маас не е нов в политиката, но е новак, що се отнася до външната политика. По време на последния мандат на канцлерката Ангела Меркел 51-годишният социалдемократ беше министър на правосъдието и защитата на потребителите, първата му федерална длъжност.
Преди това той беше около 20 години депутат и министър в правителството на Саар, малка провинция, граничеща с Франция.
Въпреки това през само десетте седмици, откакто Маас встъпи в длъжност, той вече започна да поставя своя отпечатък.
На 26 март, само две седмици след като пое длъжността, Германия се присъедини към 28 други държави в изгонването на руски дипломати като отговор на отравянето на руско-британския двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му.
Няколко седмици по-късно Маас летя до Москва за първата си среща с руския си колега Сергей Лавров. Лавров е един от най-опитните дипломати в света и известен като човек, който не обича да губи никоя битка. Можем само да си представим суматохата от докладни бележки и заседания в германското външно министерство, целящи да въведат новия човек в ситуацията.
По всички сведения обаче срещата е преминала добре. Въпреки години на ожесточение между Русия и Германия - и особено между Лавров и предшествениците на Маас - германците в крайна сметка обещаха подкрепа за болница за ветерани, а руснаците поеха ангажимент към така наречения Нормандски формат - усилие за решаване на кризата в Източна Украйна, с участието на Франция, Германия, Русия и Украйна.
Ден след разговорите с Лавров в Москва Маас отпътува за Литва за среща с външните министри на трите балтийски държави. Това беше среща с приятели и въпреки това цялата драма на германската външна политика беляза и това посещение: С излизането на Великобритания от Европейския съюз - заедно със значителната ѝ армия - трите малки държави, страхуващи се от руска агресия, се надяват Германия да запълни празнината в сигурността. Маас ги увери в това, без обаче да поема конкретни ангажименти, на каквито се надяват балтийците.
И всичко това - Русия, Украйна, балтийците - представлява само една част от дейността на германската външна политика. Като представител на страна, която едва сега осъзнава лидерската си роля, Маас е изправен пред трудности, но изглежда, че се наслаждава на предизвикателството. "Все още свиквам с това, че всяка сутрин отивам не в офиса, а на летището", пошегува се той на полета обратно.
Маас черпи енергия от новата си длъжност, развълнуван е от нея почти по момчешки. В публичното пространство той е резервиран и, естествено, дипломатичен; на частни срещи той е по-отпуснат, облягащ се силно назад на седалката в самолета, държащ солета с два пръста като цигара, сякаш обсъждащ световната политика в някой луксозен берлински бар.
Външното министерство промени Хайко Маас. Как обаче той ще промени германската външна политика?
Списъкът на бившите външни министри включва имената на някои от водещите фигури в германската политика - от Вили Бранд до Йошка Фишер - и всеки от тях остави значителен отпечатък. Все още е рано, но най-вероятно Хайко Маас ще ги последва. Той има силни политически убеждения и знае как да се направи видим, как да използва новинарските медии не само да разпространи информация, но и да разкаже история.
Като министър на правосъдието Маас превърна борбата срещу популизма в своя запазена марка. Той разработи спорен закон, предвиждащ глоби на Фейсбук и други мрежи, ако те не премахнат език на омразата или фалшиви новини достатъчно бързо от своите сайтове.
Той пренесе същата история и на новия си пост. Във встъпителната си реч като външен министър, Маас очерта един свят, разделен между тези, които вярват в международното сътрудничество и тези, които разглеждат света като игра с нулев резултат. Тези разделителни линии, каза той, стигнаха "дълбоко на Запад", без съмнение намеквайки за Тръмп, без обаче да го назове.
По същото време и противно на непосредствения си предшественик Зигмар Габриел, Маас вижда ценността в продължаването на силни трансатлантически връзки, въпреки Тръмп. Веднъж той предприе обиколка на Съединените щати и извлича оптимизъм от енергията на американското гражданско общество.
По това той прилича на френския президент Еманюел Макрон и може би неслучайно има силна емоционална връзка с Франция. Обича да разказва анекдот за баба си, която по време на живота си в Саар е имала пет паспорта, отчасти защото регионът често преминавал от Франция в Германия и обратно. Всъщност посещението му като външен министър в Париж беше в същия ден, когато той встъпи в длъжност.
Третата силна емоционална връзка е с Израел. Във встъпителната си реч Маас заяви, че е влязъл в политиката заради престъпленията на Германия в Аушвиц и че страната му има нужда да се покае за тях, като подкрепя еврейската държава.
Силните връзки с Франция и Израел и вярата в трансатлантическите отношения са обичайни позиции за германски външен министър; това, което има значение сега е неговият ангажимент за засилването им.
Там, където той наистина се отклонява от доскорошната норма е по въпроса за Русия. Докато Меркел винаги ясно е осъждала руската агресия в Украйна, нейните външни министри социалдемократи Франк-Валтер Щанмайер и Зигмар Габриел бяха по-нюансирани. Много социалдемократи все още изпитват носталгия по "Entspannungspolitik" или "политиката на разведряване" на Вили Бранд.
Маас, напротив, нарече Русия "нарастващо враждебна"; въпреки конструктивната му среща с Лавров, трябва да очакваме Германия да стане дори още по-критична към Русия и дори по-подкрепяща усилията за сдържането ѝ в чужбина.
Ще минат месеци, ако не и години преди да узнаем как изглежда "Доктрината Маас". Общите линии обаче са ясни: действена, силно европейска и антипопулистка. Той ще настоява Германия да получи място на масата редом до САЩ, Франция, Китай и Русия и няма да бъде мълчалив в преследването на целите си. От една Германия, дълго време свикнала на малки стъпки във външната политика, може да очакваме енергична промяна в крачката.
По БТА
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
1 коментар
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
"Лавров е един от най-опитните дипломати в света"(???) "Маас вижда ценността в продължаването на силни трансатлантически връзки, въпреки Тръмп." Мога ли от раз да позная коя гЪзета е изплескала тези БИСЕРИ(а в статията има много такива:):))