Новото ръководство на Лекарския съюз няма да атакува здравната карта в съда

Новоизбраното ръководство на Българския лекарски съюз (БЛС) няма да атакува Националната здравна карта в съда, каквато заявка даде предишният председател на съсловната организация Венцислав Грозев.

“Лекарският съюз няма да атакува Националната здравна карта в съда, а ще се опита да я използва за планиране при искане за разкриване на нови лечебни заведения“, заяви новият председател на БЛС д-р Иван Маджаров пред БНР.

“Директорите са притеснени с основание, защото ако с новата здравна карта и с новите анекси подпишат по-малък брой легла, няма да могат да усвоят бюджетите, които им се дават. В също време имаме уверението от Министерството, че определените лимити няма да бъдат намалявали. Ще направя всичко възможно картата да се използва за планиране. Там, където е възможно, ще настоявам тя да остане като един инструмент за бъдещето планиране…. но не би трябвало да се използва за съществуващи лечебни заведения и рестрикции срещу тях“, заяви Маджаров.

Здравната карта, която кабинетът одобри в края на май, идентифицира потребностите от болници, медицински специалисти и апаратура в отделните области на страната и целта ѝ е да се използва като инструмент за провеждане на държавна политика. Т.е. да се използва за внасянето на баланс в системата от над 340 лечебни заведения, които са неравномерно разпределени, и докато в области като София, Пловдив и Пазарджик има излишък от болници, то в други области липсват цели медицински специалности.

Както стана ясно обаче тази година потребностите, разписани в картата, няма да бъдат използвани за прекратяване на договори с излишни болници и отделения, а за следващата година ще бъде изготвена нова здравна карта в съответствие с подготвяния от здравния министър Кирил Ананиев нов здравен модел.

БЛС трябва да взема отношение по всички проблемни въпроси на здравеопазването в България и да защитава интересите на своите членове като ежедневно следи техните проблеми, коментира още новият председател на БЛС.

“Само когато има уважавани лекари, когато обществото разбере, че лекарите трябва да бъдат уважавани, тогава ще има и доволни пациенти. Няма как пациентите да бъдат доволни, ако нямат доверие в своя лекар“, коментира той.

“Разбира се, ще настояваме за повече средства. Четири милиарда годишно разпределя НЗОК. От тях само половината отива за медицинска дейност. Трябва да знаем, че богатството на държавата откъм медицински кадри се финансира с медицинска дейност. Останалите отиват за лекарствени средства, в което няма лошо, но в последните години сме свидетели на завишаване на средствата за медикаменти, а в същото време има драстични ограничения във финансирането на дейността“, посочи Маджаров.

В останалите страни от ЕС за здравеопазване се отделят повече средства като процент от БВП отколкото у нас, заяви той.

Председателят на БЛС коментира още, че спешните случаи се различават от неотложните и обществото трябва да прави разлика.

“Неотложните са една огромна част от дейността на кабинетите в спешните отделения, които никой не финансира. Когато пациентът не влезе за лечение в болницата, НЗОК не плаща за това, а когато не е спешен, Министерството, по методиката, също не плаща за този преглед. Обществото трябва да знае, че тези неща няма да се финансират“, каза Маджаров.