Новото старо - трите фирми на БДЖ се събират в една, цените на билетите без промяна

Държавните железници, които от години непрекъснато са на загуба, а бюджетът всяка година излива милиони, за да ги поддържа в изкуствена кома, отново ще се преструктурират. Трите дружества се събират в едно под името Национална компания "Български държавни железници" (НК БДЖ). Това обяви в петък министърът на транспорта и съобщенията Николай Събев.

Целта е новите стари железници да "излязат в едно цветущо здраве" до края на 2023 г. и от следващата година да не искат повече пари от държавата, а да излязат на капиталовите пазари в Европа, разясни Събев.

От обясненията му не стана ясно как ще бъде преодоляна натрупаната загуба в БДЖ, която с днешна дата възлиза на 421 млн. лв. Събев уточни, че има огромни резерви при разходите. Новият изпълнителен директор проф. Йордан Мирчев допълни, че амбицията е товарният жп транспорт да вдигне оборотите - от 6-7 млн. тона превозени товари годишно на 10 млн. тона.

Увеличаване на цените на билетите за пътническия жп транспорт засега не се предвижда, каза още транспортният министър.

Какво точно ще се случва, ще стане ясно след 18 февруари, когато ще бъде готов и представен 5-годишният план за реформа в железниците.

Новата реформа

До 2001 г. под шапката на БДЖ бяха товарните и пътническите превози и инфраструктурата. Тогава по силата на евродирективи двете дейности бяха разделени в две компании - БДЖ, в която останаха превозите, и Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), която се грижи за релсовия път. Всички европейски средства досега отиваха само за изграждане на високоскоростни линии, по които влаковете да се движат със скорост от 160 км/ч.

За последните 20 години единственото такова изградено направление е от Пловдив през Димитровград до турска и гръцка граница. Все още продължава изграждането на направлението изток-запад - от пристанище Бургас през Пловдив и София до сръбската граница.

Инвестиции в нови локомотиви и вагони от еврофондовете нямаше, тъй като БДЖ получаваше държавна помощ, за да предоставя социалната услуга за пътнически превоз на гражданите. Мотрисни влакове бяха купени с пари от държавния бюджет по времето на правителството на НДСВ и ДПС през 2005 г.

Заради трупащите се през годините загуби в БДЖ, през 2007 г., по времето на тройната коалиция при транспортния министър Петър Мутафчиев, беше направена реформа, като дружеството беше разделено на три компании - "БДЖ Товарни превози", "БДЖ Пътнически превози" и "БДЖ Тягов подвижен състав" (локомотиви). По-късно - през 2010 г. "БДЖ Локомотиви" се вля в новото дружество "БДЖ Холдинг". Целта на разтрояването на компанията беше да се разграничат финансовите потоци и да се види кои са печелившите дейности. Дотогава БДЖ беше монополист при тежкотоварните превози и тази дейност беше печеливша за дружеството и реалн осе получаваше кръстосано субсидиране за губещите пътнически превози. С либерализирането на този пазар държавните железници изгубиха господстващото си положение, изместени от частни жп превозвачи.

Сега новото ръководство на транспортното министерство и на БДЖ предлага трите дружества - "БДЖ Холдинг", "БДЖ Товарни превози" и "БДЖ Пътнически превози" да се обединят в една национална компания по подобие на НКЖИ. Събев обаче заяви, че ще се запазят отделните счетоводства на товарните и пътническите превози, за да има яснота за паричнит епотоци и контрол. 

Амбицията на новото ръководство на БДЖ е да превърне железниците в предпочитан транспорт от гражданите. За целта в Плана за възстановяване и развитие са предвидени 900 млн. лева за закупуването на нов подвижен състав. Част от средствата ще отидат за покупката на т.нар. интерсити влакове, които да обслужват крайградските зони, каза министър Събев. Амбицията ни е хората да са за 15 минути от дома си до работното място с влак, разясни той.

В плана влиза присъединяването на жп мрежата у нас към високоскоростната мрежа на Европа, каза Симеон Евтимов, председател на директорския борд на БДЖ.

В момента състоянието на БДЖ е критично, намираме се на дъното, каза новият изпълнителен директор на БДЖ проф. Йордан Мирчев. Той посочи, че амбицията му е 72% от товарните превози на дълги разстояния да минават по релси, тъй като жп транспортът е най-екологичният. Интермодалните превози ще ги развиваме в партньорство с НКЖИ, каза Мирчев.

Той посочи, че такъв е моделът на управление на железниците в Португалия, Чехия и Австрия. В някои страни се върви към обединяване на дружествата, стопанисващи релсите и извършващите превоза, като Испания и Франция, докато в Германия това вече е факт, каза проф. Мирчев.

Новият директорски борд на БДЖ

Министърът на транспорта Николай Събев представи и новия 5-членен Съвет на директорите на БДЖ. В него влизат експерти от бранша.

За председател на борда е избран инж. Симеон Евтимов.

Изпълнителен директор на БДЖ е проф. Йордан Мирчев. Целият му професионален опит е свързан с българските железници, като в периода 1997-1998 г. е бил генерален директор, а през 2001 г. става депутат с листата на НДСВ. Бил е председател на парламентарната комисия по транспорт.

Останалите трима членове на борда на БДЖ са Кирил Григоров, Любомир Сяров и Петко Петков. Всеки един от тях е много сериозен експерт в областта на железниците, каза министър Събев.

Ние като нов Съвет на директорите поемаме отговорност към принципала за управление на държавния капитал в обществена полза и железницата ще стане предпочитан транспорт в България, каза Симеон Евтимов.