Новото трансатлантическо равновесие

Някои виждат в преизбирането на американския президент Джордж Буш началото на нов четиригодишен период, белязан от напрежение и трансатлантическо разделение. Най-песимистично настроените рисуват тази картина с мрачни краски, отличаващи се с радикално противоположни виждания за света и социални ценности, пораждащи постоянен поток от политически различия. Вярно ли е наистина, че сме обречени да прекъснем връзките си със САЩ? И че най-успешният съюз в съвременната история е на път да залезе?

За да използваме израза на Джордж Гершуин, нещата не стоят непременно по този начин. В действителност трансатлантическите отношения са много по-добри, отколкото изглеждат на пръв поглед. И ако е вярно наистина, че Ирак се превърна във важен фронт на противоречия на политическо равнище, трябва все пак да припомним, че и в моментите на най-голямо напрежение сътрудничеството между двамата партньори в много други области не е прекъсвало.

Това е понятно. Европа и Америка имат много общи цели и интереси като насърчаването на демокрацията и отварянето на пазарите, разрешаването на регионалните конфликти, стабилизирането на правителствата в криза, борбата с тероризма и предотвратяването на разпространението на оръжията за масово поразяване. С други думи, споделяме редица основни ценности, независимо, че понякога използваме различни етикети: "свобода и демокрация" не е антитеза на "правова държава и човешки права", те по-скоро са двете страни на медала. Независимо, че основата за диалога между Европа и САЩ все още е валидна, отношенията се адаптират към един постоянно променящ се геополитически контекст.

Краят на Студената война, събитията от 11 септември и разширяването на съюза не означават непременно залез на трансатлантическия съюз. Тези събития изискват по-скоро търсенето на ново равновесие, при което двама равностойни партньори да обединят усилията си и да посрещнат заедно предизвикателствата на съвременния свят.

Атентатите срещу Световния търговски център наложиха на всички ни нова концепция за колективната сигурност. Военната сила продължава да играе важна роля, но за да се намерят трайни решения за основните проблеми на човечеството, е необходимо нещо съвсем друго. Става въпрос за помощи, развитие на търговията, политически ангажимент и използване на всички средства за цивилна намеса при управлението на кризи, с които разполагаме.

ЕС е в състояние да даде отговор по всички тези въпроси. Изработвайки широка гама от инструменти и използвайки ги по подходящ начин, ЕС може да покаже, че има първостепенна роля и е гарант за стабилност и сигурност.

Вътрешното развитие на съюза се отразява и на трансатлантическите отношения. Към НАТО и двустранните отношения се прибавят и преките връзки между ЕС и НАТО. Има много аспекти, които не могат да бъдат разрешени от отделните държави-членки, като например търговията. Това важи все повече и за останалите сектори като например въпросите, свързани с вътрешната сигурност. Към това се прибавят и редица други въпроси, в които действията на отделните държави са все още възможни, но на които ЕС придава нови измерения, особено в областта на управлението на кризи.

Неотдавнашните успехи на ЕС като цяло бяха повече европейски, отколкото национални и тази тенденция ще продължи. В същото време се създават и предпоставки за единна и по-последователна външна политика.

*Хавиер Солана е върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността. По БТА.