Новото време постави журналистите на мястото им

За новото правителство, както и за новия парламент, най-непосредствена задача се оказа въвеждането на нов ред за медиите. За страничния наблюдател едва ли има обяснение защо физическото отделяне на журналистите от държавниците и въобще всякакъв вид регулация на взаимоотношенията между власт и медии е въпрос от толкова първостепенно значение. Но властта и медиите знаят защо. И едните, и другите търсят достъп до ума и сърцето именно на анонимния наблюдател, наричан още гражданин, гласоподавател, обществено мнение, електорат.

Българската демокрация тръгна нерегламентирано и спонтанно след 1989 г. Политиците и журналистите бяха неотклонно заедно - на площадите, на Кръглата маса, в парламента, в Министерския съвет, в партийните централи. Разделението между едните и другите беше толкова условно, че почти не се усещаше.

По време на правителствата на Андрей Луканов право да отснима (съгласно телевизионния жаргон) картина от МС и да получи някаква официална информация от него имаше само екип на БНТ.

Явлението пресцентър се появи с правителството на Димитър Попов. Практиката на общо взето неограничен достъп до заседателната зала и до министрите се запази и при Филип Димитров, Любен Беров и служебното правителство на Ренета Инджова. Отразяващите МС журналисти стояха пред заседателната зала и разговаряха с всеки от министрите, който скланяше да направи това. Който се опитваше да отмине или да се прикрие по някакъв начин, биваше настиган, сниман или откриван, дори и в тоалетните...

Същите правила (според други - липса на правила) важаха и за Народното събрание.

С всеки нов парламент или кабинет възникваха и идеи за ограничаване на журналистите. По различни причини. От гледна точка на държавниците, близкият контакт с журналистите и възможността всяка крачка, среща или поглед да бъде уловен от камерите, рано или късно води до злепоставяне на властта и принизяване на нейния авторитет. Журналистите се държат като хазяи на политиците, къде по света го има това?, е една от най-често повтаряните тези на българските политици.

Първият сериозен опит за въвеждане на ограничения спрямо медиите в Министерския съвет принадлежи на Жан Виденов. Неговият шеф на пресцентъра Красимир Райдовски и говорителят Никола Балтов поканиха журналистите на разговор за това как да бъде организирана съвместната работа. Те имаха желание да въведат правилата, предложени днес от шефа на правителствената пресслужба Цветелина Узунова. Журналистите да нямат достъп до етажа, където е кабинетът на премиера и където се водят правителствените заседания. При наличие на важни точки от дневния ред или при желание от страна журналистите, пресцентърът осигурява присъствие и обяснение на министър. Според вижданията на кабинета Виденов премиерът не трябваше да дава интервюта на медиите. Защото, ако даде на едни, трябва да даде и на други, а после ще поискат всички. Затова премиерските изяви се ограничиха до участия в "Панорама" на БНТ и много редки пресконференции.

Новият информационен ред свърши приблизително толкова работа, колкото и самото правителство.

Новото начало (СДС) започна със служебния кабинет на Стефан Софиянски, който върна журналистите на етажа и постави микрофон пред главното стълбище. При Иван Костов правилата на Новото начало бяха разработени, развити и прилагани в продължение на четири години.

Днес едва ли някой би вменил, че причината за успеха или неуспеха на което и да е правителство са недисциплинираните журналисти. А те наистина са такива.

Естествен съюзник на всяко правителство при въвеждането на ограничения е НСО. НСО много обича коридорите и стълбищата да са празни, журналистите - оградени и обозначени с баджове, да няма навалица и охраняваните обекти (министрите и премиeра) да си седят в кабинетите. Така храбрите и обучени момчета от НСО се чувстват най-сигурни и работата им върви най-добре. През 1997 г. охраната на МС имаше сериозни възражения срещу отменянето на акредитациите за журналисти, срещу превръщането на запустелия заден двор на МС в градинка (откритите пространства са нежелателни, както стана дума), срещу достъпа на журналисти до заседателната зала.

Както разбираме, идеите на г-н Сакскобургготски за организацията на журналистите в МС хармонизират с идеите на охраната. Но идеите на премиера Сакскобургготски очевидно са в хармония най-вече със собствените му виждания за това какво да е съотношението между мълчанието и думите в представянето на един нов държавник.

Разбира се, поставянето на журналистите на мястото им - зад въженце и разделени на снимащи и неснимащи, не може да бъде само по себе си нито нещо добро, нито нещо лошо. Проблемът е какво се цели с това и защо се започва с него. Преди да са създадени и задействани регламентът и механизмите, които да гарантират информация на медиите за работата на новото правителство, което дойде в името на новия морал и обеща да работи прозрачно, се поставиха въженцата.

Въпрос на приоритети.

© Copyright Mediapool