Нововремци атакуват Шулева заради "Булгартабак"

Още преди да стартира втория опит за приватизация на "Булгартабак" от сегашния кабинет, с нова сила избухнаха скандали, свързани с дружеството.

В петък депутатите от Новото време обвиниха своя колежка от НДСВ, че съгласувано с вицепремиера Шулева се опитва да внесе законова поправка, която ще "засекрети" приватизацията на фабриките от тютюневия холдинг.

Успоредно, нововремката Румяна Георгиева оповести, че Лидия Шулева и Пламен Панайотов, както и финансовият министър Милен Велчев, взимат по 2094 лв. всеки месец от участието си в Надзорния съвет на "Булгартабак холдинг". Това веднага бе опровергано и от холдинга, и от ресорните министерства.

В същото време вицепремиерът Лидия Шулева съобщи, че до края на месеца консултантът по приватизацията на "Булгартабак" "Морган Стенли" ще внесе доклада си за процедурите и след одобрението на Надзорния съвет, раздържавяването на тютюневите фабрики ще започне. Докладът съдържа процедурата, структурата на сделките, условията за участие и сроковете за подаване на оферти.

Сблъсък на аргументи

С емоционална декларация от парламентарната трибуна лидерът на Новото време Мирослав Севлиевски призова колегите си от всички групи в Народното събрание да предотвратят ограбването на тютюневия холдинг, което се подготвяло със законова поправка, внесена от зам.шефката на ПГ на НДСВ Мариана Костадинова.

Румяна Георгиева обвини колежката си от НДСВ, че имала личен мотив за действията си. Срещу внасяните поправки Костадинова си гарантирала участието на близки до нея в приватизацията на ВЕЦ във Велико Търново, както и в мераци да приватизира "големи квартали в Арбанаси". Румяна Георгиева има ярко изразен детективски нюх, но в случая не е на прав път, коментира Костадинова.

Костадинова предлага чл.236, ал.2-4 от Търговския закон и чл.114 и 116а от Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) да не се прилагат спрямо холдинги и техни дъщерни дружества, в които държавата притежава над 50% от акциите и когато за продажбата им има одобрена стратегия от Народното събрание.

В мотивите си Костадинова сочи, че спешното приемане на тази поправка се налага от наближилия старт на приватизацията на "Булгартабак холдинг".

Основната цел на поправките е да изключи общото събрание на акционерното дружество като орган, който взема решенията за разпореждане с мажоритарния пакет акции.

В мотивите си Костадинова признава, че поправките ограничават възможността на миноритарните акционери да защитават интересите си. Тя обаче уточнява, че става дума само за преобладаващо държавни дружества и то с приета от парламента стратегия за приватизация.

Аргументите ѝ за промяната са, че раздържавяването на мажоритарните държавни дялове в акционерните дружества е търговска сделка само по форма. Правната форма на търговската сделка, основен фактор при която е на каква цена се продават акциите, не гарантира осигуряването на стратегически инвеститор или пък преследването на социални цели с приватизацията, смята Костадинова.

Държавата в момента притежава 80 % от гласовете в общото събрание на тютюневия холдинг и нищо не ѝ пречи да взима еднолично каквото решение си поиска, опонира на готвените поправки Ралица Агайн от "Новото време".

Тя посочи, че и според сегашните разпоредби на закона ръководството на "Булгартабак" може да осъществи сделки без санкцията на общото събрание, като единственото последствие е, че извършилите сделките носят отговорност за вредите, които причиняват на дружеството.

По думите на Агайн, миноритарните акционери в холдинга по никакъв начин не биха могли да навредят на решение, което държавата би искала да вземе.

Депутатката от Новото време спести "малката" подробност, че според закона всеки акционер - дори да притежава само една акция от дружеството - има право да оспорва в съда решения на общото събрание и така да ги блокира.

Това бе основанието на Мариана Костадинова в отговор на обвиненията да заяви, че промените осигуряват експедитивната приватизация на тютюневите фабрики и че не може държавата да позволи на акционери с по една акция да стопират целия процес.

Министрите в надзора на "Булгартабак" ще приватизират на тъмно

Нововремци заявиха още, че ако бъдат приети поправките на Костадинова, никой освен борда на "Булгартабак" няма да контролира сделките по приватизация на отделните фабрики.

Продавачите на "Булгартабак" няма да носят никаква отговорност за своите действия, няма да има никаква отчетност при приватизацията на холдинга, оповестиха от Новото време.

Нали именно заради текстовете, които сега се отхвърлят, извадихме сделката от Агенцията за приватизация, а оттам и от контрола на съда, гневеше се Севлиевски, имайки предвид, че надзорът на холдинга не е административен орган и решенията му не могат да се атакуват по административен път.

Предишният опит за приватизация на "Булгартабак" затъна в поредица от обжалвания пред Върховния административен съд, за да се отърве от които правителството драстично наруши конституцията, опитвайки се да забрани на съда административния контрол върху големите сделки.

Не може да се говори за липса на прозрачност, когато фабриките ще се продават чрез ясни тръжни процедури, по одобрена от парламента стратегия, опонира Мариана Костадинова.

Като гаранция за прозрачността и стабилността на предстоящите сделки Костадинова посочи и присъствието на министри в Надзорния съвет на холдинга.

Шулева - в центъра на атаката

Започвайки с колежката си от НДСВ, нововремци бързо се насочиха и към вицепремиера и министър на икономиката Лидия Шулева.

Има хора, които се притесняват, че приватизацията ще засегне интересите им, коментира изсипалите се обвинения върху нея вицепремиерът Шулева. Не е имало приватизационна сделка, която да не е имала противници, допълни тя.

Те обвързаха действията на Костадинова с обслужване на интересите на продавача, а принципал на "Булгартабак" е оглавяваното от Шулева министерството на икономиката. Самата Костадинова не скри, че е консултирала поправките с екипа на вицепремиера.

Същевременно, Румяна Георгиева от Новото време обвини Шулева и вицепремиера Пламен Панайотов, че всеки месец взимат по 2094 лв. от "Булгартабак" за участието си в Надзорния съвет на дружеството.

На въпрос само те двамата ли получават такива суми, Георгиева уточни, че същото се отнасяло и за финансовия министър Милен Велчев, както и за двама зам.министри.

Депутатката, която се прочу с борбата си срещу възнагражденията на висшите чиновници от бордовете, обвини двамата вицепремиери, че престъпват решението на правителството, което ограничи тези доходи до 2 минимални заплати месечно.

В 5-членният Надзорен съвет на "Булгартабак" влизат четирима министри и един зам.министър - Шулева, Панайотов, Велчев, земеделският министър Мехмед Дикме и зам.икономическият министър Димитър Ивановски.

От пресцентъра на холдинга опровергаха твърденията на Георгиева. Оттам уточниха, че общото събрание на холдинга е гласувало възнаграждения за надзорния съвет от 2 минимални работни заплати, както е според решението на правителството.

От "Булгартабак", от икономическото и от финансовото министерства съобщиха, че още на първото си заседание членовете на надзора са се отказали от възнагражденията си. Всеки от петимата е подписал писмена декларация за това и досега нито един от тях не е взел нито лев за участието си в надзора.

Атаката на Новото време по темата "Булгартабак" съвпадна и с интервю на лидера Мирослав Севлиевски, в което той препоръчва държавният резерв да е под контрола на Ахмед Доган, отколкото в ръцете на Лидия Шулева (бел.ред. - в момента ресорният за резерва министър е Филиз Хюсменова от ДПС).

"Каквото и да се говори за Доган, той никога не прави неприятни изненади за България и няма вредни за страната ни ходове", заявява Севлиевски пред в."Труд". На въпроса какво вредно има в Шулева, отговорът на Севлиевски за избраната през 2001 г. министърка е: "Просто тя не е позната", след което заявява, че очаква да се потвърди практиката в България всяка последна година от мандата на едно правителство да избухват корупционни скандали.

Споделяне
Още от Бизнес