НС да одобри икономическа стратегия, настолна и за следващите правителства

Парламентът да приеме дългосрочна икономическа стратегия с достижима национална цел и тя да се превърне в настолна за следващите няколко правителства. Това призова в петък президентът Георги Първанов на инициираната от него дискусия под наслов "Стратегически приоритети на българската икономика в контекста на стратегия "Европа 2020".

Той дори посочи такава възможна цел - до 2020 г. да достигнем БВП на глава от населението равен на 60% от средния за ЕС, която е записана в доклада, поръчан по темата от него и изготвен от широк кръг икономисти.

Дискусията събра в НДК обичайните имена от научната и академичната общност с преобладаващи леви и лявоцентристки възгледи, гравитиращи около левицата и президентството.

За разлика от други подобни форуми, организирани по инициатива на Първанов, този не беше посетен от представители на изпълнителната власт с изключение на един зам.-министър, от депутати, без неколцина от левицата, но за сметка на това имаше изобилие от лидери на извънпарламентарни политически формации със скромно присъствие в политическия живот.

Това "нашествие" присъстващите журналисти свързаха с усилените коментари в публичното пространство за подготвяния гражданско-политически проект на държавния глава.

В изказването си Първанов разкритикува правителството, че продължава да не се справя с икономическата криза. Според него преди година на предишния икономически форум, иницииран от него, са били поставени два пътя за развитие на страната - "единият с балансиран, занулен бюджет, при който акцентът е поставен върху постигането на самоцелни максималистични цели и показатели за сметка на икономиката, реалния сектор, производството и потреблението".

Вторият, според Първанов, е бил с "по-гъвкаво използване на фискалните инструменти при запазването на валутния борд и финансовата дисциплина, допускане на ограничен структурен дефицит, насочен към стимулиране на производството и потреблението, реформи в здравеопазването и образованието".

"Правителството не прие предложението за бюджетен дефицит от 3%, който да се използва, за да се разплати правителството на бизнеса и за структурни реформи в здравеопазването и образованието, което бе грешка", даде оценката си Първанов, който посочи още, че кабинетът продължава да работи без дългосрочна стратегия и визия.

Идеята му за приемането на подобна стратегия от сегашния парламент и следването ѝ от следващите правителства бе приета сдържано от присъстващите, а проф. Гарабед Минасян от БАН посочи, че никой не може да задължи следващи парламенти с нея, ако избирателите не я споделят и не гласуват на изборите доверие на тези, които я защитават.

Председателят на Икономическия и социален съвет Лалко Дулевски отбеляза становището на съвета, че стратегия "България 2020" би могла да бъде разделена на два етапа.

Първият - от 2011 - 2013 г. да бъде период на възстановяване и растеж, а вторият - 2014-2020 г. - период на "динамичен иновативен" растеж.

Според Дулевски, основното предизвикателство пред страната през следващото десетилетие ще бъдат човешките ресурси. Допълнителен утежняващ фактор е увеличаването на хората без образование, което ще упражни натиск върху пенсионните и осигурителните системи, коментира той.

"Твърдя, че ако сегашната тенденция се запази и няма силна политика още днес, в края на следващото десетилетие на тогавашния финансов министър ще му бъде невъзможно да запази дори сегашните пенсионни стандарти", добави Дулевски.

Депутатът от Коалиция за България и бивш министър по усвояването на еврофондовете Меглена Плугчиева посочи, че основната задача на българското правителство в селскостопанската политика трябва да бъде насочена към максималното използване на програмата за селските райони.

В противен случай тези райони могат да се обезлюдят в следващите 5 до 10 години, каза тя.

Управителят на БНБ Иван Искров посочи, че банковата система е "фактор за стабилността в страната". Той увери, че независимо от трусовете в икономиката системата е жизнеспособна и добре капитализирана.

Искров отново защити необходимостта от запазване на валутния борд, като се аргументира, че преди въвеждането му в страната не е имало чуждестранни инвестиции. А икономическият ръст е постижим, само когато има местни и чуждестранни инвестиции, каза той.

Според старши икономиста от Институт "Отворено общество" Георги Ангелов попита що за цел е да достигнем БВП, равен на 60% от този в ЕС през 2020 г. Според него вместо да пишем стратегии, по-добре да се заинтересуваме как Европа стана богата и целта ни е ние да станем богати, а не да гоним показатели, които след десет години ще са други, и България пак ще е най-бедната страна в ЕС. Това сме го постигнали и можем да го запазим, без да правим нещо специално, отбеляза той.