НС да забрани със закон пипането на данъците за 10 години

Как оценявате активността на данъчните служби за разкриване на нарушенията на фирми и граждани? Има ли полза от редицата показни акции?

Повтарям го при всяка възможност. Показните акции дисциплинират, но не пълнят хазната. От такива акции може да има полза, но след дълго разследване и доказване и ако съдът е благосклонен към държавата, а не към "честния" гражданин.

Ако г-н Дянков превърне триста и петдесетте хиляди държавни и общински служители и техните семейства в свои съюзници и те не бъдат толкова срамежливи и си искат касовите бележки, например, то приходите ще се увеличат с повече, отколкото, ако утроим данъчната администрация.

Това може да стане принудително и доброволно с образователни средства. И с участието на медиите, които обаче сега са се втренчили в апартаментите на министъра на вътрешните работи и хабят обществена енергия, вместо да се огледат по-внимателно и да забележат нарушенията, които местни и централни органи проспаха в последните 20 години.

Най-често превантивните мерки на правителството срещу избягването на данъци са такива, че страда честният бизнес, а не сивият. Впрочем законодателството ни в много сфери е направено така, че да затрудни честния данъкоплатец и да облагодетелства мошениците.

Изравняването на ставката на ДДС в туризма, например, ще е поредният удар срещу онези, които са в прозрачния бизнес – хотелите, които са членове на Българския форум на бизнес лидерите.

Защо?

В туризма има аномалии и ще дам пример с Банско. Общината няма инструменти за контрол върху хотелиерите, а данъчните в Благоевград са далеч или нямат капацитет да проверят защо за една година в местния бюджет са постъпили туристически такси само за около 120 000 нощувки, а броят на закупените карти за лифта надхвърлят 360 000.

Неотдавна община Несебър отчете 3.300 млн. лева приход от туристически такси, а леглата в района ѝ са около 600 хиляди. Дали тази огромна леглова база е ползвана средно само пет дни и половина през годината? Колко ли милиони са спестени?

Ако МВР изчисли общия брой на дните, които чуждестранните туристи са престояли в България, и го сравните с броя на платените туристически такси в общините, ще добиете приблизителна представа за размерите на явлението укриване на данъци, и то, без да отчитате дела на родните туристи.

Иначе винаги съм бил и все още съм против диференцираните ставки, защото данъчната ни администрация още не е достигнала такова равнище на организационно-технически и професионален капацитет и такава степен на независимост и отговорност на проверяващите, че да може да предотврати данъчните измами, а пък за съдебната власт, която се очаква да решава подобни казуси, да не говорим.

В парламента тече обсъждането на промени в данъчните закони. Необходими ми са, според вас, още изменения, които да стимулират бизнеса и инвестициите?

Чуждите инвестиции ще се ускорят, дори и ако Народното събрание измени каквото сега са си намислили, но приеме и закон, че в следващите 10 години няма да се пипат и да се променят ставките на основните и осигурителните данъчни закони. Така ще спрат "клатенето на лодката” и ще внесат увереност в чуждестранния инвеститор, за да се почувства той спокоен и сигурен, а не всеки ден да получава от консултантите си в България противоречиви сигнали.

Осигурителните вноски се увеличават с 1.8 пункта, след като от тази година бяха намалени с 2 пункта. Смятате ли, че това ще укрепи бюджета на НОИ?

Макар и слабо, ще го укрепи.

Как се отнасяте към колебливата политика на правителството по отношение на пенсионната реформа?

Напълно разбирам неувереността на правителството, защото каквато и да е мярката, плодовете ѝ ще берем след години.

Наложително ли е по-скорошното вдигане на възрастта за пенсиониране или трудовия стаж, или и двете?

Вдигането на възрастта в условията на ниската средна продължителност на живота на българина е несправедливо. Предложението ми е да се съхрани съотношението между показателите средна продължителност на получаване на пенсията и средната продължителност на живота на пенсионерите.

Ако един 60-годишен българин стане сега пенсионер, той има шанса да преживее още 18.85 години и съответно толкова време да получава пенсия. Същият човек, ако се пенсионира след пет години, т.е. през 2015 г. и вече е на 65 години, ще има шанс да преживее само 15.94 години или 2.91 години по-малко и толкова по-малко време ще получава пенсията си. Искам да си получавам пенсията толкова години, колкото и баща ми.

Според статистиката очакваната продължителност на предстоящия живот е синтетичен показател, който отразява качеството на живот. Вдигането на възрастта за пенсиониране или на трудовия стаж е предпоставка за влошаване на живота на българите и заради това той ще стане по-кратък. Понякога си задавам въпроса да не би политиците да искат в следващите десетилетия все по-малко българи да доживяват пенсионна възраст и въобще да отпадне необходимостта от пенсия.

Трябва ли държавните служители, включително военни и полицаи, да поемат сами осигурителните вноски, като така се изравнят с другите участници на пазара на труда?

С риск за семеен скандал, защото съпругата ми е държавен служител, категорично подкрепям идеята държавните и други служители да поемат осигуровките си. Това трябва да стане постепенно. Така трябваше да направи правителството, но то пропусна да отнеме тази привилегия, а тя е тази, която има пряко отношение към бюджета. Вместо да спести средства, правителството съкрати дългите отпуски на тези служители, което на практика не икономиса нищо, бюджетният ефект е нулев и служителите разочаровани. Сегашното заплащане на осигурителните им вноски от държавата допринася за съществуването на аномалията възнагражденията в държавния сектор за някои длъжности да са по-високи от тези в частния сектор.

Очертава се, че правителството ще отнеме от работодателите и заетите 500 милиона лева заради увеличението на осигурителната вноска с 1.8 процентни пункта. Те сигурно не биха възразили, ако управляващите се солидаризират с тях и си намалят с 2% заплатите.

Да се повиши ли минималната работна заплата, като се има предвид, че тя служи за ред социални и други плащания?

Знаете ли колко мастити мениджъри с милионерско самочувствието ще се засрамят, ако се публикуват данни за официалните им заплати? В Българския форум на бизнеслидерите не сме правили проучване какъв е броят на заетите с минимална работна заплата, но на тази тема съм имал много разговори с мениджъри, които са наши членове, и не съм установил наличието на такива заети, с изключение на една две фирми. И преди като служител на Министерството на финансите, и сега подкрепям стъпаловидното увеличение на минималната работна заплата. Ако това се съчетае със засилен и по-ефективен контрол от повече органи и с малко усилия за образоване на заетите да разберат какво губят, като получават пликчето, несъмнено ще допринесем за изсветляване на икономиката и нейното европеизиране.

Обясненията на министъра на финансите, че това ще повиши някои от разходите, базирани на минималната работна заплата, са правилни, но мнозинството в парламента му позволява да промени съответните съотношения и да облекчи бюджета. Освен чистачките в едно министерство няма кой друг да е на минимална заплата, защото ако има, нали си представяте какъв ще е неговият управленски продукт. Ако в едно министерство има толкова много чистачки, нека съкратят 50%, а на останалите да увеличат с 30% заплатата и съм убеден, че министерството няма да бъде по-мръсно.

Какво е впечатлението ви от реформата в администрацията? Променя ли се към по-добро капацитетът ѝ? Извършват ли се съкращения на заетите и нужни ли са, според вас? Достатъчно разумно ли е структурирана бюрокрацията в България или има поле за оптимизирането ѝ?

Невероятно поле за изява може да намери тук правителството. Оперативната програма "Административен капацитет” (ОПАК), ако можеше, щеше да бъде преизпълнена с 200 и повече процента, защото най-лесно се усвояват средствата по нея и в повечето случаи резултатът е или трудно измерим или невидим. Тази година около 350 милиона евро европейски и наши пари ще бъдат изразходвани за повишаване на административния капацитет. Немалки суми са харчени и предишните години. Вярно е, има и положителни промени, но дали отговарят на изразходвания ресурс?

Преди седмица позвъних на директния номер в кабинета на министъра на финансите и от едно младо момиче, което дъвчеше нещо, вместо очакваното "Кабинетът на министъра, добър ден” или нещо подобно, получих провлечено "Ало-о-о”. Та затова питам още колко години ще обучаваме администрациите в компютърна и езикова грамотност, а те да нямат елементарни навици? И не е ли по-добре да не чакаме някой да стане директор на отдел "Протокол” и след това да го пратим да учи английски в Лондон, ами да го научим, докато още е студент.

Изпълним ли е ръст на БВП от 3.6% през следващата година? Кой ще е двигателят на такъв ръст - износът ли, за чийто "толкова добър ръст" в последните месеци се появиха съмнения, че е кух с цел източване на ДДС?

Предпоставките за икономически ръст за всяка година се създават от развитието на икономиката и законодателството през предишната година. Освен оптимизма на министъра на финансите не забелязвам други сигнали, предсказващи такъв ръст. Икономиката е като птица. Слизането надолу е стремглаво и бързо, а изкачването трудно и бавно.

Двигател ще е евентуалното съживяване на селското стопанство и туризма. При тях относителният дял на употребените вносни стоки и материали в готовата продукция е много по-малък отколкото при шивашката промишленост например, където 95% от стойността се пада на вносни суровини и материали и 5% е вложения у нас труд.

*Стамен Тасев е бивш зам.-министър на финансите