НС да забрани със закон пипането на данъците за 10 години

НС да забрани със закон пипането на данъците за 10 години

Как оценявате активността на данъчните служби за разкриване на нарушенията на фирми и граждани? Има ли полза от редицата показни акции?

Повтарям го при всяка възможност. Показните акции дисциплинират, но не пълнят хазната. От такива акции може да има полза, но след дълго разследване и доказване и ако съдът е благосклонен към държавата, а не към "честния" гражданин.

Ако г-н Дянков превърне триста и петдесетте хиляди държавни и общински служители и техните семейства в свои съюзници и те не бъдат толкова срамежливи и си искат касовите бележки, например, то приходите ще се увеличат с повече, отколкото, ако утроим данъчната администрация.

Това може да стане принудително и доброволно с образователни средства. И с участието на медиите, които обаче сега са се втренчили в апартаментите на министъра на вътрешните работи и хабят обществена енергия, вместо да се огледат по-внимателно и да забележат нарушенията, които местни и централни органи проспаха в последните 20 години.

Най-често превантивните мерки на правителството срещу избягването на данъци са такива, че страда честният бизнес, а не сивият. Впрочем законодателството ни в много сфери е направено така, че да затрудни честния данъкоплатец и да облагодетелства мошениците.

Изравняването на ставката на ДДС в туризма, например, ще е поредният удар срещу онези, които са в прозрачния бизнес – хотелите, които са членове на Българския форум на бизнес лидерите.

Защо?

В туризма има аномалии и ще дам пример с Банско. Общината няма инструменти за контрол върху хотелиерите, а данъчните в Благоевград са далеч или нямат капацитет да проверят защо за една година в местния бюджет са постъпили туристически такси само за около 120 000 нощувки, а броят на закупените карти за лифта надхвърлят 360 000.

Неотдавна община Несебър отчете 3.300 млн. лева приход от туристически такси, а леглата в района ѝ са около 600 хиляди. Дали тази огромна леглова база е ползвана средно само пет дни и половина през годината? Колко ли милиони са спестени?

Ако МВР изчисли общия брой на дните, които чуждестранните туристи са престояли в България, и го сравните с броя на платените туристически такси в общините, ще добиете приблизителна представа за размерите на явлението укриване на данъци, и то, без да отчитате дела на родните туристи.

Иначе винаги съм бил и все още съм против диференцираните ставки, защото данъчната ни администрация още не е достигнала такова равнище на организационно-технически и професионален капацитет и такава степен на независимост и отговорност на проверяващите, че да може да предотврати данъчните измами, а пък за съдебната власт, която се очаква да решава подобни казуси, да не говорим.

В парламента тече обсъждането на промени в данъчните закони. Необходими ми са, според вас, още изменения, които да стимулират бизнеса и инвестициите?

Чуждите инвестиции ще се ускорят, дори и ако Народното събрание измени каквото сега са си намислили, но приеме и закон, че в следващите 10 години няма да се пипат и да се променят ставките на основните и осигурителните данъчни закони. Така ще спрат "клатенето на лодката” и ще внесат увереност в чуждестранния инвеститор, за да се почувства той спокоен и сигурен, а не всеки ден да получава от консултантите си в България противоречиви сигнали.

Осигурителните вноски се увеличават с 1.8 пункта, след като от тази година бяха намалени с 2 пункта. Смятате ли, че това ще укрепи бюджета на НОИ?

Макар и слабо, ще го укрепи.

Как се отнасяте към колебливата политика на правителството по отношение на пенсионната реформа?

Напълно разбирам неувереността на правителството, защото каквато и да е мярката, плодовете ѝ ще берем след години.

Наложително ли е по-скорошното вдигане на възрастта за пенсиониране или трудовия стаж, или и двете?

Вдигането на възрастта в условията на ниската средна продължителност на живота на българина е несправедливо. Предложението ми е да се съхрани съотношението между показателите средна продължителност на получаване на пенсията и средната продължителност на живота на пенсионерите.

Ако един 60-годишен българин стане сега пенсионер, той има шанса да преживее още 18.85 години и съответно толкова време да получава пенсия. Същият човек, ако се пенсионира след пет години, т.е. през 2015 г. и вече е на 65 години, ще има шанс да преживее само 15.94 години или 2.91 години по-малко и толкова по-малко време ще получава пенсията си. Искам да си получавам пенсията толкова години, колкото и баща ми.

Според статистиката очакваната продължителност на предстоящия живот е синтетичен показател, който отразява качеството на живот. Вдигането на възрастта за пенсиониране или на трудовия стаж е предпоставка за влошаване на живота на българите и заради това той ще стане по-кратък. Понякога си задавам въпроса да не би политиците да искат в следващите десетилетия все по-малко българи да доживяват пенсионна възраст и въобще да отпадне необходимостта от пенсия.

Трябва ли държавните служители, включително военни и полицаи, да поемат сами осигурителните вноски, като така се изравнят с другите участници на пазара на труда?

С риск за семеен скандал, защото съпругата ми е държавен служител, категорично подкрепям идеята държавните и други служители да поемат осигуровките си. Това трябва да стане постепенно. Така трябваше да направи правителството, но то пропусна да отнеме тази привилегия, а тя е тази, която има пряко отношение към бюджета. Вместо да спести средства, правителството съкрати дългите отпуски на тези служители, което на практика не икономиса нищо, бюджетният ефект е нулев и служителите разочаровани. Сегашното заплащане на осигурителните им вноски от държавата допринася за съществуването на аномалията възнагражденията в държавния сектор за някои длъжности да са по-високи от тези в частния сектор.

Очертава се, че правителството ще отнеме от работодателите и заетите 500 милиона лева заради увеличението на осигурителната вноска с 1.8 процентни пункта. Те сигурно не биха възразили, ако управляващите се солидаризират с тях и си намалят с 2% заплатите.

Да се повиши ли минималната работна заплата, като се има предвид, че тя служи за ред социални и други плащания?

Знаете ли колко мастити мениджъри с милионерско самочувствието ще се засрамят, ако се публикуват данни за официалните им заплати? В Българския форум на бизнеслидерите не сме правили проучване какъв е броят на заетите с минимална работна заплата, но на тази тема съм имал много разговори с мениджъри, които са наши членове, и не съм установил наличието на такива заети, с изключение на една две фирми. И преди като служител на Министерството на финансите, и сега подкрепям стъпаловидното увеличение на минималната работна заплата. Ако това се съчетае със засилен и по-ефективен контрол от повече органи и с малко усилия за образоване на заетите да разберат какво губят, като получават пликчето, несъмнено ще допринесем за изсветляване на икономиката и нейното европеизиране.

Обясненията на министъра на финансите, че това ще повиши някои от разходите, базирани на минималната работна заплата, са правилни, но мнозинството в парламента му позволява да промени съответните съотношения и да облекчи бюджета. Освен чистачките в едно министерство няма кой друг да е на минимална заплата, защото ако има, нали си представяте какъв ще е неговият управленски продукт. Ако в едно министерство има толкова много чистачки, нека съкратят 50%, а на останалите да увеличат с 30% заплатата и съм убеден, че министерството няма да бъде по-мръсно.

Какво е впечатлението ви от реформата в администрацията? Променя ли се към по-добро капацитетът ѝ? Извършват ли се съкращения на заетите и нужни ли са, според вас? Достатъчно разумно ли е структурирана бюрокрацията в България или има поле за оптимизирането ѝ?

Невероятно поле за изява може да намери тук правителството. Оперативната програма "Административен капацитет” (ОПАК), ако можеше, щеше да бъде преизпълнена с 200 и повече процента, защото най-лесно се усвояват средствата по нея и в повечето случаи резултатът е или трудно измерим или невидим. Тази година около 350 милиона евро европейски и наши пари ще бъдат изразходвани за повишаване на административния капацитет. Немалки суми са харчени и предишните години. Вярно е, има и положителни промени, но дали отговарят на изразходвания ресурс?

Преди седмица позвъних на директния номер в кабинета на министъра на финансите и от едно младо момиче, което дъвчеше нещо, вместо очакваното "Кабинетът на министъра, добър ден” или нещо подобно, получих провлечено "Ало-о-о”. Та затова питам още колко години ще обучаваме администрациите в компютърна и езикова грамотност, а те да нямат елементарни навици? И не е ли по-добре да не чакаме някой да стане директор на отдел "Протокол” и след това да го пратим да учи английски в Лондон, ами да го научим, докато още е студент.

Изпълним ли е ръст на БВП от 3.6% през следващата година? Кой ще е двигателят на такъв ръст - износът ли, за чийто "толкова добър ръст" в последните месеци се появиха съмнения, че е кух с цел източване на ДДС?

Предпоставките за икономически ръст за всяка година се създават от развитието на икономиката и законодателството през предишната година. Освен оптимизма на министъра на финансите не забелязвам други сигнали, предсказващи такъв ръст. Икономиката е като птица. Слизането надолу е стремглаво и бързо, а изкачването трудно и бавно.

Двигател ще е евентуалното съживяване на селското стопанство и туризма. При тях относителният дял на употребените вносни стоки и материали в готовата продукция е много по-малък отколкото при шивашката промишленост например, където 95% от стойността се пада на вносни суровини и материали и 5% е вложения у нас труд.

*Стамен Тасев е бивш зам.-министър на финансите

Споделяне
Още от Бизнес