НС гласува защита на журналисти и активисти срещу делата шамари

Народното събрание (НС) почти единодушно прие на първо четене законови промени в защита на журналистите и активистите срещу т. нар. дела шамари (SLAPP дела), които целят да заглушат публичния дебат. Промените в Гражданския процесуален кодекс бяха одобрени в четвъртък със 173 гласа "за" от групите на "Прогресивна България", ГЕРБ – СДС, ДПС, "Демократична България" и "Продължаваме промяната", като деветима депутати от "Възраждане" се въздържаха.

Парадоксално, поправките стават в момент, когато наяве излезе поредното ново дело шамар - срещу журналиста от "Капитал" в здравеопазването Десислава Николова.

Характерно за делата шамари е, че използването на съдебния процес преследва цел, различна от защита на накърненото право, чрез продължителността на производството, разходите, и така може да бъде упражнен репутационен или икономически натиск върху ответника, обясни министърът на правосъдието Николай Найденов. Предвидената защита не е насочена само към журналисти, медии, а обхваща всички, които упражняват свободата на изразяване и информация, изтъкна той по време на дебата в пленарна зала. В резултат на промените се очаква да бъде осигурена по-добра защита на журналисти, защитници на правата на човека, научната общност, каза министърът.

Законопроектът предвижда създаването на специална глава в ГПК и специални правила относно производствата поради публичното участие на ответника. Дадена е дефиниция за "публично участие", обхващаща изявления и дейности при упражняване на свободата на изразяване и информация, свободата на изкуствата и науката, както и свободата на събранията и сдруженията, когато се отнасят до въпрос от обществен интерес.

Предлага се създаването на процесуална възможност за ранно отхвърляне на очевидно неоснователен иск, както и допълнителни специални мерки за защита на ответника, когато е налице неравнопоставеност между страните, прекомерен или необоснован размер на иска, множество или координирани производства, сплашване и тормоз, злоупотреба с процесуални права, избор на съд с цел натиск и действия за дискредитиране на ответника. Предвидена е възможност съдът служебно да събира доказателства, както и организации с нестопанска цел, професионални и синдикални организации да представят доказателства в подкрепа на ответника. За ограничаване на икономическия натиск върху ответника се предлага обезпечение на иска да не се допуска без убедителни писмени доказателства, като същевременно се въвежда възможност ответникът да поиска обезпечение на разумно очакваните съдебни разноски. Предлага се и безплатна адвокатска помощ на ответника.

Коментарите на политиците 

За първи път управляващото мнозинство приема законопроект, който има за цел да защити правата на журналисти, медии, правозащитници и всички, които отстояват обществения интерес. Промените в Гражданския процесуален кодекс са сигурна гаранция за защита на свободата на словото и информацията, коментираха на брифинг проф. Янка Тянкова, Николета Тодорова, Даниела Николова-Кършева и Ирина Асиова-Диамант от "Прогресивна България". Николета Тодорова подчерта, че приложното поле на директивата обхваща граждански и търговски дела с трансграничен интерес, но позволява и Европейската комисия препоръчва да бъдат въведени сходни гаранции и за вътрешните дела.

"Не всеки иск срещу журналист е "шамар" и не всеки спор между гражданин и медия е цензура. Ще гласуваме "за" законопроекта не за да дадем привилегия на някого, а да гарантираме, че съдебният процес ще остане инструмент за защита на правата, а не за сплашване", заяви Стефан Арсов от ГЕРБ.

Любен Иванов от "Демократична България" (ДБ) заяви, че от ДБ ще подкрепят измененията, защото обществото изисква една такава процедура и такъв законопроект. Свидетели сме за иск от 1 млн. лева срещу Mediapool и дела на кметове срещу журналисти и общественици, даде пример той. Не може българският журналист да бъде защитаван при дела с трансграничен ефект, а да не бъде защитаван във вътрешни дела, посочи още Иванов.

Велислав Величков от "Продължаваме промяната" коментира, че този закон е закъснял, и отбеляза, че съдопроизводството е започнало да се използва за ограничаване на свободата на словото. Трябва да осигурим приоритетна и адекватна защита на ответника при такива производства, за да не стане така, когато искът бъде отхвърлен, той вече да е престанал да работи или да се страхува да изрази мнение, посочи той. Величков изрази притеснения от възможността съдът служебно да установява обстоятелства и да събира доказателства и от безплатната адвокатска помощ за всички ответници.

Резерви към законопроекта изразиха от "Възраждане". По думите на депутата Петър Петров не за първи път европейска директива се използва за промени, които излизат извън приложното ѝ поле. Според него всяко ограничение на правата на ищците трябва да бъде мотивирано. Трябва да се защитава свободата на изразяване, но трябва да се гарантират и правата на страните, посочи Петров. Според него с тази нова процедура процесът няма да е равнопоставен за страните. Затова той каза, че "Възраждане" няма да подкрепи законопроекта на първо четене, и поиска по-дълъг срок за предложения за второ четене.

По думите на министър Николай Найденов законопроектът излиза извън границите на директивата и това е съзнателно, той е намерил баланса между правата на страните в едно гражданско производство и защитата на свободата на словото, заяви министърът. Той посочи, че служебното начало не е чуждо на гражданския процес. Не е вярно, че се предвижда безплатна правна помощ. Има възможност адвокатът да оказва такава, но не чрез механизмите на бюрото за правна помощ и не чрез заплащането ѝ. Както един адвокат може безплатно да защитава своите роднини, така може да защитава и ответниците по тези дела, добави той.