На 22-та година от демокрацията и след няколко провалени опита българският парламент най-накрая осъди т.нар. Възродителен процес.
"Обявяваме прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим", се казва в документа, предложен от съпредседателя на Синята коалиция Иван Костов. Декларацията бе приета в сряда със 122 гласа "за", нито един "против" и трима въздържали се от БСП.
Така депутатите осъждат категорично асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малцинство в България, включително и т. нар. Възродителен процес.
Те призовават българското правосъдие и главният прокурор да направят всичко необходимо да бъде приключено делото срещу виновниците за т. нар. Възродителен процес. Опитът той да се покрие с давност прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ, е записано в документа.
В преамбюла на декларацията е записано, че народните представители изразяват огромното си съжаление за това, че в продължение на 20 години българската правосъдна система не е съумяла да накаже виновниците за опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани.
Лидерът на ДСБ Иван Костов коментира, че приемането на тази декларация от парламента показва как би трябвало в една европейска държава да се решават въпросите, свързани с подобни посегателства върху правата на хората. Костов посочи, че проектът дава политическа оценка на едно вредно за българското общество и държава събитие с огромни негативни последици.
Костов: Това бе опит за етническо прочистване, половинчато неуспешен
При представянето на проекта Иван Костов каза: "Призовавам да подкрепите тази декларация, която категорично осъжда асимилационната политика. Начинът е - решително разграничаване, посочване на виновните, и по този начин - завършване на един исторически процес по благоприятен за нацията начин. Това, което проведе режимът на Живков, беше опит за асимилация, съпроводен с депортиране или принудително принуждаване да бъдат изселени хора с български произход. По този начин те бяха лишени от основните си човешки права”.
“Това е въпрос на българското общество, на българската държава, на нас като наследници на тази държава, който ние трябва да приключим по този начин. Освен това, трябва да наречем с истинската международна дефиниция това, което е направено – това е опит, донякъде половинчато неуспешен, за етническо пречистване”, настоя още бившият премиер.
“Нашата справка показа, че практически делото срещу виновниците не е спряно, тече и в момента и се води от Военна прокуратура, но има поставено неизпълнимо условие от съда. Трябва да призовем главният прокурор и съдът да направи необходимото, за да се завърши делото. Прокуратурата да изгради обвиненията си на базата на съществуващите свидетелства и след това това дело да бъде завършено. По наша информация към момента обвиняем по делото остава само Георги Атанасов и по този начин процесът виси в едно обвинение, а ние говорим за виновници”, допълни Иван Костов.
"Днешното управление даде противоречиви сигнали по този въпрос. В текста има едно изречение, което го прави съвършено актуален към колебанията в управлението на ГЕРБ – не може процесът да бъде правилен по замисъл и неправилен по методите. Няма добър Тодор Живков и лош изпълнител”, каза още Костов.
ДПС: При такива престъпления няма давност
Зам.-председателят на ДПС Лютви Местан определи като оптимистичен знак, че ГЕРБ са допуснали обсъждането на декларацията.
Инициативата на Синята коалиция показва нещо много важно - тази тема не може да е тема единствено на ПГ на ДПС. Тя трябва да ангажира политическата съвест и позиция на всеки отговорен български политик, каза Местан.
Народният представител от ДПС Тунчер Кърджалиев попита риторично защо тази декларация се приема толкова късно и сам даде отговор - "при определена дистанция от времето, емоциите са преодолени или поне – балансирани".
“Не трябва да забравяме и друг факт – че страната ни е припознала и прегърнала една богата, по-добра ценностна система – тази на ЕС, и този факт ни улеснява и същевременно - задължава. Нашата оценка за този процес – той не е просто 1984 - 1989 година, той е започнал още през 50-те и 60-те години на миналия век”, каза Кърджалиев.
Този опит за насилствена смяна на имена посява омраза между хората и мултиплицира насилието. Стига се до нещо невиждано в европейската, а може би и световната история – депортиране на над 360 000 души от България. Според архивите на МВР през този период физически са унищожени 617 човека.
“Тази декларация ще е добър пример за демонстриране на необходимостта за недопускане на междуетническа неприязън в полза на интегритета на българското общество. С последната точка ние подчертаваме, че при такива престъпления няма давност. В крайна сметка тази декларация ще опровергае по категоричен начин онези балкански песимисти, които твърдят, че като поживееш няколко десетилетия на Балканския полуостров, губиш вярата си в справедливостта, в доброто и дори в Бог”, допълни Кърджалиев.
Макар и закъсняла, тази декларация вероятно ще остане единствената форма на осъждане на т.нар. Възродителен процес, защото делото, което сега е във Военна прокуратура, едва ли някога ще завърши.
Както всички престъпления на комунистическия режим у нас, така и насилственото преименуване на българските турци и депортирането им през 1984 - 1989 г., останаха ненаказани.
Приета миналата година поправка в Наказателния кодекс дава основание да се смята, че делото за т.нар. Възродителен процес може да бъде възобновено. Делото срещу членове на бившето Политбюро за насилствената асимилация на българските турци започна преди 20 години и претърпя пълно фиаско. Първо, защото поради преклонната си вързаст обвиняемите един по един умряха. И второ, защото съдът поиска детеските жертви на престъплението да свидетелстват лично, което беше невъзможно. Промените в НК предвиждат, че не е нужно всички пострадали да се явят да дават показания в съда, а само част от тях.
Прокуратурата никога не заведе дело за депортацията на над 300 000 български граждани, макар че документи за това има и те бяха открити в архивите.
В края на 2010 г. Синята коалиция отново внесе декларация, която осъжда Възродителния процес, но с гласовете на ГЕРБ и "Атака" точката въобще не влезе в дневния ред.
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
153 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
От 23 години "нашите" управници се състезават кой да проведе най-долната анти-българска политика. Те масово поразиха България. Няма нещо за което можеш да се захванеш през този период и да кажеш, че е положително и с мисъл за народа. Тайно зад гърба ни те ни продадоха, нас заедно със замята ни. Умориха ни от мизерия, геноцида го извършиха и продължават да го вършат те. Тук става въпрос не за 300 000 доброволно тръгнали към границите български мюсулмани, недоволни от смяната на имената и искащи отцепването …
на турски автономни области на територията на Шумен, Разград, Кържали, а за почти 2 милиона липсващи в България българи. И докато нашите пенсионери тихичко си угасват от глад, те трупат в чуждестранни банки парите на народа България, без срам, без свян. Те ни въвлякоха в чужди за нас войни, те докараха НАТО и Израел.
Не може един нормален българин да излезе с такава декларация и 122 други също толкова нормални да гласуват "за".
Много честни се оказаха политиците ни щом се отнася до чужд интерес, нека сега също толкова честно върнат откраднатите богатства на България и народа и.
А защо Турция не гласува за признаване на геноцида в България в продължение на 500 години, защо не признава за геноцида в Армения? Защото Турция си гледа интересите, които са били и винаги ще бъдат анти-български.
след като са приели декларация за етническо прочистване да ни кажат кой район в България е прочистен - в кой град или село са живеели турци и мюсюлмани а сега вече не живеят там, и в същото време да не признават етническото прочистване на източна тракия от българското население
СТАЧКА
затова бягат младите
няма държава
аз вярвах в Бойко - Край с това.
След като няма геноцид над свещения АРМЕНСКИ християнски народ то в нашата мила Родина никога е нямало геноцид над псевдотурците у нас, които са чисти българи!!! БОЙКО СЪЖЕЛЯВАМ ЧЕ ТИ ПОВЯРВАХ! АРМЕНСКИЯ ГЕНОЦИД Е ФАКТ! БОЙКО ТИ И ГЕРБ СТАНАХТЕ ПРЕДАТЕЛИ!
Тукъ Ивана Стоевъ прѣкъсна съселянинътъ му И в а н ъ Г е о р г и е в ъ, за да разправи по нататъкъ, като очевидецъ, понеже той е билъ единъ отъ затворенитѣ: „Азъ бъхъ вѫтрѣ; съ своя братовчедъ Костадинъ Димитровъ поискахме да ни пуснатъ, да дадемъ и ние по 5 лири. Отговориха ни, че срокътъ отъ половинъ часъ, за да си размислимъ, е изтекълъ, та не приематъ вече пари. Прѣдъ канцеларията имаше приготвени двѣ тенекии гасъ та попръскаха съ гасъ стълбитѣ и дъскитѣ. Ние бѣхме горѣ. П о д п а л и х а …
з д а н и е т о, което бѣха обиколили, да не може никой да избѣга. Запали се зданието. Който се покаже прѣзъ прозореца, стрѣляха върху него. Хората въпрѣки туй се хвърляха. С т а р и т ѣ о с т а н а х а в ѫ т р ѣ, а п о – м л а д и т ѣ с е х в ъ р л я х а п р ѣ з ъ п р о з о р ц и т ѣ. И азъ се хвърлихъ. Единъ куршумъ само дрѣхата ми промуши, два куршума прѣзъ гащитѣ. До хиляда пѫти може да гръмнаха върху туй здание. Азъ скочихъ живъ и успѣхъ да се измъкна. Моя братовчедъ бѣше раненъ, скри се въ селото; сетнѣ бѣгайки по пѫтя втори пѫть на балкана сѫ го ранили та въ Мандрица умрѣ отъ ранитѣ. В ъ т о в а з д а н и е, к о е т о б ѣ ш е н а ш е ч и т а л и щ е, хубаво здание, което ни струваше 250 наполеона, з а г и н а х а о к о л о 40 д у ш и с т а р и – м л а д и. Като сѫ стрѣляли, убили тогава и три жени, които били и селото.
Женитѣ въ черквата плачели, пискали. Отъ тамъ ги изкарватъ и ги докарватъ въ Ортакьой, а отъ тукъ ги докарватъ до Сейменли и сетнѣ пакъ ги връщатъ въ Ортакьой. Сетнѣ, слѣдъ 4—5 дена отъ тукъ ги пращатъ въ село Мандрица и тамъ въ училището ги хранѣли съ просия. Женитѣ и дѣцата били до 400 и повече. Безчестени сѫ всички”.
Читалището, като изгорѣло, вѫтрѣ останали изгорѣлитѣ трупове. На 10-тия день слѣдъ тая грозна случка женитѣ дошли отъ Мандрица въ селото и сами заровили отъ горѣ отъ горѣ изгорѣлитѣ трупове, доколкото ги намѣрили. Повечето останали подъ развалинитѣ на зданието.
И селото запалили, и то изгорѣло, освѣнъ 33 кѫщи, които останали цѣли. Четницитѣ всичко плячкосали, като задигнали и вратитѣ отъ неизгоренитѣ кѫщи. Три дена по редъ отъ 27 до 29 септември турцитѣ палѣли и дигали плячката, по 50—60 коля на день.
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под …
вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.
А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.
Пловдив, 1881
Klaha naroda ty kakto turin ne go e klal