НС ограничи независимостта на съдиите и остави главния прокурор безконтролен

Народното събрание (НС) ограничи независимостта на съдиите и затвърди възможността главният прокурор да влияе на решенията на Висшия съдебен съвет (ВСС) дори след разделянето му на съдийска и прокурорско-следователска колегии. Това се случи с гласуваните на второ четене промени в конституцията, които ревизираха окастрения вече конституционен проект (известен като "исторически компромис") и до голяма степен обезсмислиха съдебната реформа.

Гласуването на ключовия за правителството проект стана в отсъствието на премиера Бойко Борисов. Както показват кадри на бТВ, обявената от министъра на правосъдието оставка го е заварила на футболното игрище.

Обсъждането на текстовете и гласуването им бе прекъсвано от почивки, в които Реформаторският блок (РБ) се опитваше да договаря подкрепа за "историческия компромис". Както се разбра обаче това е било напразно, защото приемането на поправките създаде впечатление за предварително добре синхронизирана схема между ГЕРБ, ДПС, АБВ и Патриотичния фронт (ПФ).

Поправката, която доведе до оставката на правосъдния министър, който бе основният двигател на съдебната реформа, бе за преформатиране на квотите във ВСС.

Историческият компромис" бе сведен до разделяне на ВСС

"Историческият компромис" предвиждаше паритет между представителите на прокуратурата и тези на парламента в прокурорско-следователска колегия на ВСС, както и лек превес на членовете от съдийската квота спрямо тези от парламента в съдийската колегия. Тези съотношения, които на първото четене през септември бяха подкрепени от парламентарни групи на ГЕРБ, РБ, ПФ, ДПС и един депутат от АБВ, целяха да гарантират, че ключовите решения в съдилищата ще се взимат при достатъчна гаранция за независимостта на съда от влияние от другите две власти, като същевременно въведат минимална отчетност върху дейността на безконтролния главен прокурор.

С мотива, че така се отнема независимостта на прокуратурата, ДПС заяви още през септември, че ще иска промяна в съотношенията, която впоследствие бе предложена от АБВ и приета от конституционната комисия.

Поправката "АБВ" обърна логиката на законопроекта, премахвайки една от бройките в парламентарната квота в прокурорско-следователската колегия и прехвърляйки я към съдийската колегия.

С гласовете на ГЕРБ, ДПС, АБВ, ПФ, Българския демократичен център (БДЦ) и дори на БСП (чийто депутати предварително декларираха, че ще гласуват "против" всички предложения за конституционни промени – бел.ред.) бе прието съдийската колегия да се състои от 14 членове – шестима, избирани пряко от съдиите, шестима, излъчени от парламента, както и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Този вариант бе приет с 204 гласа "за", 12 "против" и 11 "въздържал се".

Прокурорско-следователската колегия пък ще се формира от общо 11 членове – четирима, избирани пряко от прокурорите, един, излъчен пряко от следователите, петима от политическата квота, както и главният прокурор. Тази част от предложението на АБВ бе прието с 204 гласа "за", 7 "против" и два "въздържал се".

Именно резултатът от това гласуване провокира оставката на правосъдния министър Христо Иванов, който обяви от трибуната, че "стана важна, голяма и символична стъпка към съмнението за това, че в България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор".

Благодарение на тази мощна коалиция, доминирана от синхрона между депутатите на ГЕРБ и ДПС (разминаването във вота им бе само в няколко случая, когато едните бяха "въздържал се", а другите – "против" – бел.ред.), бяха сериозно орязани или изцяло отхвърлени и всички останали предложения, ограничаващи функциите на главния прокурор.

ДПС блокира идеята парламентът да "изисква" доклади от главния прокурор

Това се случи с идеята на РБ парламентът да може да "изисква" доклади от ръководителя на държавното обвинение, когато става въпрос за случаи, представляващи особен обществен интерес. Този вариант още в началото бе блокиран от ДПС, благодарение и на твърдото убеждение на БСП, че представлявало "недопустим политически контрол върху независимата съдебна власт". Така единствената форма на отчетност остана редовният годишен доклад на прокуратурата.

Предложението първоначално бе подкрепено със 159 гласа "за", а след прегласуване – със 160 гласа, но не беше прието, защото са необходими 180 гласа. ДПС отказа изобщо да участва в това гласуване, което се оказа решаващо.

След кратка почивка ДПС поиска трето гласуване, а парламентарният председател Цецка Цачева подложи на гласуване това предложение, мотивирайки се с оплакванията на "някои депутати", че гласовете им били отчетени неправилно. Този развой предизвика бурното недоволство на БСП, чиито депутати обявиха, че мнозинството нарушава правилника на НС заради задкулисни договорки. В крайна сметка със 191 гласа подкрепа бе приета редакция на текста, според която парламентът "може" да приеме подобен доклад на главния прокурор, но не и да го "изиска".

Лютви Местан призова президентът да свика консултации за ВНС

Лидерът на ДПС Лютви Местан още в началото на дебата даде да се разбере, че партията ще брани безотчетността на ръководителя на държавното обвинение. По думите му ДПС би подкрепило "дълбоки реформи" в съдебната система, но за това било нужно Велико Народно събрание (ВНС). Той дори призова президента за свикване на консултации сред политическите партии за реализиране на тази идея.

"Ако искаме да правим по-дълбоки реформи в тази съдебна система, трябва да узреем за идеята за свикване на Велико Народно събрание, което да заседава кратко и да приеме решение собствената си ликвидация. Българският законодател трябва да се освободи от оковите на Великото Народно събрание", добави Местан.

Той каза още, че "и при най-добро желание" ДПС не може да се ангажира с подкрепа за "изискване" на доклади от главния прокурор, тъй като въпросът е "отвъд политическата воля".

"Няма нужда от Велико Народно събрание, защото има основополагащ принцип за разделението на властите от времето на Монтескьо – това е относителна самостоятелност и взаимен контрол. Няма да изброявам какви правомощия има прокуратурата към парламента, а какви парламента към прокуратурата – никакви", контрира председателят на вътрешната комисия Атанас Атанасов (РБ).

Съпредседателят на групата на реформаторите Радан Кънев обясни, че Лютви Местан цели да сведе целия дебат до "абсурд". Според него "изискването" на доклади от главния прокурор е елементарен контролен механизъм без санкционни последици", което далеч не изисква Велико Народно събрание. Въпреки това тази идея на РБ в крайна сметка бе сериозно окастрена.

Депутатите отхвърлиха задължителното явно гласуване във ВСС

Сходна бе съдбата и на друго предложение на реформаторите, което се приема за радикално от мнозинството в съвета – кадровиците на Темида да взимат решенията си с явно гласуване.

Предложението срещна най-сериозен отпор от БСП, защото биро "заплаха за демокрацията", както и, че "няма логика" обществото да контролира по такъв начин решенията на ВСС.

Лютви Местан пък декларира, че групата му ще подкрепи алтернативното предложение на реформаторите – в конституцията да не се регламентира изрично явният вот, но да отпадне задължението той да е таен.

Димитър Лазаров диктува от трибуната: "Въздържаме се!"

Именно при гласуването на тези два алтернативни текста проличаха особено ясно съгласуваните действия между депутатите на ГЕРБ и ДПС. Идеята за задължителен явен вот във ВСС събра подкрепата на едва 46 депутати, 49 бяха "против" (основно от БСП и АБВ – бел.ред.), а 105 се въздържаха.

Сред въздържалите се бяха всички народни представители на ГЕРБ и ДПС, като председателят на комисията за конституционни промени Димитър Лазаров (ГЕРБ) дори не се смути да диктува на колегите си: "Въздържаме се!" Независимо, че в този момент бе на трибуната и микрофоните бяха включени.

Орязаният вариант на това предложение – от конституцията да отпадне задължението за тайно гласуване във ВСС без да се записва друго, обаче събра подкрепата на всички групи без тази на БСП и така бе прието.

В този дух очаквано бяха отхвърлени и всички останали по-радикални предложения, подкрепени от националната гражданска инициатива "Правосъдие за всеки" и внесени от РБ. Сред бяха премахването на методическото ръководство, което той упражнява над работата на редовите обвинители, намаляването на мандата му от 7 на 5 години, както и създаването на нова длъжност – заместник главен прокурор за борба с корупцията, който да независим в дейността си от главния прокурор.

Отхвърлено бе и предложението за създаване на възможност две трети от депутатите да могат да инициират във ВСС процедура по временното отстраняване на главния прокурор при наличие на обосновано предположение за извършено от него престъпление. Всички тези предложения бяха отхвърлени още от работната група към конституционната комисия с мотива, че излизат извън обхвата на първоначалния законопроект, внесен след "исторически компромис".